Решение № 5227 от 23.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5227 гр. Пловдив, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анна Д. Дъбова при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело № 20235330106658 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от „Юробанк България“ АД (конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение № 326/09.01.2024 г. на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България), против С. А. А., кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД за установяване на паричните притезания, за които е издадена Заповед № 2138/31.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4446/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 1 036, 79 лв. – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ***/09.02.2021 г., сумата от 63, 40 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.09.2022 г. и сумата от 57, 68 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № PLUS-***/29.12.2020 г., с който е 1 предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв.

Сочи, че с договора е предвидено, че всички задължения по договора, свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат след активирането й, като по този начин настъпването на последиците на сключения договор е поставено в зависимост от едно бъдещо несигурно събитие – използването на издадения от кредитора платежен инструмент. Сочи, че по този начин в договора е установено отлагателно условие, при сбъдването на което възникват задължения за кредитополучателя. Твърди, че на основание чл. 12 и чл. 21 от договора за кредит е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ***/09.02.2021 г., на основание на който претендира процесното вземане. Твърди, че с осъществяване на транзакция по кредитната карта на 09.02.2021 г. и на основание чл. 12 от Договора за кредит е сключен процесният Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ***/09.02.2021 г. Сочи, че усвояването на суми по кредитния лимит представлява сбъдване на уговореното между страните условие, като договорът за заем се счита сключен от момента, в който заемополучателят получи заемната сума. С оглед изложеното счита, че договорът за кредит се счита сключен на 09.02.2021 г. с първата транзакция по кредитната карта.

Сочи, че кредитния лимит по процесния договор е в размер на сумата от 1 000 лв., като до този размер са сумите отпуснати на ответната страна. Поддържа, че след активация на картата кредитополучателят може да я използва само лично, като е длъжен да пази в тайна своя ПИН код. Сочи, че след усвояването на суми по кредитната карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина – съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.

Твърди, че издава месечно извлечение за осъществените транзакции до 15-то число на месеца, след което настъпва периодът, в който картодържателят е длъжен да направи плащане по кредита. Сочи, че извлечението се изпраща на електронен адрес на длъжника, който следва да направи погасителна вноска до 1-во число на месеца, следващ издаването на извлечението, като вноската следва да е в установен минимален размер съобразно размера на усвоения кредитен лимит. Твърди, че предвид вида на сключения между страните договор – за револвиращ кредит, който е от отворен тип, не се изготвя погасителен план. Претендира вземанията по договора на основание настъпил 2 падеж. Твърди, че вземането за главница е формирано от сумата от 965, 59 лв., представляваща непогасен остатък от предоставената заемна сума, сумата от 33, 20 лв. – непогасени застрахователни премии и сумата от 38 лв. – такси за обслужване на кредитна карта. Поддържа, че в договора е предвидено задължение за заплащане на лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Претендира и присъждане на законна лихва за забава в размер на законната лихва. По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове.

В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна С. А. А. е депозирала отговор на исковата молба, в който излага съображения за нейната неоснователност. Оспорва, че между страните е сключен процесният договор за кредитна карта, доколкото ответната страна не е получавала кредитна карта в запечатан плик, не е подписвала протокол за получаване на кредитната карта и протокол за получаване на запечатан плик, съдържащ ПИН код за кредитна карта. Сочи, че не са извършвани тегления или погасявания по кредитната карта. Поддържа, че процесният договор е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, поради установяването му в протИ.речие с добрите нрави, поради значителна нееквивалентност на насрещните престации, както и поради злепоставяне на интересите на кредитополучателя с цел извличане на собствена изгода за кредитора. Счита, че при сключване на договора за кредит е допуснато заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която установява, че годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва.

Твърди, че клаузата на договора, установяваща, че годишния процент на разходите е в размер от 10, 35 % е неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК, доколкото действителния размер на годишния процент на разходите е различен от посочения в договора. Сочи, че в договора не е установен механизма за определяне на годишния процент на разходите по кредита.

Твърди, че договорът е недействителен, поради допуснато нарушение на чл.

11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени 3 искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и по чл. 86 ЗЗД.

Производството е по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземанията, обективирани в Заповед № 2138/31.03.2023 г. по ч.гр.д. № 4446/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, II граждански състав, както следва: сумата от 1 036, 79 лв. – главница, дължима по договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ***/09.02.2021 г., сумата от 63, 40 лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.04.2022 г. до 09.09.2022 г. и сумата от 57, 68 лв. – обезщетение за забава върху главницата, начислено за периода от 07.09.2022 г. до 16.03.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2023 г., до окончателното й изплащане.

Против заповедта за изпълнение е подадено възражение в срок, поради което и съдът на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК е дал указания на заявителя да предяви установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, като представи доказателства за изпълнение на указанията на съда в срок.

Искът е предявен в законоустановения за това едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК, поради което отговоря на специалните изисквания за неговата допустимост.

По делото е представен Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -*** от 29.12.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и С. А. А.. В т. 12 от Условията на договора е предвидена възможност за предоставяне на кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лв., която се доставя след проучване на изпълнението на задълженията по договора за кредит, но не по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска. Установено е, че всички задължения, свързани с използването на кредитната карта ще възникнат след активирането на кредитната карта от кредитополучателя и/или револвиращия потребителски кредит.

В исковата молба са изложени твърдения, че във връзка с Условията на договора за кредит е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит № CARD – ***/09.02.2021 г., като датата на сключване на договора е свързана с първата трансакция по кредитната карта. По делото не е представен 4 документ с посоченото наименование. Представено е обаче Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS -*** от 29.12.2020 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. – клон България и С. А. А.. Съдът намира, че така представеното приложение съдържа уговорките между страните по договор за предоставяне на кредит под формата на кредитен лимит, усвояван чрез кредитна карта.

По силата на така възникналото между страните правоотношение кредиторът е поел задължение да предостави на потребителя кредит в размер на сумата от 1 000 лв., който се усвоява чрез издаване на електронен платежен документ – кредитна карта Мастъркард. Установено е, че чрез картата се извършва идентификация на кредитополучателя и се осъществява отдалечен достъп до отпуснатия револвиращ кредит. Установено е, че картата позволява с нея да бъде извършвано теглене в брой от банкомати (ATM), плащания чрез терминални устройства (POS) и други услуги, посочени в договора или достъпни чрез ATM или POS в страната и чужбина. Договорено е, че преди началото на ползване на картата кредитополучателят е длъжен да я активира, като идентификацията при ползване на картата се осъществява чрез въвеждане на персонален идентификационен номер (ПИН). С разпоредбата на т. 11 от Договора е установено, че кредиторът може да закрие картата по своя инициатива при просрочие над три месеца, неактивност над 6 месеца, злоупотреба или неправилна употреба, които биха довели до увреждане на интересите на страните, като при закриване на картата дължимите суми стават изискуеми, начислява се лихва и се дължат плащания съгласно договора.

Установено е, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то число на месеца, което се изпраща на адреса на електронната поща на кредитополучателя, а ако няма такъв – в хартиена форма на посочения от него адрес. С клаузата на т. 13 от Договора е установено, че месечните погасителни вноски се правят до първо число на месеца, следващ издаването на извлечението, и са най-малко в минимален размер, съгласно Тарифата - или 60 лв. при усвоен кредитен лимит до 1 000 лв. В т. 14 е предвидено, че за ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва – при годишен процент на разходите от 19 %, която се начислява върху усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. Установен е годишен процент на 5 разходите от 25,79 %, както и такса за теглене на пари в брой, за справка на разполагаем лимит през банкомат, както и месечна такса за обслужване.

Приложени са извлечения за месечните трансакции и плащания, осъществявани с картата за периода от 16.07.2022 г. до 15.08.2022 г.

При така установените обстоятелства съдът приема, че между страните по делото е сключен договор за издаване на кредитна карта, като чрез използването й картодържателя усвоява отпуснатия от банката кредит в пределите на уговорения лимит. Този договор е консенсуален, двустранен, възмезден и комутативен – правните последици настъпват при съвпадане на волеизявленията на страните по него, като за тях се пораждат взаимни права и задължения, чието предметно съдържание е известно на страните при сключването на договора.