Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 19252 от 24.10.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 34639/2023
Вид
Решение № 19252
Подписан
24.10.2025
Състав
АНГЕЛИНА КОЛЕВА БОЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 19252 гр. София, 24.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛИНА К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Гражданско дело № 20231110134639 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Н. С. Н., чрез адв. Я. С. А., срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на предишната работа на длъжност „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество; и иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 9110,25 лева (след допуснато от съда изменение на размера на иска в проведеното на 02.12.2024 г. открито съдебно заседание), представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 05.05.2023 г. до 05.11.2023 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който ищецът приел да изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество. На 05.05.2023 г. на служителя била връчена Заповед № ЕНВ-ORD-25 от същата дата, с която му било наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Оспорва уволнителната заповед като незаконосъобразна и неоснователна. На първо място възразява, че оспорената заповед не била мотивирана, тъй като не съдържала конкретни данни относно време, място и обстоятелства, при които било извършено нарушението, какви вреди били настъпили за работодателя, какви законни нареждания на работодателя не били изпълнени от служителя.

Освен това липсвала пропорционалност между извършеното нарушение и наложеното 1 дисциплинарно наказание. При определяне на последното не била взета предвид конкретната обстановка, не бил отчетен фактът, че липсвало неизпълнение на възложена задача, както и обстоятелството, че за 19 години работа в ответното дружество на ищеца не било наложено нито едно дисциплинарно наказание. Оспорва да е извършвал процесното нарушение на трудовата дисциплина, като твърди, че по време на обхода в с. Своде на 13.03.2023 г. имало паднали на пътя камъни и плочи, които затруднявали преминаването на служебния автомобил. Това наложило преместването им. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Филип Г.. Процесуалният представител оспорва предявените искове като неоснователни. Извършеното уволнение било законно и не били допуснати твърдените в исковата молба нарушения на трудовото законодателство.

Действията на служителя, описани в уволнителната заповед, представлявали тежки нарушения на трудовата дисциплина, които обосновавали налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Спазени били преклузивните срокове за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищеца, от който своевременно били изискани обяснения по реда на чл. 193 КТ и същият депозирал такива. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищецът Н. С. Н., редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. С. - А.. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваната заповед по съображения, подробно изложени в исковата молба. Обръща внимание, че с идентична заповед била потърсена дисциплинарна отговорност и от колегата на ищеца, а дисциплинарното наказание не можело да се налага екипно на двамата служители, без да се конкретизира кой с какво бил нарушил трудовата дисциплина. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Г.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания изразява становище, че по делото безспорно се доказала неоснователността на предявените искове. Законоустановената процедура по налагане на дисциплинарното наказание била спазена, а извършването на твърдяното нарушение се установявало от събраните по делото доказателства. Заповедите за наказване на двамата служители били еднакви, защото действията им били еднакви. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Депозира писмена защита, в която развива доводи и съображения в подкрепа на направените искания.

2

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Страните не спорят, че между тях е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № 41/15.01.2004 г., с който ищецът приел да изпълнява длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в ответното дружество. Видно от отбелязване в трудовия договор, ищецът постъпил на работа на 20.01.2004 г.

По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността „ел. монтьор, изграждане/поддържане ремонт ел. проводни линии и мрежи/ръководител група“ в Дирекция „Експлоатация и поддържане“ в ответното дружество, съгласно която сред основните трудови функции и задължения на ищеца били: организира, разпределя и контролира работата на ел. монтьорите в бригадата; при изпълнение на служебните си задължения, както и в своя обществен и личен живот следва поведение, което не накърнява престижа и не уронва доброто име на работодателя и избягва всяко действие или бездействие, което може да повлияе по негативен начин на доверието на обществото в дружеството. Служителят следвало да проявява лоялност към работодателя, почтеност и спазване на етичните правила на дружеството. Видно от отбелязване в длъжностната характеристика, същата била връчена на ищеца на 22.05.2020 г.

Съгласно чл. 6.3.2 от Правилника за вътрешния трудов ред на

„Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, в сила от 22.02.2023 г., работниците и служителите били длъжни при изпълнение на възложената работа: да пазят грижливо имуществото, което им е поверено или с което са в досег при изпълнение на възложената им работа, да пазят и охраняват имуществото на работодателя от повреждане, загуба, унищожаване и злоупотреба (т. 8); да бъдат лоялни към работодателя, като не злоупотребяват с неговото доверие, както и да пазят доброто име на дружеството (т. 9).

Ищецът бил запознат срещу подпис с Правилника за вътрешния трудов ред, видно от приложен към отговора на исковата молба списък на служителите.

От представена по делото работна карта се установява, че ищецът и други двама негови колеги (Ц. Н. П.. и Б. В. В.) били изпратени на 13.03.2023 г. да извършат обход на извод „Правешки връх“, като за придвижването им бил предоставен служебен автомобил с рег. № ********. В отчета за извършения труд служителите отбелязали, че обходът бил извършен между 09,30 ч. и 16,00 ч.

С подадена на електронната поща на ответното дружество жалба Г. И. Г. се оплакал, че в периода от м. 12.2022 г. до 15.03.2023 г. двама негови служители през работно време с поверения им служебен автомобил извършили кражба на каменни покривни плочи от стопанска постройка в имота на подателя на сигнала. По случая в РПУ – Правец била образувана проверка. Жалбоподателят заявил, че притежава видеофайлове от извършване на кражбата и при липса на интерес от страна на ответника щял да ги предостави на медиите.

Изразява своето възмущение от подобно поведение на служители на дружеството, което 3 било недопустимо и срамно.

С покана изх. № ЕНВ-DOC-904-1/25.04.2023 г. от ищеца били поискани обяснения за неговите действия и бездействия, описани в доклад с вх. № ЕНВ-DOC-904/25.04.2023 г. на В.

В. – директор на Дирекция „Експлоатация и поддържане“ в ответното дружество, който бил приложен към искането по чл. 193, ал. 1 КТ, ведно с приложенията към последния – доклад от Т. Т. – ръководител Направление „Сигурност“ и снимки и видеозапис от мястото на товарене. На Н. Н. бил предоставен петдневен срок от получаването на поканата, за да представи писмените си обяснения по твърдените нарушения. Видно от отбелязване в поканата, същата, ведно с приложенията към нея били връчени на ищеца на 26.04.2023 г. В приложения доклад подробно била описана фактическата обстановка, при която било извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина – кражба на каменни покривни плочи в с. Своде със служебния автомобил. Ищецът упражнил правото си по чл. 193, ал. 1 КТ и в предоставения му петдневен срок депозирал писмени обяснения вх. № ЕНВ-DOC904-6/02.05.2025 г.

Със заповед № ЕНВ-ORD-25 от 05.05.2023 г. на членовете на Управителния съвет, представляващи ответното дружество, на основание чл. 188, т. 3, вр. чл. 187, ал. 1, т. 3, т. 7, т.

8, т. 9 и т. 10 КТ, на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение”. В заповедта било прието, че на 13.03.2023 г. ищецът, заедно със свой колега – Ц. Н. П.. получили служебна задача да извършат обход на извод „Правешки връх“ в с. Своде, за изпълнението на която им бил предоставен специализиран служебен автомобил с рег. № ********. При проверка по получена жалба от собственик на имот в същото населено място било установено, че ищецът и неговият колега използвали служебното превозно средство не по предназначение – за изпълнение на поставените им служебни задачи, а за своя собствена и лична цел, като товарели каменни плочи в него. Тези действия на Н. Н. били квалифицирани от работодателя като неизпълнение на задълженията му по длъжностната характеристика, по чл. 6.3.2, т. 8 и т. 9 от Правилника за вътрешния трудов ред и Етичния кодекс на дружеството – тежко нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 3 (неизпълнение на възложената работа), т. 7 (неизпълнение на законните нареждания на работодателя), т. 8 (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието), т. 9 (увреждане на имуществото на работодателя) и т. 10 (неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред) КТ. В мотивите на заповедта били обсъдени дадените от служителя писмени обяснения, които не били приети от работодателя и на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, а на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ трудовото правоотношение между страните било прекратено. Видно от отбелязване в уволнителната заповед, същата била връчена на ищеца на 05.05.2023 г.

От представено по делото копие на трудовата книжка на ищеца и от извършена в съдебно заседание констатация по документа в оригинал се установява, че след прекратяване на трудовото правоотношение между страните Н. Н. постъпил на работа при друг работодател – „Асикарс“ ЕООД за времето от 10.05.2023 г. до 16.08.2023 г. при основно 4 месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лева.

С определение № 481 от 15.10.2024 г., постановено по в. ч. н. д. № 663 по описа за 2024 г. на Софийски окръжен съд, ІІ второинстанционен наказателен състав, е прието, че действията на Н. С. Н. и Ц. Н. П.. със служебен автомобил и по време на работа макар и неправомерни, били непрестъпни поради своята малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК. На това основание било потвърдено постановление от 20.05.2024 г. на прокурор от Районна прокуратура – Ботевград за прекратяване на наказателното производство по ДП № 71/2023 г. по описа на РУ – Правец (пр. пр. № 502/2023 г. по описа на РП – Ботевград).