Акт от 16.10.2020, Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Русе, 16.10.2020 год.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Русенският административен съд, в публичното заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесета година в състав:

Съдия:ДИМИТРИНКА

КУПРИНДЖИЙСКА при секретаря Цветелина Димитрова като разгледа докладваното от съдия Купринджийска административно дело № 376 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 -

178 от АПК във връзка с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.).

Образувано е по жалба на В.Г.П. ***, чрез пълномощника му адв. К.Х. срещу Решение № 319/10.06.2020 г. на Комисията за защита от дискриминация, пети специализиран постоянен заседателен състав, с което е установено на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че Изпълнителният директор на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе д-р И.Х.С. за процесния период и УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе, представлявано от изпълнителния директор И. С. И., не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1, 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. по признак „увреждане“, по отношение на жалбоподателя В.Г.П. *** и подадената от последния жалба вх. № 44-00-3754/03.10.2018 г. по описа на КЗД (Комисията за защита от дискриминация) е оставена без уважение.

В жалбата са развити доводи за неправилност на обжалвания административен акт, поради постановяването му в нарушение на административно-процесуалните правила, в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Твърди се, че административният орган се е произнесъл без да обсъди пълно и всестранно събраните в хода административното производство доказателства, основавайки крайния си извод за липса на извършена дискриминация само въз основа на част от събраните доказателства и ингорирайки други. Възприети били твърдения на ответниците за ниво на компетентност на лечебните заведения, които не били доказани по преписката. Посочва се, че всъщност комисията не е обсъдила наведени от жалбоподателя оплаквания, а е развила съображения некореспондиращи с доводите в жалбата. От материална страна, жалбоподателят застъпва тезата, че в решението си КЗД напълно погрешно е коментирала разпоредбите на Наредба № 10 от 17.11.2011 г. за условията и реда за лечение с неразрешени за употреба в Република България лекарствени продукти и лекарствени продукти за състрадателна употреба, както и за условията и реда за включване, промени, изключване и доставка на лекарствени продукти от списъка по чл. 266а, ал. 2 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (за краткост само Наредба № 10/2011 г.), възприемайки изцяло становището на ответниците в административното производство.

Иска се от съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението на КЗД и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата на П., подадена пред КЗД да бъде уважена. Претендира се присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, не се представлява, в писмено становище, депозирано по делото, се излагат доводи за неоснователност на жалбата. Иска се жалбата на П. против Решение № 319/10.06.2020 г. на КЗД да бъде отхвърлена, като в полза на ответника бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Формулирано е и възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.

Като заинтересовани страни в настоящото производство са конституирани д-р И.Х.С. – изпълнителен директор на УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе за периода, за който се твърди дискриминацията и УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе (ответници в административното производство), които чрез процесуалните си представители адв. П. И. и юрисконсулт С. А. и адв. Е. Н. в хода на делото по същество и отговор по жалбата и депозирани писмени бележки, считат същата за неоснователна. В хода на делото по същество процесуалният представител на д-р И.С. прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени, приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството пред КЗД е образувано по жалба вх. № 44-00-3754/03.10.2018 г. на В.Г.П., в която се твърди, че същият е обект на дискриминация по смисъла на чл. 4 от ЗЗДискр., тъй като не били осигурени от болничното заведение (УМБАЛ – Русе) лекарствата, необходими за провеждане на химиотерапевтичните му процедури като по този начин е бил подложен и на тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗДискр.

Сочи се, че жалбоподателя страда от онкологично заболяване, за лечението на което, след проявен през 2016 г. рецидив, от Университетска болница „Света Марина“ гр. Варна е предписано провеждането на химиотерапия по протокол ВЕАСОРР, включващо използване на лекарствените продукти Блеомицин, Етопозит, Прокарбазин и Дакарбазин, които не са разпространени на територията на Република България. Някои от тях (Блеомицин и Дакарбазин) въобще не са включени в Позитивния лекарствен списък през периода след месец март 2016 г. , други (Прокарбазин) въобще не притежава разрешение за употреба на територията на РБ, а трети (Етопозит) са разрешени за употреба, включени са в Позитивния лекарствен списък, но не са разпространени на българския пазар. За да проведе назначеното му лечение П. бил принуден сам да се снабди с изписаните му лекарствени продукти, които носел в УМБАЛ – Русе за провеждане на химиотерапевтичните процедури. Така освен страданията, причинени от заболяването му, П. изпитвал и допълнителни притеснения дали ще има възможност да осигури необходимите му лекарства за всеки курс на лечение, които от една страна се намирали много трудно в чужбина, а от друга страна били и скъпоструващи.

Въпреки че за осигуряването на лекарствени средства, които са разрешени за употреба на територията на РБ, но не се разпространяват на българския пазар, както и за неразрешените за употреба лекарствени продукти, съществувала процедура, регламентирана в Наредба № 10/2011 г. УБМАЛ – Русе и в частност нейния изпълнителен директор към периода 2016 – 2017 г. не предприели никакви действия за осигуряването на необходимите лекарства за провеждане на предписаното на П. лечение.

Във връзка с така подадената жалба с разпореждане № 1368/07.11.2018 г. на председателя на КЗД е образувана преписка № 602/2018 г. за дискриминация по признак „увреждане“.

След определяне на докладчик на решаващия състав е проведена и процедура по проучване, съгласно чл. 55 и сл. от ЗЗДискр. За изясняване на релевантните за спора факти са събрани и приобщени към административната преписка становищата на участниците в производството и ангажираните от тях доказателства, описани подробно в атакувания административен акт. В становището си до КЗД в отговор на жалбата, УМБАЛ – Русе сочи, че лечението на П. е осъществено напълно в съответствие с предписаното му такова от клиниката в гр. Варна, като негов е бил избора това лечение да бъде проведено именно в УМБАЛ – Русе, въпреки че е бил предварително предупреден, че процедурата за осигуряване на необходимите лекарствени продукти, които не са разрешени или не се разпространяват на българския пазар отнема значителен период от време и своевременното провеждане на лечението му е възможно единствено ако пациентът сам осигури предписаните му лекарства.

Изготвен бил доклад-заключение по преписка № 602/2018 г. на КЗД, с който било предложено преписката да бъде разгледана в открито заседание на комисията.

В хода на административното производство пред КЗД от жалбоподателя била представена получена по реда на ЗДОИ информация за наличието на сформирана в УМБАЛ – Русе комисия по чл. 4 от Наредба № 10/2011 г. и взетите от нея решения. От предоставената от лечебното заведение справка се установява, че в болницата е назначена такава комисия, която е заседавала седем пъти и е взела решение за предписване на лекарствени продукти, които не се разпространяват на българския пазар, като предписаните медикаменти не касаят лечението на жалбоподателя, нито лечението на друг пациент със същото заболяване.

Пред КЗД са разпитани като свидетели Й. П. – съпруга на жалбоподателя и д-р К. М. – лекуващият му лекар при провеждане на химиотерапията. Св. П. описва начина, по който жалбоподателят се е снабдявал с необходимите му лекарства и притесненията и тревогите, които това му е налагало. Посочва, че физическото състояние на съпруга й след провеждането на всеки курс на лечение е такова, че не позволява пътуване, поради което именно било предпочетено лечението да се проведе в русенската болница, а не в клиниката в гр. Варна. От своя страна св. М., посочва, че при приемане на жалбоподателя в отделението му е обяснено, че болницата не разполага с два от предписаните му медикаменти, поради което той следва сам да реши дали да провежда лечението си в това лечебно заведение като сам осигури нужните медикаменти или да проведе терапията в лечебно заведение с трето ниво на компетентност, където осигуреността с процесните лекарствени продукти е по-висока. Свидетелката посочва още, че за периода, в който жалбоподателят е бил лекуван в УМБАЛ – Русе по идентичен начин е процедирано и с друг онкологично болен пациент, на когото е било предписано същото лечение.

Последното твърдение на свидетелката е удостоверено от ответника в административното производство – УМБАЛ – Русе и с допълнително представени писмени доказателства, заедно с които е депозирано и становище на УМБАЛ – Русе по преписката, в което се развиват допълнително съображения, че процедурите, разписани в Наредба № 10/2011 г. касаят предписване на неразрешение за употреба в РБ лекарствени продукти, като снабдяването с тях, както и с тези, включени в списъка по чл. 266а от ЗЛПХМ, става единствено от лечебното заведение, което предписва лечението. По тази причина УМБАЛ – Русе не разполага с възможност за реализиране на процедурите по Наредба № 10/2011 г. при вече предписано на жалбоподателя лечение от друго лечебно заведение и то с по-високо (трето) ниво на компетентност.

От страна на другия ответник в административното производство – д-р И.С. – изпълнителен директор на лечебното заведение за периода, в който е провеждано процесното лечение на жалбоподателя също е постъпило становище, в което д-р С. също посочва, че лечението на П. е извършено в управляваното от него болнично заведение изцяло съобразно назначеното лечение, като на пациента е било обяснено, че процедурата за снабдяване с необходимите лекарствени продукти отнема значително време, което е противопоказно за неговото лекуване и своевременното му лечение може да се проведе само ако той сам осигури лекарствените средства.

След преценка на доказателствения материал – събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства, и на изложените от страните доводи, КЗД е постановила процесното решение, с което е приела за установено на основание чл. 65, т. 5 от ЗЗДискр., че конституираните като ответни страни – УМБАЛ „Канев“ АД гр. Русе и д-р И.Х.С. – изпълнителен директор на болничното заведение в процесния период, не са осъществили дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., във връзка с § 1, т. 1, 7 и 8 от ДР на ЗЗДискр. по признак „увреждане“, по отношение на жалбоподателя В.Г.П. *** и подадената от последния жалба вх. № 44-00-3754/03.10.2018 г. по описа на КЗД е оставена без уважение.

За да постанови този резултат КЗД е описала подробно становищата на всички страни в административното производство, както и събраните в хода му доказателства. Изложени са и подробни мотиви относно извода на комисията за липса на действия от страна на ответниците, представляващи дискриминация по смисъла на ЗЗДискр. КЗД е изложила и допълнителни съображения за това, че начинът на провеждане на лечението на жалбоподателя е продиктуван от действащата към този момент нормативна уредба, която безспорно създава затруднения на пациентите с идентични заболявания с това на жалбоподателя, като обаче правомощие за промяна в тази нормативна уредба имат други органи и задължението за това не е на ответниците.