Решение № 642 от 29.05.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. София, 29.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседА.е на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Въззивно гражданско дело № 20221000503391 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл.273 от ГПК.

С решение № 2236 от 16.08.2022г., постановено по гр.д. № 14961/2021г., Софийски градски съд, I ГО, 21 състав е осъдил Н. В. К. – Н. да заплати на Н.

Г. Д. сумата от 2053,13 лЕ. обезщетение за ползване за периода 01.01.2017 г. 31.12.2017 г. на съсобствен незастроен поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със заповед РД 18-32/01.04.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с адрес на имота:

София, район „Възраждане”, улица „Опълченска“ № 54, с площ от 394 кв.м., урбА.зирана територия, начин на трайно ползване-ниско застрояване до 10 м. при съседи: ***, ***, ***, ***,

***, ***, ***, ***, като е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС над тази сума до предявения размер от 20 400 лева. С решението СГС, I ГО, 21 състав е отхвърлил изцяло предявения от Н. Г. Д. срещу А. В. К. иск с правно основание чл. 31, ал. 2 от ЗС за сумата от 20 400 лева. С решението съдът е възложил разноските по делото, съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.

Решението на СГС, в осъдителната му част, е обжалвано от ответницата Н. В. К., чрез пълномощника й. В жалбата се поддържа оплакване, че решението е незаконосъобразно и необосновано. Релевира се възражение, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Излага се 1 становище, че по делото било установено, че ответницата Н. К. не е възпрепятствала ищеца от ползването на имота. Прави се извод, че всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, по категоричен начин доказвали, че през процесния период на 2017г. въпросният съсобствен имот е незастроено дворно място и че в същия няма изграден склад или друг търговски обект, като липсвали каквито и да е доказателства, че в този имот за процесния период се е извършвала продажба на стоки или друга търговска дейност. Излага се становище, че доказателствата сочели, че ищецът по никакъв начин не се е интересувал от този незастроен поземлен имот, вкл. и по отношение на неговото стопанисване, а и имал единствена цел да търси обезщетение. Поддържа се довод, че събраните по делото доказателства писмени и гласни сочели, че в процесния имот няма изградена ограда и съответно монтирана врата. т.е. достъпът от улицата е бил свободен. Оспорва се и възприетия от СГС размер на обезщетението за ползване на имота. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Решението в отхвърлителните му части е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство – Н. Г. Д., чрез пълномощника му. В жалбата се прави оплакване, че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Излага се становище, че както в обстоятелствената част на исковата молба, така и в петитума ищецът изрично е посочил, че претендира осъждане на двете ответници в качеството им „на законни наследници на В.

Д. К.“, бивш жител на ***, починал на ********г. Релевира се възражение срещу направения от първостепенния съд извод, че Н. В. К. е съсобственик на имота, тъй като тя не е съсобственик на имота заедно с ищеца Н. Д. към периода 01.01.2017г.- 31.12.2017г. нито съсобственик е ответницата А. В. К..

Сочи се, че съсобственик на имота, заедно с ищеца Н. Д., който притежава 5/8 идеални части, е бащата на двете ответници - В. Д. К., който е съсобственик с 3/8 идеални части до датата на смъртта му- ********г. Изразява се несъгласие с приетото от съда, че имотът е празен, като се сочи, че този извод противоречи на събраните доказателства. Поддържа се твърдение, че имотът е оборудван и ползван като търговски обект, в който се извършва търговска дейност за продажба на стълби, подемници, скелета и др. стоки. Релевира се възражение срещу отказа на първостепенния съд да постави задача на вещото лице да даде заключение за наема на имота като търговски обект. Прави се оплакване, че в решението първоинстанционният съд не е изложил мотиви защо приравнява обезщетението за ползването на имота като паркинг, какъвто никога не е съществувал на място. Прави се искане въззивният съд да отмени решението в обжалваните части и да постанови ново, с което да уважи предявения иск. Предявява се претенция за присъждане на направените по делото разноски.

Всяка от страните е депозирала отговор, с който оспорва жалбата на насрещната страна.

2

В о.с.з. страните, чрез процесуалните им представители, поддържат подадената въззивна жалба и оспорват въззивната жалба на другата страна.

Поддържат претенцията за разноски, като всяка страна прилага списък по чл.

80 ГПК.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените в двете въззивни жалби пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013г. по т.д. №1/2013г. на ОСГТК- т.1.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По делото от фактическа и правна страна се установява следното:

Предявен е иск от Н. Г. Д. против А. В. К. и Н. В. К. – като наследници на В. Д. К. – починал на ********г. В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът Н. Г. Д. и В. Д. К. са съсобственици на недвижим имот, при квоти на съсобственост 5/8 ид.ч. за ищеца и 3/8 ид.ч. за наследодателя на ответниците.

Ищецът твърди, че наследодателят на ответниците и свързани с него лица са го лишили от възможност да ползва съсобствения имот. Поддържа, че имотът се ползва като търговски обект за продажба на стълби и др. стоки. Сочи, че е отправил покА. до В. К. за заплащане на обезщетение за ползването на съсобствения имот. Твърди още, че е осъдил В. К. да му заплати такова обезщетение за предходен период.

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства – нотариален акт № 58, н.д. № 222/2011г. по описа на нотариус С. С. и решение по гр.д. № 33714/2015г. по описа на СРС, че ищецът Н. Г. Д. и В. Д. К. са съсобственици в процесния имот, представляващ урегулиран поземлен имот с административен адрес: гр. София, ***, целият с площ 384.50 кв.м., обозначен по скица като УПИ IV-3, кв. 135 по плана на София, местност „Зона Б-3“, заедно със всички трайно прикрепени към земята подобрения и насаждения при квоти на съсобственост 5/8 ид.ч. за Н. Д. и 3/8 ид.ч. за В. К..

По делото са представени две нотариални покА. от Н. Д. до В. К. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи и месечен наем за идеалните части от общия имот, като втората е връчена на В. К. чрез нотариус Г. по реда 3 на чл.47, ал.1 от ГПК на 30.04.2015г.

Видно от представен констативен протокол от 27.05.2015г., издаден от СО, район Възраждане се установява, че в процесния имот са налични следи от съборена жилищна сграда, че в имота са налични изложени битови /домакински/ стълби, промишлени стълби, елементи от скелета, че имотът се ползва от „Техноевропа”ЕООД, включително и отчуждената част от същия без договор за това. Констатирано е поставяне на преместваем обект от дружеството, като е отбелязано, че преместваемият обект се използва като открита изложбена зала.

В о.с.з. на 28.04.2022г. пред първата инстанция са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите С. Г. Х., В. Г. С.-Б., Г. Х. В..

Свидетелката Х., призована от ищеца, заявява, че е съсед на процесния имот. Установява, че през 2014г. зетят на В. К. Н. Т. се настанил в имота и оттогава той го ползва като магазин на открито за продажба на стълби. Сочи, че нейни познати са си купили от там стълби. Заявява, че имотът е ограден с метални пана около 5 м. високи, има забити в земята стоманени прътове, лицето на имота е опасано с мрежа, има врата, камери за наблюдение и 5- 6 кучета. Сочи, че от този момент магазинът не е спирал да работи.

Категорична е, че от 2014г. не е виждала в имота Н. Д.. Установява, че и сега, и през 2017г. минава покрай имота, поне 3-4 пъти седмично, тъй като отива до магазин БИЛЛА. Излага, че вратата на двора се отваря сутрин към 8 часа и вечер към 18 ч. работник от магазина на Н. Т. я затваря с огромен катинар и пуска кучетата.

Свидетелката С.-Б. – дъщеря на ответницата А. К. установява, че имотът е собственост на нейната майка и нейната леля, които са го наследили от своя баща – В. К., както и собственик е и ищецът Н.. Сочи, че дядо й В. К. е починал през 2020г., като до този момент тя заедно със своята майка са посещавали имота, за да видят дядо й, който развивал в имота търговска дейност, но майка й не е участвала. Заявява, че имотът се ползва от нейната леля и съпруга й. Излага, че имотът е ограден, заключва се вечер, като знае от леля си, че те са поставили в имота камери за наблюдение и кучета, а преди е имало и жива охрана.

Свидетелят В., призован от ответницата Н. К., установява, че е съсед на имота, че процесният имот винаги е бил празен. Излага, че през 2017г. както и до момента имотът е празен, заравнен с чакъл. Споделя, че, като се застане с лице към двора в дясната страна има стълби, че от време на време вижда вътре каравана. Заявява, че имотът е ограден с мрежа, има поставени камери, като сочи, че Н.-съпругът на Н., вероятно ги е поставил. Установява, че в имота е идвал и ищецът.

В о.с.з. на 28.04.2022г. е изслушано заключение на СТЕ, изготвено от в.л.

Ж., която дава заключение по въпрос за размера на обезщетението за ползване на имота, съгласно поставената й от съдебния състав на СГС задача да определи месечната наемна цена за ползване на незастроен поземлен имот.

4

Вещото лице, при извършения от него оглед на имота, констатира, че в същия е монтирана сглобяема метална конструкция, върху която са изложени различни битови и промишлени стълби, скелета и подемни устройства.

Излага, че по северната и източна граница е ограден с плътна ограда от двуметрови метални пана, а от запад е монтирана метална ажурна двукрила врата, покриваща цялото лице на имота, в дъното на имота е паркиран камион-фургон, също и автомобилна каравана, имотът се охранява монтирани са камери за видеонаблюдение. Според вещото лице имотът се използва като открита изложбена зала. Експертът дава заключение, че обезщетението за ползване на имота възлиза на 385лв. месечно, като това е наем за ползване на поземлен имот, а не на търговски обект.

Поради оспорване на изслушаната СТЕ съдът е възложил изготвянето на ново заключение за определяне на дължимото се обезщетение, като се съобрази, че имотът е търговски обект.

В о.с.з. на 16.06.2022г. е изслушана СТЕ, изготвена от в.л. П., който дава заключение, че за определяне пазарната стойност на имота е използвал метода на приходната стойност и остатъчния метод. Посочил е, че месечното обезщетение за ползването на целия имот възлиза на 547.50лв. Пояснил е, че за определянето на месечната наемна цена е „разработил сценарий за използването на имота като открит неохраняем паркинг“.

В о.с.з., проведено на 24.10.2023г., пред въззивния състав е изслушана комбинирана съдебно-оценителна експертиза СТЕ, изготвена от две вещи лица. Вещите лица дават отговор на въпроса за месечна наемна цена на незастроен имот използван като търговски обект. След използване на сравнителни пазарни аналози според вещите лица средната месечна наемна цена на имота възлиза на 2 570лв., а за целия исков период възлиза на 30840лв.