Определение № 573 от 18.10.2023, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. Велико Търново, 18.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

Ирена Колева като разгледа докладваното от ГАЛЯ МАРИНОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234000500442 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, във връзка с чл. 278 от ГПК.

С Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на ищцата К. В. Ц. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по гр. д. № 512/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен.

В законния срок е постъпила частна жалба от адвокат А. Д. – пълномощник на К.

В. Ц., против Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен. В частната жалба се изтъква, че определението противоречи на материалния закон – първостепенният съд е отказал да освободи ищцата от заплащане на държавни такси и разноски въз основа на предположения, които се оборват от приложените към частната жалба доказателства. Заключенията на състава на Окръжен съд Плевен, че декларациите за липса на дейност на дружеството на ищцата за 2020 година, 2021 година са създадени за целите на процеса; декларираните от К. В. Ц. обстоятелства като цяло не са верни; ищцата има парични средства, тъй като е теглила кредити, са погрешни. Цитират се мотивите на определение на Апелативен съд Велико Търново. Сочи се, че спрямо К. В. Ц. са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавни такси и разноски по производството.

Направено е искане да се отмени Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д.

№ 512/2023 година на Окръжен съд Плевен и да се постанови друго такова, с което К. В. Ц. да бъде освободена от заплащане на всички държавни такси и разноски по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен.

1

Апелативен съд Велико Търново, като взе предвид доводите на пълномощника на жалбоподателката и данните по делото, провери обжалваното определение, съобразно правомощията си на въззивен съд, приема за установено следното:

Частната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна, която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с частна жалба.

Производството по гр. д. № 512/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен е образувано въз основа на предявен от адвокат А. Д. – пълномощник на К. В. Ц., иск против „Юробанк България“ АД за прогласяване недействителността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17747911, сключен между К. В. Ц. – кредитополучател, и „БНП Париба файненс С. А., клон България“ – кредитор, на основание чл. 22, във връзка с чл. 11, ал. 1, точка 10; чл. 10, ал. 1 от Закона за потребителския кредит и чл. 26, ал. 1, предложение първо от Закона за задълженията и договорите. С исковата молба и с отделна молба е направено искане за освобождаване на ищцата от заплащане на държавна такса и разноски за производството на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен е оставена без уважение молбата на ищцата К. В. Ц. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по гр. д. № 512/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен. Първостепенният съд е приел, че К. В. Ц. е управител и едноличен собственик на капитала на „Кей ти криейшън“ ЕООД, което не е заличено и не е обявено в несъстоятелност; представените декларации по чл. 38, ал. 9, точка 2 от Закона за счетоводството за неосъществяване на дейност от дружеството през 2020 година, 2021 година не са публикувани в търговския регистър в срок до 30 юни на следващата календарна година с оглед отпадане на задължението на търговеца за представяне на годишен финансов отчет; не е доказано твърдението, че представляваното от ищцата юридическо лице не осъществява дейност; декларациите са създадени за нуждите на процеса. През периода 2012 година – месец март 2023 година К. В. Ц. е сключила няколко договора за потребителски кредити с различни институции, освен процесния договор за потребителски кредит, и са предоставени различни по размер суми.

Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен е валидно и допустимо.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят, т.е. не разполагат с необходимия финансов ресурс в наличност, както и с възможност за набавяне на такъв от притежавано имущество и получавани доходи. По молбата за освобождаване съдът взема предвид доказателствата за: доходите на лицето и неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение;

2 здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта; други констатирани обстоятелства.

В представената декларация за материално и гражданско състояние К. В. Ц. е отразила, че е с постоянен адрес в гр. Плевен, ЖК „Сторгозия“, *********; не получава месечен доход; не упражнява дейност като едноличен търговец и услуги с личен труд, не извършва селскостопанска дейност; не е в граждански брак; не притежава недвижими имоти, моторни превозни средства, акции, облигации, парични влогове; има дялове на стойност два лева, но търговското дружество „Кей ти криейшън“ ЕООД, на което е едноличен собственик на капитала и управител, не осъществява търговска дейност и за това обстоятелство са подадени документи в търговския регистър; не страда от заболяване, което да налага постоянни разходи. К. В. Ц. не е посочила източник на средства за своята издръжка, както и задължения за осигуряване на такава на други лица.

В първата част на молбата за освобождаване от държавна такса и разноски К. В.

Ц. сочи, че в момента не работи, не получава трудово възнаграждение; „Кей ти Криейшън“ ЕООД не реализира никаква дейност; тя е длъжник по осем бързи кредита, а във връзка с искането за служебно изискване от съда на справки: „Моля да вземете предвид, че справките в КАТ, НАП и НОИ, справка от Бюрото по труда, отнемат изключително много време, което не мога да отделя през работни дни и за което трябва да си взема отпуска, а не мога, защото работя постоянно.“ Обективираното в молбата за освобождаване от държавна такса и разноски изявление на К. В. Ц., че работи постоянно, поставя под съмнение декларираната от нея липса на доходи, независимо от представените пред въззивната инстанция копия от документи.

От приложените към частната жалба преписи от документи е видно, че К. В. Ц. е подала декларации по чл. 38, ал. 9, точка 2 от Закона за счетоводството в търговския регистър за липса на дейност на „Кей ти криейшън“ ЕООД през 2020 година, 2021 година.

Съобразно депозираната годишна данъчна декларация в Националната агенция за приходите през 2020 година юридическото лице е реализирало загуба. В информационната система на Националната агенция за приходите няма данни за осигуряване на лицето за времето от 1.01.2023 година до 31.07.2023 година, отразени са трудови договори за периода 11.12.2014 година – 26.04.2016 година. От 1.01.2007 година не са изплащани парични обезщетения за безработица на К. В. Ц..

Преценката за наличието или липсата на средства за заплащане на дължимите такси и разноски трябва да се извършва към момента на депозиране на молбата по чл. 83, ал.

2 от ГПК въз основа на конкретно установените към релевантната дата правно значими обстоятелства.

Дължимата държавна такса от К. В. Ц. е 1 020.74 лева.

С нормата на чл. 83, ал. 2 от ГПК се цели осигуряване на достъп до правосъдие на социално слаби лица. Освобождават се от заплащане на такси и разноски физически лица, които поради напреднала възраст, тежко здравословно състояние или други неблагоприятни обстоятелства не разполагат с достатъчно парични средства – нямат доходи над 3 необходимите за тяхната издръжка или имущество, което могат да осребрят или да послужи като обезпечение за отпускане на кредит, за да ги заплатят. С оглед прилагане на привилегията по чл. 83, ал. 2 от ГПК в полза на лица, които са работоспособни и не страдат от заболявания, те трябва да докажат наличието на обективни пречки, които ги възпрепятстват да си осигурят необходимите средства. К. В. Ц. към момента е на тридесет години – в работоспособна възраст, не страда от заболявания, които да обуславят допълнителни разходи, не дължи издръжка на непълнолетни деца. Тя декларира, че не реализира доходи, но не установява обективни пречки за невъзможност да получава средства по трудово, служебно или друго правоотношение, а и с оглед изявлението, съдържащо се в молбата за освобождаване от държавна такса и разноски: „работя постоянно“, това обстоятелство не може да се приеме за несъмнено. Декларираната пълна липса на парични средства е недостоверна и необяснима.

Въз основа на изложеното, съдът смята, че К. В. Ц. разполага с възможност да заплати държавна такса в размер на 200 лева. Не се твърди и не се доказва наличие на пречки, които да възпрепятстват К. В. Ц. да си осигури средствата, необходими за заплащане на държавна такса в размер на 200 лева. Следователно не може да се направи несъмнен извод за липса на парични средства към момента на К. В. Ц. за заплащане на държавна такса в размер на 200 лева като основание за ползване на предвидената в чл. 83, ал. 2 от ГПК привилегия в полза на физическите лица – страни в гражданския процес, които с оглед на своето здравословно, семейно или материално състояние не разполагат с нужните такива. При формиране на заключение за наличие на предпоставките, визирани в чл. 83, ал.

2 от ГПК, съдът преценява в съвкупност всички критерии, изброени по-горе. За разликата над 200 лева до дължимите 1 020.74 лева – държавна такса, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно. Настоящият състав не може да се произнесе по искането на К. В. Ц. за освобождаване от заплащане на разноски за производството по делото, тъй като първостепенният съд не е изразил становище по него.

При произнасяне по искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът съобразява данните за имуществото на молителя във връзка с установените от закона критерии за внасяне на държавни такси и разноски въз основа на декларираното към конкретния момент и дължимите разноски. При промяна в обстоятелствата страната може да сезира съда с ново искане по чл. 83, ал. 2 от ГПК, във връзка с което следва да се отчете всяка промяна на фактите, релевантни за преценката дали страната разполага с достатъчно средства, за да може да упражни предоставените процесуални права по делото. В хипотезата, при която страната притежава достатъчно средства за покриване на таксата и разноските по делото, при уважаване на претенцията възмездяването им се извършва по реда на чл. 78 от ГПК чрез ангажиране на отговорността за разноските на насрещната страна.

Съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека изискването на гражданските съдилища за заплащане на държавни такси във връзка с предявени пред тях искове „не може да се разглежда като ограничение на достъпа до съд“.

По изложените съображения, настоящият състав приема, че не може да се 4 направи категоричен извод за липса на средства на К. В. Ц. за заплащане на държавна такса в размер на 200 лева. Освобождаването от задължението за заплащане на такси и разноски в производството е изключение от правилото, че такива се дължат и трябва да се заплащат, не може да се тълкува разширително и следва да се постановява само въз основа на безспорни доказателства. С оглед на изложеното, съдът смята, че не се установява по несъмнен начин наличието на предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване на К. В. Ц. от заплащане на дължимата държавна такса в размер на 200 лева. За разликата над 200 лева до дължимите 1 020.74 лева – държавна такса, искането по чл. 83, ал. 2 от ГПК е основателно.

Крайните изводи на въззивната инстанция не съвпадат изцяло с тези на първостепенния съд. Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен в частта, с която е оставена без уважение молбата на ищцата К. В. Ц. по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от заплащане на държавна такса по гр. д. № 512/2023 година по описа на Окръжен съд Плевен в размер над 200 лева до дължимите 1 020.74 лева е неправилно, поради което следва да се отмени и да се постанови друго такова, с което да се признае, че К. В. Ц. не разполага с достатъчно средства да заплати държавна такса в размер над 200 лева до дължимите 1 020.74 лева за производството по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. В останалата част Определение № 1395/20.09.2023 година по гр. д. № 512/2023 година на Окръжен съд Плевен е правилно и подлежи на потвърждаване.