Решение № 16707 от 12.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16707 гр. София, 12.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. КР. ПЕТРОВ при участието на секретаря БОРЯНА М. ТОШЕВА като разгледа докладваното от В. КР. ПЕТРОВ Гражданско дело № 20241110172411 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета.

Ищцата И. А. Л. твърди, че е закупилa от ответника „България Ер“ АД самолетен билет за извършване на превоз на пътници по направлението летище София – летище Бургас на дата 26.07.2024 г., с полет **. Регистрирано било закъснение от повече от 3 часа от плануваното. На основание чл. 7, т. 1, б. „а“ вр. чл. 6, т. 1, б. „а“ от Регламент № 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета при закъснение с повече от 3 часа на полет до 1500 км се пораждало в полза на пътника право да претендира обезщетение в размер на 250 евро. С оглед закъснението ищцата твърди, че е направила рекламационно искане до ответника, на което не получила отговор. Ищцата моли съда да осъди ответника да заплати сумата от 250 евро, обезщетение за забавен полет с повече от 3 часа от разписанието, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на исковата молба 04.12.2024 г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът „България Ер“ АД оспорва иска с твърдения, че е погасил претенцията чрез плащане. Ето защо ответникът моли съда да отхвърли иска. Прави възражение за прекомерност на хонорара на адвоката на ищеца.

Съдът, като съобрази събраните доказателства във връзка с наведените доводи по чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета

Събраните по делото доказателства и становището на ответника сочат, че претенцията на ищцата е възникнала на 26.07.2024 г. във връзка със забавен полет по дестинацията София-Бургас, в предявения размер от 250 евро, но на 22.01.2025 г. ответникът я е погасил чрез плащане, като плащането в размер на 498,03 лв. покрива както главницата от 488,95 лв., така и законна лихва за забава за периода от исковата молба до датата на плащането – 04.12.2024 г.-22.01.2025 г.

Предявеният иск следва да се отхвърли като погасен чрез плащане в хода на процеса.

1

По разноските:

С оглед изхода на делото право на разноски има ищцата.

Разноските на ищеца в делото са 50 лв. държавна такса и 400 лв. адвокатски хонорар.

Ответникът прави възражение за прекомерност на хонорара за адвокат на ищцата. С оглед възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът констатира, че когато платеното възнаграждение за адвокат не съответства на фактическата и правна сложност на делото съдът може да намали разноските, като националната правна норма забранява съдът да присъди по-малко от минимумите по Наредба № 1/2004 г., приета от Висшия адвокатски съвет.

От друга страна, съгласно отговора на преюдициално запитване по решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/2022 г. на СЕС: 1. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения чл. 101, § 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2. Чл. 101, § 1 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. При наличието на такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи към разглежданото поведение установената в чл. 101, § 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики. 3. Чл. 101, § 2 ДФЕС във връзка с чл. 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по чл.

101, § 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

Обобщението на горното е, че минимумите по Наредба № 1/2004 г. не са пазарни, нарушават конкурентното право на ЕС, а самата наредба няма правна сила и съдът следва да откаже да я приложи. Същевременно, горното решение на СЕС не отрича нуждата от осигуряването на качествени адвокатски услуги за обществото.

Съдът приема, че пропорционално на легитимната цел за осигуряване на качествени адвокатски услуги е определяне на минимална ставка, която гарантират доход на адвоката, достатъчен за неговото достойно съществуване, качествено изпълнение на задълженията и възможност за усъвършенстване. При настоящите социално-икономически условия в столицата съдът приема за приблизително достатъчен месечен нетен доход от 6500 лв.

При нормална натовареност от 8-часов работен ден, 21 работни дни и 11 месеца (30 дни на година за почивка за адвоката), това прави около 91 лв./час.

Съдът намира, че консултацията на клиента е отнела 1 час, изготвянето на исковата молба и молба преди съдебно заседание – 1 часа, събиране на доказателства и имейл кореспонденция – 2 часа. С оглед установената съдебна практика, типовия характер на спора, липсата на правна сложност, липсата на явяване в зала, дейността на адвоката се свежда до общо 4 часа труд, респ. възнаграждението му общо трябва да бъде 4х91=364 лв.

Общо разноските на ищеца са в размер на 414 лв.

2

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от И. А. Л., ЕГН **********, против „България Ер“ АД, ЕИК 000633828, иск с правно основание чл. 7, § 1, б. „а“ от Регламент 261/2004 г. на Европейския парламент и Съвета за заплащане на сумата от 250 евро, обезщетение за закъснял полет по направлението летище София – летище Бургас на дата 26.07.2024 г., с № на полета **, поради плащане в хода на процеса.

ОСЪЖДА „България Ер“ АД, ЕИК 000633828, да заплати на „И. А. Л., ЕГН **********, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 414 лв., разноски, сторени в производството по делото.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3