Решение № 414 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 414 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100504992 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №3599 от 28.02.2024г., постановено по гр.дело №30162/2023г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в, ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“ АД, с ЕИК******* е осъден да заплати на ищеца „Д.З.“АД с ЕИК*******, на основание чл.411 КЗ и чл.86 от ЗЗД сумата от 7206,22 лева- изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС” по преписка №211274845, с включени разходи за пътна помощ и направените обичайни ликвидационни разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху главницата от 02.06.2023г. до окончателното плащане, 246,87 лева мораторна лихва за периода от 14.02.2023г. до 01.06.2023г., както и съдебни разноски в размер на 938,25 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“ АД. Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност. Твърди, че не са взети предвид показанията на водача П.Н., който заявил че преди да предприеме маневрата завой наляво се убедил в безопасността и, а другият автомобил бил на достатъчно разстояние. Твърди също така алтернативно, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач на МПС. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на исковете изцяло, евентуално- намаляване на обезщетението при уважаване на възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и присъждане на разноски.

1

Въззиваемият ищец „Д.З.“АД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Съгласно чл.411 КЗ когато причинителят на вредата има сключена застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

В случая механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени от представените писмени доказателства, свидетелските показания и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ. Първоинстанционният съд подробно е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства, включително показанията на свидетеля П.Н., противно на изложеното във въззивната жалба.

От показанията на свидетелката М., които са последователни и кореспондиращи си с другите събрани по делото доказателства се установява, че водачът Н. е подал светлинен сигнал за маневра „завой надясно“, а не наляво, както твърди ответникът. При всички положения ударът е настъпил в лявата лента за движение, а нарушаването от страна на Н. на разпоредбата на чл.25, ал.1 и 2 от ЗДвП е безспорно установено. От друга страна не се установява водачът на другия лек автомобил да е извършил каквото и да е нарушение на правилата за движение по пътищата. В тази връзка следва да се подчертае, че ответникът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване и такова в случая не е проведено.

Във въззивната жалба не са изложени други конкретни доводи срещу правилността на решението, поради което и с оглед липсата на нарушение на императивни норми на материалния закон то не може да бъде отменено и следва да се потвърди в съответствие с разпоредбата на чл.272 ГПК. Предметът на въззивното производство, което се разглежда по 2 реда на ограничения въззив, по отношение на разглеждане на спора по същество е очертан в случая само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от фактическа страна.

До изтичане на срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК за обжалване на първоинстанционното решение подадената от страната въззивна жалба може да бъде допълвана с всякакви доводи за неговата неправилност и по тях съдът дължи произнасяне. По допълнения, които са направени след изтичане на срока за въззивно обжлаване, въззивният съд е длъжен да се произнесе само ако те касаят валидността и допустимостта на първоинстанционното решение, както и неговата неправилност поради неправилно приложение на императивна материалноправна норма. В случая допълнения не са направени както в срока по чл.259, ал.1 ГПК, така и след това.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева предвид ниската фактическа и правна сложност на спора.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №3599 от 28.02.2024г., постановено по гр.дело №30162/2023г. по описа на СРС, ГО, 126 с-в.

ОСЪЖДА ЗАД„Д.Б.Ж.И З.“ АД, с ЕИК******* да заплати на „Д.З.“АД с ЕИК******* сумата от 100 (сто) лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3