Решение № 1256 от 13.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1256 гр. София, 13.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20261110201904 по описа за 2026 година

Намери за установено следното:

Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.

Образувано е по повод жалба вх. № 422747 от 30.12.2025г. по описа на СРС(подадена на 23.12.2025г.) от П. В. А. с ЕГН ********** и адрес в гр. София чрез адв. В. П. с адрес в гр. Несебър, ул.Иван Вазов № 23, ет. 1 срещу Наказателно постановление N 25-4332-028070 от 04.11.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 102,26 евро(200 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован представлява. не се явява и не се

В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен не се явява и не изпраща представител.

По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представител на АНО, в които се иска потвърждаване на НП, претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски.

СРП, редовно уведомена не изпраща представител.

От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено следното:

Жалбата на П. В. А. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление N 25-43321 028070 от 04.11.2025г., издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, е подадена в законоустановения срок и от лице, което има право на жалба, поради което е допустима.

Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

На 05.06.2025г. Г. П. - служител на ОПП СДВР, съставил Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 3688562/05.06.2025г. срещу П. В. А. с ЕГН ********** за това, че на 05.06.2025г. около 15:30ч. в гр.София по ул. Акад.Стефан Младенов, управлявал л.а. „Пежо 208'' с рег.№ *** , негова собственост, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от 24.03.2025г. ‘‘.

Нарушението е квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Административното производство било изпратено на СРП с оглед данни за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

С постановление от 13.10.2025г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство, като отказът е мотивиран с липса на осъществено престъпление.

Прокурорът е заключил, че деянитето осъществява признаците на административно нарушение.

Въз основа на постановлението и посочения по-горе АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено Наказателно постановление N 25-4332-028070 от 04.11.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 102,26 евро(200 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

От така изложената и приета фактическа обстановка,за да постанови Решението си съдът следва да обсъди наличието на административно нарушение, доказателствата относно субекта на административното нарушение, административното наказание и реда,по който то е наложено.

Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН.За неуредените в посочения нормативен акт случаи , чл. 84 от ЗАНН, препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.В производството по обжалване на наказателно постановление, административнонаказващия орган е този, който поддържа адмистративнонаказателното обвинение, съответно тежестта на доказване е за него.Отразените в Акт за установяване на административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност по презумпция . Същите не се считат за установени , до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата в наказателния процес.Разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП касае единствено и само административнонаказателното производство пред административнонаказващия орган.Във въззивното производство пред съда обаче се прилагат разпоредбите на НПК , съгласно които годни доказателства и доказателствени средства са само тези , събрани по реда и условията на Кодекса като същите подлежат на проверка в хода на съдебното следствие.

2

В настоящия случай няма спор, че към момента на управление на лекия автомобил – 05.06.2025г. последният е бил със служебно прекратена регистрация.

Това обстоятелство се установява от представената по делото справка, а и не е спорно между страните.

Предвид изложеното , следва да се приеме, че от обективна страна, съставът на нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е осъществен.

За да е обаче едно деяние , нарушение по см. на ЗАНН е необходимо то да бъде извършено виновно.

В хода на административното производство пред АНО, проверката , извъшена от СРП и въззивното производство пред настоящия съд не се установяват доказателства за изискуемия умисъл.

От приложените по делото писмени доказателства се установява, че процесният автомобил е собственост на П. В. А. с ЕГН **********.

Видно от представената от АНО справка, регистрацията на автомобила е била служебно прекратена по електронен път на 24.03.2025г. , като собственикът не е бил уведомен за това обстоятелство.

При условие, че собственикът на автомобила не е бил уведомен за служебното пркратяване на регистрацията, то няма как да се приеме , че той- жалбоподателят , е формирал умисъл, че управлява МПС, чиято регистрация е прекратена.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че към момента на спирането на автомобила за проверка на 05.06.2025г. , същият е бил с поставени регистрационни табели, издадени за него.

Вярно е , че АНО не е длъжен по силата на нормативен или ПЗНА да уведомява собственика за пркратената регистрация, но този пропуск на законодателя не може да се експонира във вреда на наказаното лице.

На първо място, разпореждането за служебна дерегистрация е административен акт и по общите правила , подлежи на обжалване. Да се приеме противното означава, че засегнатото лице няма механизъм за защита, което освен недопустимо противоречи на основни принципи в административния и наказателния процес.

На следващо място и независимо от обстоятелството, че АНО не е допуснал дисциплинарно или процесуално нарушение, като не е уведомил собственика на автомобила за действията си , няма как в последствие да ангажира административнонаказателна отговорност на последния за действия , които произтичат от това му незнание.

Предвид изложеното, съдът следва да приеме, че деянието не осъществява признаците на нарушение и наказателното постановление, следва да бъде отменено.

При този изход от делото на жалбоподателят се дължат разноски за воденото производство, но такова искане не е отправено , съответно съдът не дължи произнасяне.

3

ВОДИМ от горното и на основание чл.63,ал.1, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът, РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление N 25-4332-028070 от 04.11.2025г. , издадено от началник група Отдел “ПП“ към СДВР, с което на П. В. А. с ЕГН ********** е наложено административно наказание на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на 102,26 евро(200 лева) и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - гр.

София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4