Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 124 от 02.05.2023, Районен съд - Карлово

Съд
Районен съд - Карлово
Дело
Гражданско дело 1554/2022
Вид
Решение № 124
Подписан
02.05.2023
В сила
24.05.2023
Състав
Владимир Стоянов Иванов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.110 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.111, ал.1, т.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.116 б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал. 3 и ал. 4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, ал.1 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Карлово, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20225320101554 по описа за 2022 година

Производството е по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, във вр. с чл. 124 от ГПК, предявен от С. А. И., ЕГН:

**********, от гр. К., ул. „К.“ №2 чрез адв. П. К. против „К. И. И. БГ“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „П. В.“ **, Б. Ц. „Л. - *“, ет.*, чрез пълномощника З. Н. Д.а – в качеството й на член на Съвета на Директорите, упълномощена от Б. А. Р. и А. Б. – в качеството им на представляващи дружеството.

Ищецът твърди, че работи в „Е. Д. Д.“ ЕООД, клон К.. На 15.11.2022 г. получил призовка за принудително изпълнение, като длъжник за сумата от 8937,41 лева от ЧСИ К. П. с рег. №824 и район на действие при О. с. П., въз основа на образувано изп. дело №20208240401692. В призовката било посочено, че ищецът е длъжник по изпълнителен лист, издаден на 21.03.2012 г. от С. Г. С., на основание Решение на арбитражен съд по търговско дело №1684/2012 г. 6-8 с-в/отд. и бил осъден да заплати посочените в изпълнителния лист суми, както и таксите и разноските по изпълнителното дело. По разпореждане на ЧСИ П. му бил наложен и запор върху заплатата.

Ищецът твърди, че никога не бил теглил кредити и не бил страна по 1 посоченото в призовката за принудително изпълнение търговско дело, нито пък имал каквито и да е било отношения с ответника, в т. ч. и получаване на парични суми от него. Според ищеца липсвало правно основание ответното дружество да образува изпълнително дело срещу него, да започва принудително изпълнение и да му налага запор върху заплатата.

На следващо място, счита, че е изтекла и погасителната давност по чл.110, вр. с чл.111, ал.1, т.3 от ЗЗД, защото изпълнителният лист, по който е образувано изп. дело е издаден на 21.03.2012 г., изпълнителното дело е образувано през 2020 г., а на ищеца била изпратена призовка за принудително изпълнение на 15.11.2022 г. От издаването на изпълнителния лист до получаването на призовката за принудително изпълнение изтекли повече от 10 години и половина.

Въз основа на горепосоченото и установената съдебна практика за ищеца бил налице правен интерес да предяви настоящия отрицателен установителен иск, с който моли да бъде признато за установено, че не дължи на ответното дружество сумата от 8937.41 лева, както поради липса на договорни отношения с него, така и поради изтекла погасителна давност в периода от 21.03.2012 г. до настоящия момент. Претендира направените по настоящото дело разноски.

Ответното дружество, пълномощника си юрисконсулт Н. В., преупълномощена от З. Д.а, с отговора на исковата молба оспорва иска като допустим, но неоснователен.

Твърди, че вземането по изпълнителния лист ответникът придобил по силата на сключен на 08.08.2018 г. договор за прехвърляне на вземания между „П. К. Б.“ ЕООД и „К. И. И. БГ“ ЕАД, с който „П. К. Б.“ ЕООД (цедент) цедирало в полза на „К. И. И. БГ“ ЕАД (цесионер) вземането си спрямо А. Т.

И., наследодател на ищеца, произтичащо от Договор за кредит № 1004949426, заедно с всички принадлежности към него.

Съгласно чл. 99 от ЗЗД, предишният кредитор бил длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне. Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите ответното дружество било упълномощено да уведоми посочените в Приложение № 1А към Договора за цесия длъжници 2 за извършеното прехвърляне на вземания от името на цедента. По силата на това упълномощаване „К. И.“ изпратило на предоставен от длъжника А. Т. И. адрес, а именно: с. Г. Ч., общ. С., кв. Ц., ул. „З. У.“ №**, уведомление по чл.

99, ал. 3 ЗЗД, чрез препоръчана поща, което се върнало с отбелязване „починал“. Това било удостоверено с обратна разписка, надлежно оформена от служител на национален пощенски оператор „МиБМ Е.“ ООД.

В случай, че съдът приеме, че А. Т. И. не е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземания, моли приложеното към отговора на искова молба уведомление да се счита връчено. Ответникът посочва, че съгласно практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК, получаването на уведомлението за цесия в рамките на съдебното производство по предявен иск по прехвърлено вземане съставлява валиден способ за уведомяване на длъжника (Решение № 123 от 24.06.2013 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 r., II т.о., ТК).

Вземането по Договор за револвиращ заем № 1004949426 било описано в Приложение 1А – неразделна част от договора за цесия, и на това основание, считано от 08.08.2018 г. кредитор по вземането бил цесионерът „К. И.“.

В исковата молба неоснователно се посочвало, че сумите по изпълнително дело № 1692/2020 г. по описа на ЧСИ К. П., peг. № 824, с район на действие ОС - П., образувано въз основа на процесния изпълнителен лист, не се дължат, поради изтичане на общата петгодишна погасителна давност.

Изпълнителният лист бил издаден на 21.03.2012 г. Въз основа на него на 26.04.2012 г. било образувано изпълнително дело № 5348/2012 г. по описа на ЧСИ Н. М.. С молбата си за образуване предишният взискател „П. К.“ изрично поискал да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД. С молбата взискателят е възложил и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, което било отделно основание за прекъсване на погасителната давност.

На 07.05.2012 г. били изпратени запорни съобщения до множество банки.

Ha 12.03.2014 г. били изпратени актуални запорни съобщения до банки и бил насрочен опис на движими вещи, като до длъжника била изпратена призовка за принудително изпълнение.

3

На 05.08.2015 г. отново бил насрочен опис на движими вещи и изпратена призовка до длъжника.

На 08.01.2016 г. предходният взискател депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, което отново прекъснало давността.

Опис на движими вещи бил насрочен и на 11.04.2017 г.

На 15.02.2019 г. последвало депозирането на молба за конституиране на нов взискател от „К. И.“, с която било поискано да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника, което отново представлявало действие, прекъсващо течащия погасителен срок. Със същата молба на ЧСИ Н. М. били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ.

След като изп. дело № 5348/2012 г. било прекратено, взискателят изтеглил процесния изпълнителен лист и въз основа на него на 12.11.2020 г. било образувано изп. дело № 1692/2020 г., по описа на ЧСИ К. П.. С молбата си за образуване, взискателят „К. И.“ поискал извършването на справки за имущественото състояние длъжника, налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, което отново прекъсвало погасителната давност за вземането, тъй като същото демонстрирало активно поведение от страна на кредитора за удовлетворяване на интересите му. С молбата били възложени и правомощията по чл.18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител.

След установяване, че длъжникът А. Т. И. е починал, по делото били конституирани неговите наследници.

Последвало изпращането на запорно съобщение до „Е. Д. Д.“ ЕООД на 31.08.2022 г., което за пореден път прекъснало давността.

На 15.11.2022 г. до ищеца била изпратена и призовка за принудително изпълнение. На същата дата било изпратено и запорно съобщение до „БАНКА ДСК“ АД.

Всички изброени и предприети по делото изпълнителни действия прекъснали течащата относно вземането погасителна давност, поради което същата не била изтекла.

С оглед гореизложеното, ответникът моли искът да бъде изцяло отхвърлен и да му се присъдят разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от 4 фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим. Съдът следи служебно за правния интерес от предявения отрицателен установителен иск във всяко едно положение на делото. Съобразно константната практика на ВКС (решение № 127 от 29.10.2010 г. по т. д. № 20/2010 г. на Първо Т.О. на ТК, определение № 391 от 15.07.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 396/2009 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 60 от 20.02.2012 г. по гр. д. № 1213/2010 г. на Първо Г.О., определение № 356 от 19.06.2014 г. по ч. гр.д. № 1587/2014 г. на Първо Г.О., решение № 362 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 8/2011 г. на Първо Г.О. на ВКС, решение № 133 от 22.11.2011 г. по т. д. № 17/2011 г. на Първо Т.О., определение № 359 от 18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4268/2013 г. на Второ Т.О) правният интерес от предявяване на установителен иск е винаги конкретен и зависи от обстоятелствата по делото. Интересът от предявяването на такъв иск следва да бъде доказан от ищеца и като положителна процесуална предпоставка следва да е налице при всяко положение на делото. Когато ищецът желае да установи, че не дължи дадено вземане поради изтекла погасителна давност, той следва да посочи конкретните обстоятелства, които обуславят правния му интерес от предявяване на установителния иск. Такива обстоятелства са например започнало и висящо принудително изпълнение, покана от ответника да се издължи, извънсъдебно оспорване, че давността е изтекла. Оспорването в отговора на исковата молба също би обусловило правния интерес от предявения установителен иск, а настоящият случай е именно такъв.

С предявения отрицателен установителен иск се иска установяване със сила на пресъдено нещо на несъществуването в полза на ответника на вземане срещу ищеца. При отрицателен установителен иск ищецът не носи тежестта да докаже пораждащите спорното право факти – такава тежест е възложена на ответника, защото той поддържа да е титуляр на оспореното право.

Ответникът по отрицателния установителен иск е в положението, в което би се намирал като ищец по иск за защита на оспореното право – той дължи установяване на основанието, от което правото е възникнало, както и на неговия размер и доколкото проведеното от него доказване е неуспешно, ще понесе неблагоприятните последици от правилата, разпределящи доказателствената тежест. Същите задължават съда да счита недоказаното за неосъществило се и съобразно този извод да даде защита на твърденията на 5 ищците. Съответно ищецът по отрицателен установителен иск е в положението, каквото би имал като ответник по предявен осъдителен или положителен установителен иск относно спорното право – ако ищецът наведе правоизключващи, правопогасяващи или други възражение срещу правото на ответника, ищецът носи и доказателствената тежест да установи своите възражения.

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/. В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност – датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да докаже фактите, от които произтича оспорваното му материално право, твърдението че сключеният между него и първоначалния кредитор договор за цесия е законосъобразен и са спазени изискванията на чл.99 от ЗЗД, както и да установи правоизключващите си възражения относно осъществяването на юридически факти, водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, касаещи извършената цесия. Ищецът оспорва договора за цесия, уведомяването му за нея, както и че е длъжник по вземанията.