Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 42 от 27.01.2025, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно частно търговско дело 28/2025
Вид
Определение № 42
Подписан
27.01.2025
В сила
27.01.2025
Състав
Бистра Николова, Милен Василев, Тодор Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл. 118, ал. 2, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 275, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 274 - 279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 625, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 28, ал. 3 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 3 · Регламент (ЕО) № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година за създаване на процедура за европейска заповед за плащане
  • чл. 80 · Регламент (ЕС) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2012 година относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела (преработен текст)

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 42 гр. София, 27.01.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно търговско дело № 20251001000028 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК във вр. с чл. 28 от КМЧП.

Образувано е по частна жалба от 25.11.2024 г. на заявителя „Ен Енд Кей Козметикс Дивелопмънтс“ ООД срещу определението от 8.11.2024 г. по гр. д.

№ 56/2024 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане молбата за издаване на европейска заповед за плащане и производството е прекратено.

В жалбата се твърди, че СГС неправилно е приел, че липсва международна компетентност на българските съдилища по отношение на подаденото заявление за издаване на европейска заповед за плащане. Сочи се, че неправилно са преценявани само критериите за компетентност по чл. 625 ГПК, възпроизвеждащи чл. 2.1 и чл. 5.1 от Регламент /ЕО/ № 44/2001. Твърди се, че приложима била и пророгацията на компетентност по чл. 23 от същия регламент, респ. по чл. 25 от Регламент /ЕС/ № 1215/2012. Такава била уговорена в чл. 4 от процесния договор, сключен между страните.

Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба, намира за установено следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Ен Енд Кей Козметикс Дивелопмънтс“ ООД с молба от 7.10.2024 г., с която срещу „Еликсир Джи Пи“, регистрирано в Република Гърция, е било поискано издаване на европейска заповед за плащане за: 1) сумата 145 175 евро, дължима по рамково споразумение за производство на фирмена продукция от 21.01.2021 г., от които: 12 226,21 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по 1 фактура № 5876/13.10.2023 г., 14 886,44 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5888/23.10.2023 г., 14 088,37 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5907/10.11.2023 г., 1 227,60 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5925/1.12.2023 г., 5 029,80 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5938/13.12.2023 г., 32 187,17 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5957/19.01.2024 г., 45 456,34 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5963/26.01.2024 г., 11 590,14 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 5969/2.02.2024 г., 1 046,40 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 6000/29.02.2024 г., 6 989,40 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 6039/19.04.2024 г., и 527,67 евро – незаплатена поръчка за изработка на козметика по фактура № 6060/10.05.2024 г., 2) законната лихва върху посочените суми от датата на издаване са съответната фактура до 6.10.2024 г., 3) законната лихва върху посочените суми от 7.10.2024 г. до изплащането, 4) разноските по делото.

В молбата /графа 11/ е посочено, че между страните е подписано рамково споразумение за изработка на козметични продукти, в чието изпълнение заявителят е извършил съответните услуги на ответника, за което е издал съответните фактури, които не били заплатени. Посочено е, че според същото споразумение страните са уговорили приложимост на българското право и компетентността на български съд по евентуални спорове.

Към молбата е приложено самото рамково споразумение от 21.01.2021 г. – на английски език и в превод на български език, както и описаните фактури.

Същите повторно са приложени и към частната жалба.

За да постанови обжалваното определение от 8.11.2024 г. първоинстанционният съд е намерил, че настоящата молба за издаване на ЕЗП не е международно компетентна на българските съдилища, тъй като както седалището, така и местоизпълнението на задължението се намират в Република Гърция – съгласно критериите по чл. 625, ал. 1 ГПК, чл. 6 от Регламент /ЕО/ № 1896/2006 във вр. с чл. 5, ал. 1, буква „б“, първо тире от регламент /ЕО/ 44/2001. Приел е, че твърдението за уговорена компетентност на българските съдилища не се установявала от представените писмени доказателства, а освен това било ирелевантно.

При така установените обстоятелства въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на въззивен контрол е определение, с което е приета липса на международна компетентност за разглеждане на сезиращия съдебен граждански спор и което подлежи на обжалване съгласно чл. 28, ал. 3 КМЧП.

За международната компетентност съдът следи служебно /чл. 28, ал. 1 2

КМЧП/, без значение дали за това е наведен довод от страна по делото, а последицата от липсата на такава не е препращане на делото на компетентния съд, а цялостно прекратяване на производството поради прогласена международна некомпетентност на съдилищата в Република България, след което грижа на ищеца е дали и кога ще заведе ново дело пред компетентните чуждестранни съдилища, без да може да се ползва от последиците на датата на образуване на прекратеното дело – те не се запазват, за разлика от препращането на дело при вътрешна неподсъдност /чл. 118, ал. 2, изр. 2 ГПК/.

Предмет на първоинстанционното производство е искане за издаване на ЕЗП, попадащо в обхвата на чл. 3 от Регламент (ЕО) № 1896/2006, доколкото ответникът има седалище в държава членка на ЕС, различна от тази на сезирания съд. Приложимата нормативна уредба за международната компетентност по отношение на настоящия процес се съдържа в Регламент (ЕО) № 1896/2006 за създаване на процедура за европейска заповед за плащане, който в чл. 6, пар. 1 предвижда, че „компетентността се определя в съответствие със съответните правила на правото на Общността, поспециално на Регламент (ЕО) № 44/2001“, с изключение на хипотезата на пар.

2 относно вземане по договор, сключен с потребител, която не е приложима в казуса. Препращането към Регламент (ЕО) № 44/2001 следва да се счита заменено с препращане съм Регламент (ЕС) № 1215/2012 – съобразно чл. 80 от последния. По тази причина неправилно е позоваването от първоинстанционния съд на националната разпоредба на чл. 625, ал. 1 ГПК, която урежда само вътрешната подсъдност на тези дела, относима към тяхното разпределение между българските съдилища, а не международната юрисдикция на Република България.

Препращането към правилата на Регламент (ЕС) № 1215/2012 г. означава препращане към всички правила – както относно общата компетентност, така и специалната, изключителната, а също и възможността за пророгация, вкл. мълчаливо учредена такава. В случая е поискано издаване на ЕЗП срещу ответник със седалище в Гърция за вземания, произтичащи от договор за продажба на стоки с местоизпълнение в Гърция. Не е спорно, че по общото правило на чл. 4 и специалната компетентност по чл. 7, пар. 1, т. 1 от същия регламент не може да се обоснове международна компетентност на българските съдилища. Същевременно, в чл. 4 от представеното рамково споразумение от 21.01.2021 г. страните са уговорили, че споровете във връзка с този договор ще се разглеждат от българските съдилища. Налице е пророгация на компетентност по смисъла на чл. 25, ал. 1 Регламент (ЕС) № 1215/2012 г., която валидно учредява компетентност на българските съдилища. Ето защо делото попада в юрисдикцията на българските съдилища.

Извън предмета на обжалваното определение е въпросът на кой конкретен български съд е подсъдно искането – такава преценка не е извършвана от първоинстанционния съд. Отделно – при неподсъдност делото не подлежи на цялостно прекратяване, а се изпраща на компетентния съд.

С оглед на изложеното обжалваното определение се явява неправилно и 3 следва да се отмени.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд,

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определението от 8.11.2024 г. по гр. д. № 56/2024 г. на Окръжен съд – Перник, с което е оставена без разглеждане молбата за издаване на европейска заповед за плащане и производството е прекратено Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4