Решение № 37 от 03.02.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. София, 03.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Тотка Калчева

Членове:

Галина Иванова

Диляна Господинова при участието на секретаря Лилия Ст. Златкова като разгледа докладваното от Диляна Господинова Касационно търговско дело № 20258002900678 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по молба, подадена от синдика на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД, с която се иска да бъде отменено влязло в сила решение № 22 от 20.01.2023 г., постановено по в.т.д. № 634/ 2022 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 22028 от 02.06.2022 г., постановено по т.д. № 19/2021 г. по описа на Окръжен съд – Кърджали, в частта, с която са отхвърлени предявеният от синдика на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М. Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за продажба на поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали, заедно с всички подобрения и приращения в него, сключен с нотариален акт № 147/ 06.11.2019 г. , т. I, рег. № 4436, дело №147/2019 г. по описа на нотариус Е.К, както и предявеният от синдика на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност срещу „Екип холдинг“ ЕООД иск за осъждане на дружеството да върне в масата на несъстоятелността поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали. Молителят основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на това, че на 05.11.2024 г.

1 е узнал за съществуването на два писмени документа, чиито автори са двама от ответниците в приключилото производство Г. М. Г. и П. П. Г., които представляват съставени и подписани от тези лица писмени отговори, депозирани в друг исков процес, в които се прави признание на факти, които са новоузнати за него и имат значение за основателността на предявения отменителен иск по чл. 647, ал. 1 ГПК и на съединения с него иск за връщане на недвижим имот в масата на несъстоятелността на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност.

От ответниците по молбата - П. П. Г. и Г. М. Г., е подаден отговор, в който се посочва, че молбата за отмяна е неоснователна. Заявява се, че писмените документи, на които се позовава молителят и които изхождат от тях, са представени в хода на друго висящо исково производство, по което те са ги оспорили и по което са събрани доказателства, които опровергават направените в тях изявления. По това производство към момента все още не е постановено съдебно решение. Ето защо считат, че тези документи не представляват нови писмени доказателства по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

От ответника по молбата „Екип холдинг“ ЕООД също е подаден отговор, в който се поддържа, че тя е недопустима, като подадена след установения в чл. 305 ГПК преклузивен срок, както и неоснователна. Посочва, че в писмените документи, които се твърди, че са новоузнати за молителя, не се правят изявления за настъпване на факт, който е включен в предмета на доказване по исковете, по които е постановено влязлото в сила решение. Такъв факт не е привидността на договора за продажба, защото той не е включен във фактическия състав, при който възниква уреденото в чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ потестативно право, което е упражнено с предявения в приключилото производство конститутивен иск. Освен това ищецът по исковете, разгледани с влязлото в сила решение, основава твърдението си за недобросъвестност на приобретателя на недвижимия имот по договора за продажба на факта, че имотът е продаден на цена, която е значително по-ниска от пазарната, както и на това, че сделката за продажба е сключена в много кратък срок след подписване на договор за дарение, с който несъстоятелният едноличен търговец се е разпоредил със своя имот и който е обявен за относително недействителен с влязло в сила решение, а не с твърдението за привидност на сделката за продажба на имота. Претендира присъждане на направените в производството разноски.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа молбата за отмяна и прецени данните по делото, намира следното:

Молбата за отмяна на влязло в сила решение е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК и е насочена срещу акт, който подлежи на отмяна по реда на глава 24 от ГПК, в каквато насока настоящият съдебен 2 състав се е произнесъл по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК с определение от 31.10.2025 г., като след това не са изложени нови факти и не са събрани нови доказателства, които да променят направения в него извод.

При съобразяване на изложените в молбата за отмяна факти трябва да се приеме, че синдикът на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност основава искането си за отмяна на влязлото в сила решение на новооткрито обстоятелство, което се изразява в това, че при подписване на 06.11.2019 г. на договора за продажба на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали продавачите Г. М. Г. и П. П. Г. са се споразумели с лицата, притежаващи дяловете от капитала на купувача „Екип холдинг“ ЕООД, да сключат този договор само фиктивно, за да се попречи на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност да се удовлетворят от недвижимия имот, който е негов предмет и който преди това е дарен на Г. М. Г. и П. П. Г. от едноличния търговец, като след това имотът да бъде прехвърлен обратно на продавачите. Молителят се позовава и на нови писмени доказателства, от които се установява описания факт, за които е узнал след приключване на устните състезания пред въззивния съд, след които делото е било решено с влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска. Те представляват подписани от Г. М. Г. и П. П. Г. писмени отговори, депозирани в друг исков процес, в които се прави признание за настъпване на новооткритото обстоятелство. Това означава, че основанието за отмяна на влязлото в сила решение, което се поддържа от синдика на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност, е това, регламентирано в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

При съобразяване на задължителните указания, които са дадени в Тълкувателно решение № 138/01.12.1967 г. по гр. д. № 106/67 г. на ОСГК на ВС и които въпреки че касаят прилагането на чл. 231, б. „а“ ГПК /отм./, се отнасят и за прилагането на нормата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, с която се въвежда същото по същността си основание за отмяна, трябва да се приеме, че основанието за отмяната на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства, които са от съществено значение за делото и са съществували към момента на постановяване на решението по него, но не са могли да бъдат известни към този момент на страната, срещу която е постановено решението, въпреки положената от нея дължима грижа за водене на делото. Тези новооткрити обстоятелства следва да бъдат установени с писмени доказателства, които могат да са съставени както преди постановяване на решението, така и след това, но и в последния случай съответният документ трябва да удостоверява факти, настъпили преди постановяване на решението, чиято отмяна се иска. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е налице и когато се открият нови писмени доказателства, които също трябва да бъдат от съществено значение за делото и да не са могли да бъдат известни на страната или тя да не е могла да се снабди с тях своевременно и да ги представи при разглеждане на 3 делото, въпреки положената от нея дължима грижа за неговото водене.

Твърденията на молителя са, че новооткритото от него обстоятелство, касаещо намерението, с което страните по договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали са сключили тази сделка, е съществувало към датата на подписване на този договор, т.е. към 06.11.2019 г. Това означава, че то е съществувало към момента на приключване на устните състезания пред въззивния съд, след които делото е било решено с влязлото в сила решение, което е станало на 09.12.2022 г. Ето защо това обстоятелство е от такова естество, че може да представлява основание за отмяна на влязлото в сила решение, ако отговаря и на останалите изисквания за това. Писмените доказателства, на които се основава искането за отмяна, са съставени на 22.12.2023 г., което е след приключване на исковото производство, по което е постановено влязлото в сила решение, като молителят твърди, че те установяват посоченото новооткрито обстоятелство, което е съществувало още преди постановяване на това решение, поради което те също по естеството си са такива, които могат да представляват основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

За да представляват основание за отмяна на влязлото в сила решение, както новооткритото обстоятелство, така и новите писмени доказателства, които го установяват, трябва да имат съществено значение за делото. При проверката дали това изискване е налице, съдът съобразява, че с решението, чиято отмяна се иска, съдът се е произнесъл по основателността на два отделни иска, по които страни са различни лица и които са с различен предмет на доказване.

Първият от тях е конститутивен иск с правна квалификация чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, предявен от синдика на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност срещу Г. М.

Г., П. П. Г. и „Екип холдинг“ ЕООД, с който се иска да бъде обявен за относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност на договор за продажба на недвижим имот с идентификатор № *** по КККР на гр. Кърджали, сключен на 06.11.2019 г., между Г. М. Г. и П. П. Г., като продавачи, и „Екип холдинг“ ЕООД, като купувач, поради това, че даденият по него имот значително надхвърля по стойност получената покупна цена за това. С влязлото в сила решение на Апелативен съд – Пловдив така предявеният иск е отхвърлен, тъй като е прието, че задължително условие, за да може по отношение на една сделка да възникне всяко едно от потестативните права по чл.

647, ал. 1 ТЗ в полза на кредиторите на несъстоятелността, включително това, което е упражнено в процеса по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, е тя да бъде сключена от несъстоятелния длъжник, а в случая това изискване не е налице, защото несъстоятелният търговец ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност не е страна по договора за продажба, който се иска да бъде обявен за относително недействителен.

4

В практиката на ВКС последователно се приема, че исковете по чл. 647 ТЗ са правен способ за защита на кредиторите на несъстоятелността срещу действие и сделки, които са извършени единствено от длъжника, по отношение на който е открито производство по несъстоятелност. Извън приложното поле на тези искове са сделки и действия, които не са извършени от длъжника. В този смисъл е произнасянето в Решение № 54 от 21.02.2025 г., постановено по т.д. № 1103/2023 г. по описа на ВКС, I т.о. и Определени № 60433 от 01.12.2021 г., постановено по ч.т.д. № 1449/2021 г. по описа на ВКС, I т.о. Следователно с оглед фактическия състав, при който възниква упражненото с конститутивния иск право по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, и с оглед мотивите на съда в решението, чиято отмяна се иска, трябва да се приеме, че обстоятелство, което би имало значение за крайния изход на делото по този иск, е само такова, което се отнася до страните по договора за продажба, предмет на иска по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, и по конкретно до това, че страна по него е несъстоятелният длъжник ЕТ „Слави – Славомир Г.“. Новооткритото обстоятелство, на което се основава подадената молба за отмяна на влязло в сила решение, обаче не е такова. То касае наличието на намерение и знание у страните по договора за продажба, че с неговото сключване увреждат кредиторите на несъстоятелността на ЕТ „Слави – Славомир Г.“ – в несъстоятелност.

Във фактическия състав, при който в полза на кредиторите на несъстоятелността възниква потестативното право по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ, обаче не е включен какъвто и да е субективен елемент. Ето защо соченото в молбата за отмяна новооткрито обстоятелство не е такова, което да е от значение за крайния изход на делото по предявения конститутивен иск по чл. 647, ал. 1, т. 3 ТЗ. От значение за това е само фактът, че несъстоятелният длъжник ЕТ „Слави – Славомир Г.“ не е страна по атакувания договор за продажба, поради което той не е сред сделките, които са в приложното поле на защитата с този иск.