Решение № 132 от 27.01.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. Пловдив, 27.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Зорница Н. Тухчиева - Вангелова при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева - Вангелова Административно наказателно дело № 20235330205779 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4367466, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на П. И. И. на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.

2, т. 5 ЗДВП е наложена глоба в размер на 400,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал.1 ЗДвП.

В жалбата, в допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се сочат конкретни пороци на ЕФ и се моли за неговата отмяна. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна ангажира писмено становище за неоснователност на жалбата, поради което моли същата да бъде оставена без уважение, съответно обжалваният ЕФ да бъде потвърден като правилно и законосъобразно постановен. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, релевира възражение за прекомерност.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Относно спазването на срока за обжалване настоящият състав отчита, че видно от полученото от въззиваемата страна писмо вх. № 112487/ 07.12.2023 г. по описа на Районен съд Пловдив /л. 28/ и към датата на съдебното заседание същата не разполага с разписка за надлежно връчване на ЕФ.

Трайно утвърдено е разбирането както в теорията, така и в съдебната практика, че в тежест на наказващия орган е да докаже надлежно връчване на санкционния акт, а в тежест на жалбоподателя е да установи подаването на жалбата в установения в чл. 59, ал.2 ЗАНН срок, считано от датата на надлежно връчване.

В настоящия случай предвид невъзможността на наказващия орган да докаже надлежно връчване на процесния ЕФ, то следва да се счете че 14 дневния срок за обжалване изобщо не е започнал да тече и жалбата е подадена в срок. Противното би било равносилно на отказ от правосъдие, дължащ се на проявено процесуално бездействие от страна на администрацията да документира надлежно връчваните санкционни актове.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакувания ЕФ намери, че са налице основания за неговото изменение.

Съображенията в тази насока са следните:

Електронният фиш е издаден за това, че на 14.01.2021 г. в 13,36 часа, на път II-64, км.34-ти, посока на движение от с. Граф Игнатиево към с.

Черноземен, при въведено ограничение с пътен знак В 26 на максималната разрешена скорост за движение по пътя от 60 км/ч, МПС с рег. № ***, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч. в полза на водача, се движело с установена наказуема скорост 101 км/ч., тоест с превишение на скоростта от 41 км/ч.

Собственик на когото е регистриран автомобилът е П. И. И..

Съдът намира, че изложената в ЕФ фактическа обстановка частично се опровергава от събраните по делото доказателства. По-конкретно от събраните по делото по служебна инициатива на съда доказателства се установява, че в нито една от двете посоки на движение процесният пътен участък не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26.

Това е така на първо място, доколкото в писмата от ОПУ - Пловдив изрично е отбелязано, че групата пътни знаци – А20, В26 и Т1, свързани с 2 пътния участък многократно са поставяни и премахвани от неизвестни лица Последно групата пътни знаци - са монтирани на дата 02.11.2020г., след което отново са изчезнали. През месец февруари 2021 година са монтирани различна група от пътни знаци – А12, А39 и Т2, поради което ограничението на скоростта, въведено с пътен знак В26 окончателно е отпаднало.

За монтирането на пътните знаци на дата 02.11.2020г. е приложен констативен протокол и фотоалбум.

В писмата на ОПУ изрично се сочи, че ОПУ не могат да удостоверят физическото наличие на групата знаци, включително и знак В26, към датата на заснемане на нарушението- 14.01.2021 г., предвид обстоятелството, че на неустановена дата след 02.11.2020г. знаците са изчезнали.

Съгласно трайната съдебна практика Протоколът по чл. 10 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. представлява официален свидетелстващ документ, който до надлежното му оборване удостоверява мястото, времето и начина на осъществяване на контрола на скоростта. Поради изложеното, представеният по делото протокол и отбелязванията в него, като принципно положение биха могли да служат за доказване физическото наличие на знака В26 към датата на заснемане на нарушението.

В процесния случай обаче, представеният по делото протокол не би могъл да изиграе тази роля, доколкото съдържанието му се явява оборено от събраните по служебна инициатива на съда доказателства.

В протокола е отразено, че камерата е разположена на км.34, а разстоянието от камерата до поставения знак В26 е 200 метра. Посоченото предполага знака В26 да е разположен на км. 34+200 или 33+800 в зависимост от посоката на движение.

Видно от писмото от ОПУ обаче, с приложен констативен протокол и фотоалбум - на посочените пътни участъци на км. 34+200 или км. 33+800 знаци В26 никога не са разполагани. Действително група от знаци В26, А20 и Т1 са били налични, но на съвсем различни участъци от пътя- км. 30+530 дясно, км. 32+500 дясно, км. 34+605 ляво, км. 32+600 ляво. Посоченото се явява свидетелство, че протоколът по чл. 10 от Наредбата в процесния случай е попълнен чисто формално, като същият не отразява действителното фактическо положение, такова каквото е било към момента на извършване на нарушението, с оглед което следва да се приеме, че същият е лишен от 3 доказателствена стойност.

Предвид всичко гореизложено следва да се приеме, че физическото наличие на знак В26 не се установява по несъмнен начин от доказателствата по делото, а както е добре известно административно-наказателната отговорност не може да почива на предположения.

Нещо повече - дори и да се приеме за доказано физическото наличие на групата от знаци А20, В26 и Т1 към датата на заснемане на нарушението, те не обуславят извод, че процесния пътен участък - км.34 попада в обхвата им на действие.

От писмата на ОПУ и от приложените към тях констативен протокол и фотоалбум се установява, че на км. 34 никога не е поставян знак В26.

Във връзка със същия участък, обаче са поставени както следва: на км.30+530 дясно (посока Пловдив) - знак А20, знак В26 (60 км/час) и табела Т1 - 4000 метра; на км. 32+500 дясно (посока Пловдив) - знак А20, знак В26 (60 км/час) и табела Т1 - 2000 метра; на км. 34+605 ляво (посока Карлово) - знак А20, знак В26 (60 км/час) и табела Т1 - 4000 метра; на км. 32+600 ляво (посока Карлово) - знак А20, знак В26 (60 км/час) и табела Т1 - 2000 метра.

Изрично е посочено, че нарастването на километража е в посока от град Карлово към град Пловдив.

От друга страна, в ЕФ е вменено, че деецът е заснет в посока от с. Граф Игнатиево към с. Черноземен, което всъщност е посока от гр. Пловдив към гр. Карлово, като в тази посока километража на пътя намалява.

При това положение ключово обстоятелство, от което зависи съставомерността на деянието, е какво е значението на поставената Табела Т1, като същото е разкрито в чл. 59, ал.2 ППЗДвП съгласно която разпоредба:

„Допълнителна табела Т1 указва разстоянието от пътния знак до началото на пътния участък или мястото, за което важи този знак.“ В същия смисъл е и нормата на чл. 14 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в която се сочи:

(1) Пътните знаци и другите средства за сигнализиране трябва да са 4 видими от разстояние, което позволява на водача своевременно да предприеме действия за осигуряване безопасността на движението.

(2) Минималното разстояние за видимост на пътния знак (в m), в зависимост от скоростта на движение V (в km/h), е, както следва:

1. при V до 30 km/h - 50 m;

2. при V до 50 km/h - 100 m;

3. при V до 90 km/h - 150 m;

4. при V над 90 km/h - 250 m.

(3) Когато разстоянието за видимост по ал. 2 не може да се осигури:

1. пътният знак се дублира над или отляво на платното за движение;

2. пътният знак се поставя предварително, като с допълнителна табела Т1 се указва разстоянието, след което пътният знак е валиден.

В случая релевантни за посоката на движение на жалбоподателя са групата знаци поставени вляво, посока Карлово, като простите математически изчисления, при положение, че в посока Карлово километражът намалява, показват, че:

- знакът, поставен на км. 34+605 ляво (посока Карлово ), доколкото е съпроводен с табела Т1 - 4000 метра, произвежда действие чак от км. 30+605 - знакът, поставен на км. 32+600 ляво (посока Карлово ), доколкото е съпроводен табела Т1-2000 метра, произвежда действие чак от км. 30+600.

Тоест, макар процесния пътен участък да е разположен след знаците В26, той попада преди обхвата им на действие, произтичащ от поставената табела Т1.

По всяка вероятност в случая се касае за непознаване на материалния закон от страна на ОПУ-Пловдив, които вместо да поставят табела Т2 са поставили табела Т1.

Видно от нормата на чл. 60, ал.2 от ППЗДвП: „ Допълнителна табела Т2 указва дължината на пътния участък, за който важи пътният знак.“ С оглед цитираната норма, ако от ОПУ-Пловдив вместо табела Т1, бяха поставили табела Т2, обхвата на действие на пътен знак В26 би бил 4 километра и би обхващал целия пътен участък от км. 34+605 до км 30+605, включително и процесния, находящ се на км.34.

5

Във всеки случай, причините за неблагополучното разполагане на пътните знаци на процесния участък са изцяло ирелевантни. Единствено меродавни са реално поставените знаци, от които произтича, че участъкът на заснемане на нарушението не попада в обхвата на действие на пътен знак В26.

Че поставената табела Т1 важи именно за знака В26 се установява от огледния протокол, на който се забелязва, че табелата Т1 е разположена непосредствено под знака В26, като тук следва да се съобрази и нормата на чл. 13, ал.2 от Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, в която се сочи, че: „Допълнителната табела се поставя непосредствено под пътния знак, за който се отнася, без разстояние между тях.“

За пълнота на изложението следва да се посочи, че абсолютно същото е важимо и за обратната посока, за която всъщност няма повдигнато административно обвинение. При положение, че километражът нараства в посока Пловдив: знакът, поставен на км. 30+530 дясно (посока Пловдив), доколкото е съпроводен с табела Т1-4000 метра, произвежда действие чак от км. 34+530; знакът поставен на км. 32+500 дясно (посока Пловдив), предвид наличната табела Т1-2000 метра, произвежда действие от км. 34+500.

Тоест процесния пътен участък (км.34) попада преди зоната на действие на двата пътни знака.

И тук по всяка вероятност става дума за неправилно поставена от ОПУ табела Т1, вместо Т2. Както е добре известно, обаче жалбоподателят може да бъде наказван само съобразно реално поставените пътни знаци, но не и спрямо тези, които е следвало да се поставят, за да се регулира адекватно пътното движение.

При положение, че въпросният пътен участък, към датата на заснемане на МПС в нито една от двете посоки на движение не е попадал в обхвата на действие на пътен знак В26, въвеждащ ограничение 60 км/час, то се явяват оборени фактическите констатации в ЕФ, че е допуснато превишение на режима на скоростта от 41 км/ч.

Така съдът намира, че дължимото поведение на жалбоподателя в 6 конкретния случай е било да се движи със скорост, ненадвишаваща общото ограничение на скоростта от 90 км/ч., с което е следвало да се съобрази.

По изложените съображения, неправилно се явява санкционирането на дееца за нарушение по чл. 182, ал. 2, т. 5 от ЗДвП.

Посоченото, обаче също не може да доведе до цялостна отмяна на ЕФ, с оглед предвидените в ТР № 8/2021 г. на ВАС правомощия на районния съд да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, но при същите фактически положения. Обратното би значило нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на различна от посочената в наказателното постановление законова разпоредба, който резултат противоречи на целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 ЗАНН.