Решение № 498 от 18.02.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 498 гр. Варна, 18.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нела Кръстева при участието на секретаря Елица Т. Т. като разгледа докладваното от Нела Кръстева Гражданско дело № 20223110116947 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на ищеца "И. Ф." ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., бул. „С." № ***, *** В., Тяло *, ет. *, в качеството на частен правоприемник на "П. и. б." АД, с ЕИК: ***, чрез адв. Н. Д. М., личен номер на адвокат: ***, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Р. П. К." № *, ет.*, с правно основание чл.415, т.3 ГПК, за ОСЪЖДАНЕ НА ответника О. О. А. ЕГ Н **********,

ДА ЗАПЛАТИ НА ИЩЕЦА следните суми: дължими на основание Договор за банков кредит № 369-120/05.06.2012 п, сключен между „***" АД, с ЕЖ:***и О. О. А., ЕГН: **********, както следва:

- 7 123,78лв./седем хиляди сто двадесет и три лева и седемдесет и осем стотинки/ просрочена главница за периода: 20.06.2014 г. до 20.06.*** г. вкл., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 21.06.***. до изплащане на вземането;

-1 086,13лв./хиляда осемдесет и шест лева и тринадесет стотинки/ - просрочена договорна лихва, съгласно Раздел I, т. 4 към Договора, начислена за периода от 20.06.2016 г. до 20.06.*** г. вкл.;

Претендира се и за осъждане на О. О. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. В., ул. "П." № *, вх.

*, ет. *, ап. ** да заплати сторените съдебно- деловодни разноски по настоящото производство и по заповедното, включително адвокатски хонорар.

На основание чл. 127, ал. 4 ГПК, се посочва се банкова сметка, по която ответникът 1 доброволно може да заплати задължението си: IBAN: ***, BIC: ***, Банка: Ю. Б. ЕАД, с титуляр: „И. Ф." ООД, ЕИК: ***.

Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане на предявената осъдителна искова претенция, навеждайки следните фактически твърдения: Според изнесеното, вземането произтича от Договор за цесия от 15.12.2021г., сключен между "П. и. б." АД, с ЕИК: ***, в качеството на „Цедент" и „И. Ф." ООД, ЕИК:

***, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „С." № ***, *** В., Тяло *, ет. *, като в качеството на „Цесионер", „И. Ф." ООД е придобило в тяхната цялост пакет от изискуеми вземания на "П. и. б." АД, заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително с изтеклите лихви, в т.ч. вземанията по Договор за банков кредит № 369-120 / 05.06.2012 г., сключен между „МКБ Ю." АД, с ЕИК:*** (чийто универсален правоприемник е „П. и. б." АД ЕАД, съгласно вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, вливане на „Ю." ЕАД в „П. и. б." АД), в качеството на кредитодател, и О. О. А., ЕГН: **********, в качеството на кредитополучател. За цесията е издадено потвърждение от Банката.

Сочи се, че „МКБ Ю." АД, с ЕИК:***, чийто универсален правоприемник е „П. и. б." АД ЕАД, съгласно вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията, вливане на „Ю." ЕАД в „П. и. б." АД, предоставя на кредитополучателя О. О. А., ЕГН: **********, банков кредит в размер на 9000 BGN /девет хиляди лева/ по силата на сключен Договор за банков кредит № 369-120 / 05.06.2012 г. Отпуснатият кредит е изцяло усвоен от кредитополучателя на дата 06.06.2012г. по банкова сметка: ***, с настоящ IBAN: ***, открита на името на кредитополучателя О. О. А., ЕГН: ********** в Банката. За ползвания кредит кредитополучателят заплаща на Банката за първата година годишна фиксирана лихва в размер на 13.95 % ,съгласно т.4.1 от договора, След изтичане на срока по т.4.1., непогасената част от главницата се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия тримесечен ***, плюс фиксирана надбавка в размер на 980 базисни точки, но не по-малко от 13.95%. Лихвата за просрочените плащания по кредита, е в размер на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1 000 б.т. /равняващи се на 10 пункта по смисъла на т.6.1/, съобразно уговореното между страните по т.6 от Договора за банков кредит. Крайният срок за погасяване на всички задължения по предоставения кредит е 20.05.***. /съгласно т.

10/. С подписването на договора за банков кредит М.Г. М.-А.А, ЕГН **********, като солидарен длъжник, поема неограничена солидарна отговорност за изпълнение на задълженията на кредитополучателя О. О. А., ЕГН: **********, по договора за кредит при условията на чл. 121 и следващите от ЗЗД.

Така усвоеният кредит е погасяван по главница и лихви, по обслужващата кредита банкова сметка /посочена по-горе/, на следните дати: 20.06.2012 г.; 20.07.2012 г.; 20.08.2012 г.;

20.09.2012 г.

Кредитът е в просрочие считано от 20.09.2012 г. - общо 2457 дни към 21.06.*** г.

Поради настъпил падеж на 20.05.*** г. и неплащане на дължимите съгласно договора за кредит суми, кредитът е изискуем в пълен размер.

2

Към 21.06.*** г. по кредита са просрочени 81 /осемдесет и един/ броя погасителни вноски по главница и договорна лихва съгласно Договора за кредит, в размер на 19 783.54 BGN (деветнадесет хиляди седемстотин осемдесет и три лева и петдесет и четири стотинки), състоящи се от :

-просрочена главница в размер на 8 752.91 BGN (осем хиляди седемстотин петдесет и два лева и деветдесет и една стотинки);

-просрочена договорна лихва в размер на 4 883.04 BGN (четири хиляди осемстотин осемдесет и три лева и четири стотинки);

-просрочена наказателна лихва в размер на 6 147.59 BGN (шест хиляди сто четиридесет и седем лева и петдесет и девет стотинки).

Сочи се, че с Определение № 4175/9.11.22г. по ч.г.д. № 2240/22г. по описа на ОС – Варна, въз основа на подадено възражение по чл. 423 ГПК от длъжника О. А., въззивният съд обезсилва Заповед за изпълнение №4915 от 26.06.19г. и изпълнителен лист № 4909/26.06.***. спрямо А., издадени по ч.гр.д.№ ***/*** г. по описа на PC -Варна, на основание чл. 423, ал. 3 ГПК вр. чл. 411, ал. 2 т.5 ГПК.

С Разпореждане № 263504/16.11.2022г. по ч.гр.д. № ***/*** г. по описа на PC -Варна, заповедният съд указва на Банката в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията си по обезсилените спрямо О. А. заповед за изпълнение и изпълнителен лист.

С оглед на гореизложеното, се обосновава правният интерес от предявената искова претенция, на основание чл.415, ал.1, т.3 вр. ал. 3, предложение последно от ГПК.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът О. О. А., чрез адвокат С. А. Н., вписан в Адвокатска колегия Варна, личен №***, Съдебен адрес: гр. Варна ***, ул. „А.К." № **, ет.*, ап.*, депозира отговор, в който изразява становище, че предявения иск по чл.422, ал. 1 ГПК е недопустим, напълно неоснователен и отправя искане да бъде изцяло отхвърлен.

Счита се, че твърденията в основанието на исковата молба и формулирания петутим са неясни, непълни и противоречиви, поради което обстоятелствата, на които се основава иска, са неясни и неточни, и ответникът О. А. няма достатъчна информация, за да може да изрази пълно становище по иска и да направи съответните възражения и доказателствени искания.

Сочи се с отговора, че МКБ Ю. АД не установява да е изпълнило задълженията си по Договора за кредит и е предоставило на кредитополучателя сумата в размер на 9000.00лв, поради което не доказва наличието на главен дълг и настъпването на уговорения срок за плащане.

Сочи се, че вземането се основава на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

Сочи се, че с оглед въведеното в чл. 58, ал. 1, т. 2 ЗКИ изискване при отпускането на кредит банката да обяви правилата по кредита, съдържащи и посочване на лихвеният процент, изразен като годишен лихвен процент, метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при които може да се променя лихвата до пълното погасяване на кредита, конкретната 3 формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата, съответно базовия лихвен процент, е съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв, изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив/плаващ. Излага се, че когато на потребителя не е предоставена предварително достатъчна конкретна информация как банката може едностранно да промени цената на доставената финансова услуга, както и когато методологията на банката, включена във вътрешните й правила, не е част от кредитния договор, кредиторът не може да се счита за добросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна клауза по чл.

143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на чл.144, ал.3, т. 1 ЗЗП.

Счита се от ответната страна, че клаузите в Договор за потребителски кредит № 369 - 120/ 5.06.2012, не отговарят на изискванията за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и то във вреда на последния в степента му на информираност и на възможностите, които му се предоставят да преговаря.

Счита се, че клаузите в чл. 18 и чл.4.2. от Договора съгласно които „непогасената част от главницата по кредита се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия 3М *** плюс фиксирана надбавка в размер на 980 базисни точки, в частта „но не по-малко от 13.95 %", поставят кредитополучателя в положение на по-слаба страна, тъй като клаузите предвиждат, че посочената в договора цена на финансовата услуга, при промяна в пазарните тенденции, може да се променя едностранно и не може да намалява под 13.9%.

Счита се, че изпълнението следва да бъде спряно, с оглед направеното от длъжницата възражение за наличие на неравноправни клаузи в договора за банков кредит и даденото от СЕС тълкуване на Директива 93/13/ ЕИО в Решение от 14.03.2013 г. по дело № С415/11 г., с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 *** от J. d. l. M. n * d. B.

(И.) с акт от 19.07.2011 г.

Според ответника, разпоредбите на чл. 18 и чл.4.2. от процесния договор за кредит противоречат и на императивната разпоредба на чл.58, ал.1, т.1 от Закона за кредитните институции, защото банката не е изпълнила задължението си при отпускане на кредита да представи на потребителите подробна, пълна и ясна информация относно общите разходи по кредита (такси, комисиони и други разходи, пряко свързани с договора за кредит) и за обективните критерии, въз основа на които тези разходи могат да се изменят.

Ответника настоява, че договор за потребителски кредит № 369 - 120/ 5.06.2012, не отговаря на изискванията на чл.430 от Търговския закон, поради непостигане на валидно съгласие относно цената - възнаградителна лихва. Процесният договор за кредит, се счита за е нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл.1 , поради противоречие с императивните норми на закона, във връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ, чл.58, ал.2 и чл.59 от ЗКИ, чл.11, ал.1, т.11 от Закона за потребителския кредит, на основание чл.26, ал.1, предл.3 – поради противоречие с добрите нрави, а така също на основание чл.26, ал.2, предл.2 от ЗЗД – поради липса на 4 съгласие, и на основание чл.26, ал.2 предл.4 от ЗЗД – поради липса на основание.

Сочи се от ответната страна и това, че задълженията по Договор за потребителски кредит № 369 - 120/ 5.06.2012, са погасени по давност, тъй като на основание чл. 30 е настъпила автоматична предсрочна изискуемост , договорена изрично между страните по договора на 151 - вия ден от неплащането на месечните вноски.

При изложеното, се настоява за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за установено от фактическа страна следното:

Към настоящото дело са приобщени материалите по ч.гр.д. №***/2021г. по описа на 21-ви състав на ВРС.

Видно от представен във вид на заверено копие Договор за потребителски кредит № 369120/05.06.2012г., „МКБ Ю.“ АД е предоставило кредит на О. О. А., в размер на 9000 лева, със срок на усвояване на разрешения от банката кредит 05.07.2012г. Посочено е, че за първата година от кредита, главницата се олихвява с фиксирана годишна лихва в размер на 13.95%. След първата година, непогасената част от главницата по кредита, се олихвява с плаваща лихва, определена по действащия 3M *** плюс фиксирана надбавка в размер на 980 базисни точки, но не по малко от 13.95%. Стойността на 3-месечен *** към датата на сключване на настоящия договор е 2.90%. В договора е посочено, че предоставения кредит следва да бъде погасен на крайна дата 20.05.***., на 84 погасителни вноски включително, размера на които се актуализира след изтичане на първата година на кредита и при всяка промяна на лихвения индекс в зависимост от неговата стойност – 3M ***, платими на 20-то число на всеки календарен месец.

Разпечатката съдържа 45 от 93 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4628639e-bd10-4607-9250-1d10d3a6ae1b