Решение № 6455 от 28.10.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6455 гр. София, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20241100504389 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 20073251 от 05.01.2023 г., постановено по гр. д. № 9798/2020 г. по описа на СРС, 29- ти състав, „Дружба Авто 03“ ООД е осъдено на основание чл. 30, ал. 3 ЗС да заплати на Л. Д. Б. сумата от 6 523,35 лв., обезщетение за ползите, от които този съсобственик е бил лишен за притежаваната от него 1/2 от 1441,34/4630 ид. части от 4630/12100 ид. части от недвижим имот – сграда за търговия, с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, р- н „Искър“, ***-Е, със застроена площ 142 кв. м, бр. етажи – един, за отдаване под наем на бензиностанция за период от 02.10.2017 г. до 02.02.2020 г., ведно със законната лихва от 21.02.2020 г. до плащането, както и да заплати на Д. Й. Б. сумата от 6 523,35 лв., обезщетение за ползите, от които този съсобственик е бил лишен за притежаваната от нея 1/2 от 1441,34/4630 ид. части от 4630/12100 ид. части от недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, р- н „Искър“, ***-Е, със застроена площ 142 кв. м, бр. етажи – един, за отдаване под наем на бензиностанция за период от 02.10.2017 г. до 02.02.2020 г., ведно със законната лихва от 21.02.2020 г. до плащането.

1

Със същото решение са отхвърлени предявените от Л. Д. Б. и Д. Й. Б. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС да бъде осъден Н. П. З. да заплати на ищците сумата от по 862,74 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за притежаваните от ищците по 1/2 от 1441,34/4630 ид. части от 4630/12100 ид. части от недвижим имот – сграда за търговия, с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по

КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, р- н „Искър“, ***-Е, за отдаване под наем на „Търговска зала с кафе аперитив“ за периода от 01.04.2018 г. до 01.02.2020 г., както и предявените от Л. Д. Б. и Д. Й. Б. искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС да бъде осъден „Гарант България“ ЕООД да заплати на ищците сумата от по 862,74 лв. за всеки ищец, представляваща обезщетение за притежаваните от ищците по 1/2 от 1441,34/4630 ид. части от 4630/12100 ид. части от недвижим имот – сграда за търговия, с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр. София, р- н „Искър“, ***-Е, за отдаване под наем на „Търговска зала с кафе аперитив“ за периода от 01.04.2018 г. до 01.02.2020 г.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ищците Л. Д. Б. и Д. Й. Б. с изложени доводи за неправилност на решение в частта, с която предявените искове са отхвърлени, поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост. Навеждат се доводи, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, тъй като първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не е дал възможност на ищците да доведат свидетеля Ш., въпреки че искането им в този смисъл е било направено своевременно. В допълнение на изложеното се посочва, че съдът не е определил на ищците срок на основание чл. 158, ал. 1 ГПК за събиране на исканите гласни доказателства. Отделно от изложеното, се твърди, че фактическите изводи на районния съд са необосновани поради неправилно интерпретиране на събраните по делото доказателства, както и че съдът не е съобразил възможността пълното доказване да се осъществи с косвени доказателства. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответниците „Гарант България“ ЕООД и Н. П. З., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника „Дружба Авто 03“ ООД с релевирани доводи за неправилност на решението в частта, с която предявените искове са уважени, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Релевират се възражения срещу изготвения от първоинстанционния съд доклад, тъй като в него не е посочено, че на доказване подлежи обстоятелството, че ответникът е извличал полза, събирайки доходи от съсобствената вещ изцяло или над неговите права. Навежда се, че в процесния случай не се установява съсобственикът да е получавал доходи от вещта изцяло, нито да е получавал доходи от вещта 2 над неговите права в съсобствената вещ. Поддържа се, че дори да се приеме, че ответникът е реализирал доходи от наем на обекта, то в случая договорът за наем не е сключен за целия обект /бензиностанция и търговска зала с кафе/, поради което следва да се преценява дали с така сключения наем за съответна част от обекта се надвишава обемът на правата на съсобственика наемател, респ. дали обемът от права на съсобствениците ищци са накърнени и дали същите са могли да ползват и извличат ползи от останалата част от този обект.

Отделно от изложеното, се оспорва, че ищците са съсобственици на процесния имот, а изводите на съда в този смисъл се твърди да са необосновани. Посочва се още, че по делото е установено, че ищците ползват друга сграда, находяща се в същия поземлен имот, над квотите си в съсобствеността. Моли се съдът да отмени решението в обжалваната част и да постанови ново, с което да отхвърли предявените искове. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди решението в обжалваната част. Претендират се разноски.

Постъпила е и частна жалба срещу определение № 20101477/28.08.2023 г. в частта, с която е оставено без уважение искането на ответника „Дружба Авто 03“ ООД за изменение на решението в частта за разноските. Посочва се, че първоинстанционният съд неправилно е взел предвид общия размер на описаните в представения от ищците списък на разноски, без да отчете, че част от тях се отнасят и са направени във връзка с предявените искове срещу другите двама ответници /Н. П. З. и „Гарант България“ ЕООД/. Поддържа се още, че в полза на ответника „Дружба Авто 03“ ООД е следвало да бъдат присъдени разноски във връзка с намаляването на иска. Моли се съдът да отмени определението в обжалваната част и да намали присъдените в полза на ищеца разноски, съответно да увеличи присъдените такива в полза на ответното дружество.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ищците.

Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбите са подадени в срок от легитимирани страни, поради което същите са допустими.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена служебна проверка въззивният съд първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. установи, че

По правилността на решението въззивният съд намира следното:

Съгласно нормата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си /съответстваща на неговия дял в 3 съсобствеността/. Ползите от общата вещ могат да бъдат най- различни – плодове, прираст от добитък, наем и др. Уважаването на иска по чл. 30, ал. 3 ЗС не се предпоставя от писмено поискване, т. е. и без да е отправил такова, неползващият съсобственик има право на обезщетение за ползите, от които е лишен.

При предявен иск с правно основание по чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че имотът е съсобствен, респ. какъв е делът на ищеца в съсобствеността, както и че са реализирани ползи от съсобствения имот чрез отдаването му под наем от страна на ответника. В тежест на ответника и при установяване на посочените обстоятелства е да докаже възражението си за липса на съсобственост между страните, както и погасяването на дълга.

Спорен между страните във въззивното производство е въпросът дали ищците са съсобственици на процесния имот.

В исковата молба, въз основа на която е било образувано първоинстанционното производство по делото, ищците са навели твърдения, че заедно с ответниците са съсобственици на недвижим имот – сграда за търговия с идентификатор ***, разположена в ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със заповед № РД18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: гр.

София, р- н „Искър“, ***-Е, както и че процесният недвижим имот представлява бензиностанция и търговска зала с кафе – аперитив и площадкова ВиК мрежа в кв. 1 /едно/, парцел V /пети/, местност „Продължение на трамвай № 4“, гр. София, район „Искър“, ул. „5001“ № 12. Изложени са и твърдения, че всеки един от ищците е собственик на 1/2 от 1441.34/4630 идеални части от 4630/12100 идеални части от процесния недвижим имот.

В подкрепа на твърденията си ищците са представили като писмено доказателство по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № 163, том I, рег. № 4338, дело № 132/2019 г. на нотариус В.Г., с рег. № 340 в НК, с район на действие СРС, с който ищците са признати за собственици при равни квоти на недвижим имот, находящ се в гр. София, Столична община – Район „Искър“, *** – Е, а именно: 1441.34/4630 идеални части от 4630/12100 идеални части, който имот представлява сграда с идентификатор *** в София, Столична община, област София /столица/, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-27/03.04.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес: София, Район „Искър“, бул.

„Искърско шосе“ № 1 – Е /едно – Е/, със застроена площ от 142 кв. метра, брой на етажите 1 /един/, която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно скица на сграда № 15-894813 от 30.11.2018 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър София, без данни за стар идентификатор и без номер на предходен план.

В нотариалния акт е посочено, че описаната в него сграда е построена върху недвижим имот, придобит от молителите чрез дарение на идеални части от него, покупкопродажба на идеални части от него и замяна на идеални части от него, както и че молителите са придобили идеални части от земята, върху която е построена сградата и на 4 основание чл. 92 ЗС са станали съсобственици и на сградата в същите идеални части от нея.

В представения нотариален акт е посочено още, че описаната в него сграда за търговия съгласно разрешение за ползване № 270 от 03.08.2000 г. на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, Дирекция за национален строителен контрол представлява „Бензиностанция и търговска зала с кафе – аперитив и площадкова В и К мрежа“ в кв. 1 /едно/, парцел V /пети/, местност „Продължение на трамвай № 4“, Район „Искър“, улица „5001“ № 12, гр. София.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговори на исковата молба, с които са оспорили наличието на съсобственост между страните по отношение на процесната сграда при посочените в исковата молба квоти и са навели твърдения, че неправилно с констативния нотариален акт ищците са били признати за собственици на процесния имот. В отговора на исковата молба, подаден от ответника „Дружба Авто 03“ ООД, е посочено още, че по силата на договор за доброволна делба от 14.08.2000 г. ищците са придобили в дял и в тяхна изключителна собственост парцел XVIII от квартал 1, по плана на гр. София, местност „Гара Искър“, а процесният недвижим имот – парцел V от квартал 1, местност „Гара Искър“, който също е обект на договора за доброволна делба и в който ищците твърдят, че се намира процесната сграда, е придобит от множество физически лица, бивши работници в ДФ „Дружба авто“.