Решение № 950 от 27.06.2023, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 950 гр. Плевен, 27.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христо Ст. Томов при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело № 20234430101335 по описа за 2023 година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.

Постъпила е искова молба от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И

КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр. Плевен против М. П. И. от ***. В молбата се твърди, че ищцовото дружество е предоставяло на ответника в качеството на потребител по смисъла на чл. 3 от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни услуги на обект с адрес: ***, за които са издадени фактури в периода от 25. 11. 2021 год.- 20. 09. 2022 год. Твърди се, че за посочения адрес ответникът по делото има открита партида в регистрите на „ВиК“Плевен с ИТН **********. Твърди се, че между ВиК оператора от една страна и потребителя от друга е налице облигационно отношение, което се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, водоснабдителни и канализационни системи и от Общите условия на „ВиК“- Плевен. Твърди се, че съгласно чл. 8 ал. 1 и 3 от горепосочената наредба получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика (собствениците) на ВиК системи или от съответният регулаторен орган, създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор. Общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен или местен ежедневник. Твърди се, че в срок до 30 дни след 1 влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни условия. Твърди се, че п редложените от потребителите и приети от ВиК оператора различни условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения. Твърди се, че съгласно общите условия задължение на ВиК оператора е да водоснабди, отведе и пречисти отпадъчни води от имота на ответника, в качеството му на абонат на водопроводната мрежа, а потребителят (абонат), от своя страна е длъжен да заплати ВиК услугите в установения между страните срок и размер. Твърди се, че цените на ВиК услугите се определят от оператора при спазване на изискванията на чл. 192 и чл. 193 от Закона за водите и разпоредбите на Наредба № 4 от 14. 09. 2004 год. Твърди се, че в настоящия случай операторът е изпълнил задължението си за предоставяне на ВиК услуги, а от своя страна абонатът не е изпълнявал редовно задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги по издадените фактури. Твърди се, че в случая са издадени от ВиК и незаплатени от абоната фактура № ***/ *** год. и наказателна фактура № ***/*** год., издадена въз основа на констативен протокол за нарушение. Твърди се, че ВиК операторът е правил опити по реда на чл. 67 от общите условия за уведомяване на абоната за просрочените неплатени задължения с покана за доброволно изпълнение, получена от ответника М. П. И. на *** год. Твърди се, че отново на *** год. е връчена на ответника покана за доброволно изпълнение. Твърди се, че на основание поканата от *** год. и поради неизплащане в срок на дължимите суми за ВиК услуги със заповед № ***/ 11. 09. 2019 год. на *** на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД е наредено прекъсване на водозахранването на адрес ***, ***. Твърди се, че видно от протокол от 17.

09. 2019 год. на основание чл. 38 от Общите условия на ВиК оператора и чл.

41 ал. 3 т. 8 от Наредба № 4/ 14. 09. 2004 год. на МРРБ поради неплащане в срок на дължимите суми е прекъснато водоподаването в имота. Твърди се, че протоколът е получен от ответника М. И. и отразява, че при свалянето, затапването и пломбирането на водомера, показанието на уреда за потребено количество вода е 817 куб. м. Твърди се, че въз основа на отчетеното месечно потребление в периода 07. 08. 2019 год.- 17. 09. 2019 год. е издадена фактура № ***/ *** год. на стойност 57, 86 лв. за отчетена консумация от 28 куб. м. вода. Твърди се, че на 07. 07. 2021 год. на адреса е направена последваща проверка от служители на ВиК оператора като е констатирано нарушение в целостта на пломбата и тапата, поставени на 17. 09. 2019 год. при преустановяване на водоподаването. Твърди се, че е констатирано неправомерно присъединяване към водопроводната мрежа посредством монтиране на тръба, около монтирана тръба около 1 метър на мястото на свалената тапа. Констативният протокол отново е подписан и получен от ответника в качеството му на ползвател на имота. Твърди се, че от страна на ВиК отново е затапен водопроводния възел. Твърди се, че е била и здадена наказателна фактура за сумата от 4 788,31 лв. въз основа на констативен протокол за нарушение от 07. 07. 2021 год. за неправомерно присъединяване.

Твърди се, че съгласно чл. 37 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК услуги във вр. с чл.

50 и чл. 49 от ОУ е начислено количество за незаконното присъединяване за едногодишен период за срок от 13. 07. 2020 год. до 13. 07. 2021 год. Твърди се, че разход ът е изчислен съгласно нормативната уредба по пропускателната способност на водопроводната инсталация непосредствено преди водомера при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 2 м/с, при цолаж на тръбата от 3/4, или в настоящия случай в размер на 2 207 куб. м на стойност 4 788, 31 лв. с ДДС лева при цена 1, 808 лв. на кубик без ДДС, съгласно утвърдените към момента на издаване на наказателната фактура утвърдени от КЕВР цени. Твърди се, че пропускателната способност на поцинкованите тръби, както е в процесния случай, се изчислява съгласно формулата на П.ски, Таблица III за оразмеряване на поцинковани тръби от наръчника по водоснабдяване за диаметър при скорост 1,0 метра в секунда, изчисления дебит е 0,28 литра/ секунда. Твърди се, че р азходът за вода, изчислен по пропусквателната способност на водопроводната инсталация при 6 часа потребление в денонощието и изтичане на водата със скорост 1 м/с за период от една година е изчислен както следва:

365 дни х 6 часа х 3 600 секунди х 0,28 л/ с : 1000= 2 207 m3 Дължимата сума за изчисленото водно количество е :

2207 m3 х 1,808лв. =4 788, 31 лв. с включен ДДС.

Твърди се, че съгласно чл. 37 ал. 2 от наредбата подаването и отвеждането на вода се спира за целия имот без предварително уведомяване до заплащане на дължимата сума. Твърди се, че на 24. 02. 2022 год. при последваща проверка отново се констатира самовъзстановяване на водоподаването посредством мека връзка монтирана в шахтата. Твърди се, че е последвало откопаване с багер и затапване на водопроводната тръба.Твърди се, че към датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14. 10.

2022 год. ищцовото дружество има изискуемо и непогасено вземане към абоната по следните фактури:

-фактура № ***/ *** год. за периода 31. 10. 2019 год.- 10. 10. 2022 год. на стойност 74, 37 лв., включваща главница в размер на 57, 86 лв. и лихва в размер на 16, 51 лв., и

-фактура № ***/ *** год. за периода 13. 08. 2021 год.- 10. 10. 2022 год. на стойност 5 352, 27 лв., включваща главница в размер на 4 788, 31 лв. и лихва в размер на 563, 96 лв.

Твърди се, че горепосочените задължения по издадените фактури са станали изискуеми съгласно чл. 31 ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30. 09. 2014 год., и съгласно чл. 33 ал. 2 от Общите условия на ВиК оператора, в сила от 30. 09. 2014 год., потребителят разполага с 30- дневен срок от датата на фактуриране за плащане на задълженията за предоставените ВиК услуги, през който период от време вземането е ликвидно и изискуемо, а след изтичането на този срок вземането става годно за принудително изпълнение по реда на ГПК. Твърди се, че на 14. 10. 2022 год. ищцовото дружество е депозирало пред Плевенския районен съд заявление по реда на чл. 410 от ГПК, като е било образувано ч. гр. д. № ***/ 20*** год. и е била издадена заповед за изпълнение. Твърди се, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за установено вземането му срещу ответника за описаните по- горе суми в размер общо на 5 426, 64 лв. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът ангажира становище, че исковата молба е основателна.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и 3 съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № ***/ 20*** год. по описа на Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е основателен.

С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл.

154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер.

Визираните по- горе обстоятелства не са оспорени от ответника, като същият не е депозирал отговор на исковата молба и не е направил възражения. При това положение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника по следните фактури:

-фактура № ***/ *** год. за периода 31. 10. 2019 год.- 10. 10. 2022 год. на стойност 74, 37 лв., включваща главница в размер на 57, 86 лв. и лихва в размер на 16, 51 лв., и

-фактура № ***/ *** год. за периода 13. 08. 2021 год.- 10. 10. 2022 год. на стойност 5 352, 27 лв., включваща главница в размер на 4 788, 31 лв. и лихва в размер на 563, 96 лв.

Поради това предявеният установителен иск по чл. 422 от ГПК следва да бъде уважен изцяло за претендираната сума от 5 426, 64 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените деловодни разноски в заповедното производство в размер на 158, 54 лв., както и направените деловодни разноски в исковото производство в размер на 235, 31 лв., в които е включено и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

По изложените съображения Плевенският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника М. П. И. от ***, ЕГН **********, че същият дължи на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул. „Сан Стефано” № 25, представлявано от К. Х. Т., сумата от 4 846, 17 лв., представляваща стойността на предоставени и незаплатени ВиК услуги по фактури № ***/ *** год. и № ***/*** год., ведно 4 със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК- 14. 10. 2022 год.- до окончателното изплащане на сумата, и сумата от 580, 47 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30. 10. 2019 год. до 10. 10. 2022 год.