Определение № 476 от 24.02.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 476 гр. Пловдив, 23.02.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Пламен П. Чакалов Въззивно частно гражданско дело № 20225300500143 по описа за 2022 година Обжалвано е определение №10050/29.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ-ри гр. с., постановено по гр. д. №9905/2021г., с което се прекратява производството по делото по исковете предявени от Г. Н. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване на недействителни клаузата за възнаградителна лихва в размер на 81.97%, клаузата, която предвижда заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1 633 лева и клаузата за револвинг в размер на 2 016 лева, предвидени в договор за револвиращ заем № 1001103439 от 15.02.2008г., поради противоречието им с добрите нрави, както и по исковете за присъждане на сумата в размер на 1 409 лева, представляваща платена главница и лихви по договор за револвиращ заем № 1001103439 от 15.02.2008г., поради недопустимост на исковете.

Частният жалбоподател Г. Н. К., чрез адв. Ст. П. моли съда да отмени обжалваното определение по съображенията, изложени в жалбата и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Предвид доказателствата, съдът установи следното:

За да прекрати производството по делото районният съд е приел, че между ищеца и неговия кредитор „Профи Кредит България“ ЕООД, който в последствие е прехвърлил вземането си по процесния договор на „Кредит Инкасо Инвестмънд БГ“ ЕАД е налице влязло в сила Арбитражно решение № 1899/01.10.2010г. по описа на арбитър Бисерка Газдова, с което е прието, че Георги Н. К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД 1 932лв. остатъчна главница, 587.62лв. лихви и 1 512лв. неустойка по същия договор за заем и затова е преклудирана възможността да се оспорват права, 1 установени с арбитражното решение.

Този извод на районния съд е правилен.

Частният жалбоподател не оспорва, че има постановено арбитражно решение между страните, но твърди, че предмета на настоящето дело е различен от този на арбитражното решение, както и че арбитражната клауза в договора за потребителски кредит е нищожна.

От приложеното арбитражно решение се установява, че с него се присъждат суми на основание процесния договор за револвиращ заем, които всъщност са предмет и на спора пред съда, но с възражения за нищожност на части от договора и искане за връщане на суми по същия договор.

Доколкото арбитражното решение има същите правни последици, каквито притежава и съдебното решение, при постановяването му се дължи проверка на действителността, както на самия договор, така и на отделните негови клаузи. Затова възраженията и твърденията за нищожност на отделни клаузи от процесния договор и връщане на суми, платени на кредитора по същия договор като платени при начална липса на основание са преклудирани и е недопустимо да се разглеждат в последващ процес.

Относно действителността на арбитражната клауза: Съгласно нормата на чл. 47, ал.1, т.2, предл. първо от ЗМТА само Върховния касационен съд е компетентен да прецени налице ли е основание за отмяна на арбитражно решение и недопустимо съдът да извършва инцидентно преценка за нищожност на арбитражна клауза в каквато насока е цитирана от първоинстанционния съд съдебна практика – Решение № 151/19.06.12г. по гр. д. № 553/11г. на ВКС, ІV г. о.

Тук следва да се има предвид и обстоятелството, че изменението на нормата на чл. 19, ал.1 от ГПК, с което се въвежда забрана споровете, по които страна е потребител по смисъла на § 13 от ДР на ЗЗП да бъдат решавани от арбитражен съд е въведена през 2017г., т.е. почти осем години след сключване на договора за револвиращ заем, а арбитражното решение е постановено през 2010 година.

Изложеното налага извода, че предявените искове са недопустими и затова правилно производството по тях е прекратено, като съгласно разпоредбата на чл. 130 от ГПК исковата молба е следвало да се върне, който текст е посочен в мотивите на атакуваното определение, не е отразен в неговия диспозитив. Този пропуск обаче е несъществен и не влияе на законосъобразността на обжалвания акт и затова частната жалба против него ще се остави без уважение.

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба подадена от Г. Н. К., от с. Граф Игнатиев, ул. „Калоян“ № 5А, Община Марица, Пловдивска област чрез адв. Ст. П. против определение №10050/29.11.2021г. на Пловдивския районен съд, ХХІІ -ри гр. с., постановено по гр. д. №9905/2021г., с което се прекратява производството по делото по исковете предявени от Г. Н. К. против „Профи Кредит България“ ЕООД за прогласяване на недействителни клаузата за възнаградителна лихва в размер на 81.97%, клаузата, която предвижда заплащане на възнаградителна лихва в размер на 1 633 лева и клаузата за револвинг в размер на 2 016 лева, предвидени в договор за револвиращ заем № 1001103439 от 15.02.2008г., поради противоречието им с добрите нрави, както и по исковете за присъждане на сумата в размер на 1 409 лева, представляваща платена главница и лихви по договор за револвиращ заем № 1001103439 от 15.02.2008г., поради недопустимост на исковете.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3