Решение № 116 от 23.02.2025, Районен съд - Разград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. Разград, 23.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело № 20243330101055 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Предявен е установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 77 ЗС във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС.

С искова молба чрез процесуалния представител на П. Ц. А. с ЕГН********** от град Разград, общ. Разград, обл. Разград, ж.к. *******, съдебен адрес: гр.Разград, ул. *********, против ОБЩИНА РАЗГРАД, с която си моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на основание прехвърлителна сделка, наследство и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** (петдесет и девет хиляди четиристотин и шестнадесет точка двеста точка тринадесет), по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрена със Заповед РД- 18294 от 09.05.2019 година на Изпълнителния директор на АГКК, трайно предназначение на територията: земеделска, с начин на трайно ползване: нива, категория на земята: осма, в местността: „ЯСАК“, с площ 1430 (хиляда четиристотин и тридесет) квадратни метра, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: 200013, при съседи на поземления имот, съгласно приложената скица: поземлени имоти № ***, № ***, №

***, № ***, № ***, № ***. Претендира направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че е собственик на гореописания процесния имот, находящ се в село П., община Разград, област Разград, представляващ празно дворно място (ясак) в края на селото. Собствеността върху гореописания имот придобила от нейната баба П. Б. П. с ЕГН **********, починала на ***** година чрез сделка, обективирана в Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 1********* г на Разградския районен съд, както и по давностно владение и наследство. От 1 тогава до момента (вече 23 години) обработвала тази нива, лично и със семейството си, а владението не и е било отнемано никога и по никакъв начин.

Този имот никога не бил даван в селскостопанска организация, тъй като се намирал в непосредствена близост до регулацията на селото и представлявал оградено дворно място. Никой не е оспорвал правото и на собственост върху този имот, затова не и се е налагало да търся документи. Наскоро поради желание да прехвърли имота на свой роднина, и се наложило да подаде документи за снабдяване за констативен нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка (за по-малко от 2/6 идеални части от имота), но след извършена справка в АГКК се оказало, че имотът и е отразен при тях като земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, стопанисвал се и се управлявал от ответника. Освен това при справка в Община Разград се установило, че за него има съставен и Акт за общинска собственост. Сочи, че неправилно е прието, че имота е определен като такъв по чл. 19 от ЗСПЗЗ, тъй като той не представлява земеделска земя по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, никога не е влизал в ТКЗС, ДЗС или селскостопанска организация, а освен това никога не и е било отнемано владението върху него, поради което не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Предвид обстоятелството, че повече от 20 години владее го непрекъснато и необезпокоявано, намира че е застрашено правото и на владелец и собственик на имота.

В осигуреното право на отговор ответникът Община Разград изразява становище за неоснователност и моли за отхвърляне на предявения иск.

Твърди се, че ответникът е собственик на процесния имот, тъй като попада в категорията земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, които са предадени на Община Разград.

Сочи, че съгласно Решение на Поземлена комисия по чл. 14, ал. 1, т. 1 от ЗСПЗЗ (чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ) за възстановяване на правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на село П., процесният поземлен имот е собственост на Община Разград. Сочи се, че имотът не е актуван като собственост на ответника, но дори и неактуван, той бил собственост на общината по силата на закона.

Твърди, че на това основание стопанисва имота. Сочи се още, че липсват безспорни доказателства, че е осъществен фактическия състав на придобиване право на собственост на основание продължило през съответния десетгодишен период на владение.

Съдът като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От приложените на л. 11 – л. 13 ) удостоверение за наследници е видно, че починалата П. Б. П. е оставила като наследници синовете си П. Й. А. и наследниците на Ц. Й. А. (Н. А. А., П. Ц. А. и А. Ц. Д.).

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот чрез давностно владение от покупко-продажба № ********* г. П. Б. П. била призната за собственик по давностно владение от покупко-продажба на недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващо имот с планоснимачен номер 360 от кв. 24 по плана на кв. П.. Впоследствие П. Б. П. прехвърлила на ищцата собствеността на 4/6 ид.ч. от недвижим имот, представляващ празно дворно място, съставляващ имот с планоснимачен номер 360 от кв. 24 по плана на кв. П., срещу задължението за издръжката и гледането и от ищцата, видно от Нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане №******** г на Разградския районен съд.

2

След запознаване с приложените към делото доказателства, както съхраняваните в Община Разград одобрени кадастрални и регулационни планове на с. П., с кадастралната карта на неурбанизираната територия на землището на селото и предвид направените на място измервания, вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза сочи, че за първи път имотът, описан в Нотариален акт № ******* г., респективно в Нотариален акт № ******** г. е заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 716 върху кадастралния план на с. П., послужил за основа на плана за регулация, одобрен със Заповед № 235 от 07.06. 1929 г. За част от имот с планоснимачен № 716 бил отреден парцел с № Х11-716 в кв. № 69 по регулационния план на селото, а друга част от имота се предавала по регулация към съседен парцел в същия квартал. По време на действие на плана от 1929 г. дворищната регулация не била приложена и имот с планоснимачен № 716 се владял в неговите кадастрални граници. В следващия кадастрален план на с. П., послужил за основа на действащия и в настоящия момент план за регулация, одобрен със Заповед № 34 от 31.01.1980 г., бившият имот с планоснимачен № 716 бил заснет и нанесен като имот с планоснимачен № 360. Според в.л. имот с планоснимачен № 360 по плана от 1980 г. се припокрива по очертания и площ с имот с планоснимачен № 716 по плана от 1929 г. Площта на имот с планоснимачен № 360 по плана от 1980 г. е в размер на 1632,00 кв.м. С плана от 1980 г. границата на урбанизираната територия на с. П. била прекарана през имот с планоснимачен № 360 и разделила имота на две части, както следва: югозападна част с площ от 706,00 кв.м (защрихована с „кръстосана щриховка“ в кафяво върху Скица № 1, приложена към заключението), която оставала в границите на урбанизираната територия на селото; североизточна част с площ от 926,00 кв. м. (защрихована с „вертикална щриховка“ в червено върху Скица № 1, приложена към заключението), която оставала извън границите на урбанизираната територия на с. П.. Частта от имот с планоснимачен № 360, оставаща в границите на населеното място съгласно плана от 1980 г., се предвиждало да бъде предадена по силата на дворищната регулация към парцели с №№ VII1-359, IX-359, Х-361 и Х1-361 от кв. № 24. Предаваемите места обаче не били придобити, т.е. дворищната регулация не била приложена.

При изработването и одобряването на картата на възстановената собственост (плана за земеразделяне) била допусната грешка, като неправилно била нанесена частта от имот с планоснимачен № 360, оставаща извън границите на населеното място. В одобрената със Заповед № РД-18 -294/09.05.2019 г. карта на неурбанизираната територия на с. П., горецитираната територия била нанесена като имот с идентификатор № *** с площ от 1430,00 кв.м.

Границите на имот с идентификатор № *** нямали нищо общо със съществуващите на място граници на имота на ищцата. Аналогична била и грешката при изобразяването на съседния имот с идентификатор № ***, който би следвало да представлява изключената от регулация част от имот с планоснимачен № 362. Изключената от регулация територия от имот с планоснимачен № 360 с площ от 926,00 кв.м. попадала едновременно върху двата имота с идентификатори № *** и № ***,

(чертани и надписани в зелено и защриховани в зелена щриховка върху Скица № 2, приложена към заключението), както следва: а. площ в размер на 836,00 кв.м от имот с планоснимачен № 360 ( оцветена в жълто върху Скица № 2 приложена към заключението) разположена върху имот с № *** ; б. площ в размер на 90,00 кв.м. от имот с планоснимачен № 360 (оцветена в розово върху Скица № 2 приложена към заключението), разположена върху 3 имот с № ***. В настоящия момент имот с планоснимачен № 360 се владеел в цялост, в пълната си геометрия и квадратура от 1632,00 кв.м. в съществуващи стари реални граници, както и всички съседни на тях имоти в масиви 200 и 201. Според заключението процесният имот не е бил включван блокове на бившите ТКЗС, ДЗС и други подобни съществували в землище с.

П.. В с.з. вещото лице сочи, че имот с № 13- 59416. 200.13 не съвпада с имот 360, би следвало да съответства на изключената от урбанизираната територия на част от имот 360, но не съответства в зеления контур по скица 1 не съответства – друга е графиката, описан с реалните съществуващи на мястото граници на имота описан в НА от 1991 г. Сочи, че на място има каменни зидове, съответстващи на границите на имот 360, когато този имот е бил в границите на населеното място. Имот 13 съществувал само на графика, но не съвпадал с границите на владение. Там имало един ареал от два кадастрални номера, които не съществували в стари реални граници. Според в.л. имот 360 е с обща площ от 1632 кв.м. по плана от 1980 г., от които 706 кв.м. били в границите на урбанизираната територия, а останалата резултативната квадратура от 926 кв.м. била извън урбанизираната територия и точно тя попадала в процесния имот 13 и в част от съседния имот 14 по плана за земеразделяне.

Според свид. Д. нейната сестра – ищцата А. притежава имот в с. П. около декар и половина, който имала от нейната прабаба. Преди да почине баща им, последният обработвал земята, а след неговата смърт – ищцата. В началото бившия съпруг на ищцата го обработвал, после пустеел. След това проявил интерес някакъв мъж, който обработвал мястото. Свид. Д. сочи, че именно той обработва мястото с разрешение на ищцата. Площта била около декар и половина. Първоначално бащата на ищцата го обработвал, когато загинал с трактора си в същото място. Този ясак бил по пътя за Лозница, зад къщата на дядото и бабата на свидетеля. Около ясака имало обработваеми, но и пустеещи земи. При предявяването на скицата, представено от ищцовата страна, сочи че на границата с имот 99001 има тераса и слог. Сочи, че в края има чупка. На североизток границата също вървяла различно. Имотът бил поокръглен. При предявяването на скица № 1 от заключението, свидетелят твърди, че горната граница на имота е с чупка, по-скоро като Скица № 1 от заключението. Сочи, че около 13 години вече обработва имота, откакто починал бащата на ищцата. Последно засял люцерна. Сега мястото пустеело.

През тези 13 години никой не предявил претенции. Сочи, че граници на имота са съществуващи и в момента - изградени в миналото каменни зидове, върху които имало израснали дървета.

Според представените удостоверения, приложени към доказателствата, имотът не е държавна собственост, не е актуван като общинска собственост.

Въз основа изложеното от фактическа страна, съдът прецени следното от правна страна:

При предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот, страната, която оспорва правата на предявилото иска лице, позовавайки се на свои собствени права или навеждайки доводи за наличие на пречка за осъществяване на твърдяното от ищеца придобивно основание, носи по правилата на чл. 154 ГПК тежестта да докаже осъществяването на основанието, на което твърди, че е придобила спорното право. В случая ответникът твърди, че целият процесен имот попада в приложното поле на чл. 19 ЗСПЗЗ и в негова тежест е да докаже, че същият е 4 бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на чл. 10 ЗСПЗЗ, т. е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Община Разград не представя доказателства. От заключението на СТЕ се установява, че частта от имот с идентификатор ***, отразена в Скица № 2 на заключението по делото в жълто със щриховка, никога не е включвана в блокове на ТКЗС или ДЗС. Налице е трайно установена съдебна практика, която приема, че не всички земи, намиращи се извън регулационния план на населеното място, имат земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план или пък биват изключени от него по силата на ПМС № 216/61 г. Независимо от това няма пречка те да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. Ако тези лица са били членове на ТКЗС, те са могли да запазят в реални граници собствеността върху тези имоти в размера и при условията, посочени в ТР № 104/26.06.64 г. на ОСГК на ВС. Ако не са били членове на ТКЗС и земите не са им били фактически отнети, те са запазили собствеността върху тях изцяло. Такива земи не подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, нито следва да бъдат включени във фонда по чл. 19 от ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове. Ако лицата, владеещи такива земи, не притежават документ за собственост, могат да се позоват на придобивна давност в хода на съдебния процес. За тези земи не съществува забраната на чл. 86 ЗС, включително и в редакцията преди изменението с ДВ бр. 31/1990 г., доколкото върху тях не е установено право на кооперативно земеползване и не са одържавени. Забрана за придобиването им по давност, ако са били в приложното поле на ЗРПВПВННИ (отм.), е съществувала само при действието на ЗСГ (отм.) – чл. 29, ал. 1, т. 1, и то ако давността не е изтекла преди влизане в сила на ЗСГ. След отмяната на ЗСГ обаче няма пречка за приложение на придобивната давност. В този смисъл са Решение № 488/19.12.2011 г. по гр.д. №1403/2010 г. на ВКС, I г.о., и всички неизчерпателно изброени в него решения на ВКС, Определение № 255/19.01.2024 г. по гр.д. № 1217/2023 г. на ВКС, II г.о. и други. В случая липсват доказателства, че посочената в жълто и защрихована на Скица № 2 част от имота е подлежала на възстановяване, тъй като липсват данни да е била отнемана, да е била част от кооперативно земеползване, одържавен или отнет по друг начин. При това положение не е подлежала на възстановяване и затова няма как да стане общинска собственост.