Решение № 202 от 07.06.2024, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 746/2022
- Вид
- Решение № 202
- Подписан
- 07.06.2024
- В сила
- 25.06.2024
- Състав
- Петър Владимиров Петров
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 404, т.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 202 гр. гр. Димитровград, 07.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Вл. Петров при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело № 20225610100746 по описа за 2022 година
1. Предявен е иск с три основания по чл. 26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД 2. ИЩЕЦЪТ- М. Т. В. в исковата си молба твърди, че Получил Покана за доброволно изпълнение по ИД № 410/2020г. по описа на ЧСИ Николета Кавакова с рег.№ 929 на КЧСИ и направих справка по делото. От същата установих, че спрямо мен в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД е издаден изп.лист по т.д. № 3461/2011г, по описа на СГС от 25.11.2011г., с който въз основа на Решение № 523 от 18.03.2011г. по ад № 523/2011г. на Арбитражен съд / без индивидуализация/ бил осъден като солидарен длъжник на С.К.С. да заплатим на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ЕООД сумата от 4337,90 лв. ведно със законната лихва от постановяване на решението до окончателното изплащане на сумата и 100 лв. разноски по арбитражното производство. След направена справка по т.д.
№ 3461/2011г. по описа на СГС установил, че е приложен като основание за постановяване на съдебното решение и изп.лист- Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г., видно от бил съм записан като солидарен длъжник на главния длъжник С.К.С., поради което и дължал посочената за отпусната сума в договора на основание на солидарността. Твърди, че подписа под договора не е негов и не е положен от него, така че Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г. противоречи и накърнява добрите нрави по см. на чл. 26 ал.1 предл.З от ЗЗД, поради което е нищожен. При сключване на договора липсва съгласие от негова страна за неговото сключване и съгласие по всяка една от клаузите на договора, тъй като не е полагал подпис, който да удостовери, че съм съгласен да поема каквото и да е било задължение по какъвто и да е било договор, поради което и на осн. чл. 26 ал.2 предл. 1 от ЗЗД договорът е нищожен. Не се задължавал като солидарен длъжник по договора за посочените в него задължения . Моли от съда да ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г. поради противоречие със закона на осн. чл.26 ал.1 предл.1 от ЗЗД, в случай, че приеме, че не е налице това основание за нищожност, ДА ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010 г. поради накърняване на добрите 1 нрави на осн. чл.26 ал.1 предл.З от ЗЗД, в случай, че се приеме, че не е налице това основание за нищожност ДА ПРОГЛАСИ НИЩОЖНОСТТА на Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г. поради липса на съгласие на осн. чл. 26 ал.2 предл. 2 от ЗЗД. Моли да се признае на основание чл. 433 ал.1 т.4 от ГПК , че Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г. е подправен, тъй като положения подпис до „СД1“ в договора не е на посоченото в договора лице, а именно М. Т. В. и не е положен от него.
3. В с.з. не се явява, чрез представител поддържа исковата си молба, в хода по същество моли за присъждане на разноски, представяйки списък.
4. ОТВЕТНИКЪТ- „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД в писмен отговор оспорва.
Твърди ,че ищецът е бил надлежно уведомен за наличието на арбитражно производство, но в хода на същото не е заявил възраженията си досежно нищожността на сключената сделка. Арбитражното решение не е отменено по реда на Закона за международния търговски арбитраж, поради което имущественият спор между ищеца в производството по депозираната искова молба и кредитора е решен с влязло в сила решение. Ищецът е узнал за наличието на постановеното срещу него и кредитополучателя по договора за заем арбитражно решение, както и издадения изпълнителен лист няколко години преди да подаде настоящата искова молба. Видно от справка в информационната система на СГС по т.д. № 3461/2011 г. по описа на СГС, ищецът в настоящото производство е депозирал частна жалба с вх. № 73653/9.07.2012 г. срещу така постановеното определение за издаване на изпълнителен лист. Съдът е дал указания на частния жалбоподател, но същите не са изпълнени и частната жалба, предявена от М. Т. В. е върната.
5. В с.з. не праща представител. С писмено становище поддържа позицията си , моли за присъждане на разноски и прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът намира:
Приложим закон:
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави, включително и договорите върху неоткрити наследства.
Нищожни са и договорите, които имат невъзможен предмет, договорите, при които липсва съгласие, предписана от закона форма, основание, както и привидните договори. Основанието се предполага до доказване на противното.
Факти по делото.
7. По делото бяха приети писмените доказателства по и.д.№410/ 20 г. на ЧСИ рег. № 929; т.д. 3461/11 г. СГС; и.д.№ 51/ 12 г. на ЧСИ рег.№ 856.
8. От СГС е било поискано от ответника по делото на основание чл. 404, т.1 от ГПК да се издаде изпълнителен лист по силата на арбитражно решение.
9. Представено е решение №523/18.03.2011 г. по арб. Д. №523/11 г. , произнесено от арбитър Бисерка Газдова. С него г- н К. е бил осъден да заплати солидарно с настоящият ищец по делото сумата от 4337.90 лева солидарно, ведно със законна лихва и разноски от 100 лева в арбитражното производство. В мотивната част е посочено , че става въпрос за задължение по Договор за револвиращ заем № 2
1007325441 от 25.05.2010г.
10. С разпореждане от 21.10.2011 г. СГС е постановил издаване на изпълнителен лист.
11. Не е надлежно обжалвано това разпореждане от страна на ищеца.
12. Към и.д.№410/ 20 г. на ЧСИ рег. № 929 е представено решение №
260116/14.06.21 г. по г.д.№ 1469/ 20 г. на ДРС, с което съдът е отхвърлил предявен по чл. 439, ал. 1 от ГПК , вр. чл. 124, ал.1 от ГПК против Кредит инкасо сума от 3949.86 лева , за която е издаден изпълнителен лист по т.д. 3461/11 г.
СГС.
13. Съдът успя да се снабди с Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г.
14. Видно от него, г- н К. се е задължил пред настоящият ответник да върне заета сума, при условия описани подробно в този договор. Като съдлъжник по този договор е посочен настоящият ищец по делото. В графа СД1 е налице подпис.
15. Този подпис е обект на изследване от назначена по делото графологическа експертиза. Вещото лице депозира заключение в с.з., което поддържа. Според него , подписът срещу СД1 не е положен от ищеца.
16. За съдът останалите доказателства не е необходимо да бъдат обсъждани.
Процесуални въпроси, правна квалификация и допустимост 17. Ищецът заявява три отделни основания за претендирана нищожност в кумулативен порядък- противоречие със закона- чл. 26, ал.1, пр.І- во от ЗЗД; чл.
26, ал.1, пр.ІІІ- то от ЗЗД и чл. 26, ал.2, пр. ІІ- ро от ЗЗД.
18. Тази правна квалификация е вярна , но изисква известни уточнения, по повод задължението на съда да ги разгледа.
19. Систематичното тълкуване на основанието по чл. 26, ал.1, предл. първо ЗЗД с всички останали основания налага обаче действителното му приложно поле да бъде чувствително стеснено, т.е. тази законова разпоредба да се тълкува ограничително. От нея следва да се изключат всички останали общи и специални основания за нищожност, вкл. конкретно предвидените в специални правни норми[1].
20. В този смисъл разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗЗД е специална по отношение на тази на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, което следва и от логиката на подреждането на текста в поредни алинеи, като израз на колизионното правило, че специалното правило изключва общото[2].
21. критериите за определяне вида на съединяването на исковете в това: 1) дали основанията, на които те са предявени, се изключват или могат да са налице едновременно и независимо едно от друго и 2) какви са правните последици от уважаването на всеки един от исковете. Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се позовава ищеца, за да извлече претендираното право, което пък се свързва със заявения петитум на иска.
Щом определянето на основанието на предявения иск е процесуално задължение на съда, то той извършва и преценка за съотношението, в което се намират помежду си съединените искове, без да е обвързан от изявлението на ищеца относно обективното съединяване на исковете[3]
22. Когато петитумът на всеки един от исковете е обявяването на абсолютна нищожност на сделката, се счита, че такава сделка не съществува в правния мир, а последиците от нищожността са аналогични за всички основания по чл. 26 ЗЗД. Няма пречка материалноправно атакуваната сделка да страда от различни пороци, всеки от които да е отделно основание за обявяване на нищожността. В който случай основанията ще съществуват едновременно, но правният резултат от уважаването на иска на едно от въведените основания, по принцип ще изключва интереса от обявяване на нищожност на другите основания.
Така че при въведени няколко основания за нищожност, всяко от които 3 произтича от различни факти и може да съществува самостоятелно, липсва правен интерес от кумулативното обективно съединение на исковете, щом правните последици от обявяването на нищожността, са идентични. В този случай, независимо че ищецът поддържа кумулативно съединяване на исковете, съдът следва да ги разгледа при условията на евентуално съединяване и да се произнесе по всеки един от тях в поредност, съобразно естеството на твърдяния порок според основанията по чл. 26 ЗЗД. С уважаването на иска за обявяване на нищожност на едно от тези основания, съдът не дължи произнасяне по исковете, предявени на други въведени в процеса основания и следва да ги остави без разглеждане[4].
23. По повод изрично искане от страна на ищеца, да се признае на чл. 433 ал.1 т.4 от ГПК , че Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г. е подправен, съдът намира , че в случая няма такъв предявен иск. Това е така , защото посоченото основание е причина за осъществяване на съответни действия в изпълнителният процес, какъвто тук е налице.
24. В конкретният случай обаче това няма толкова съществено значение , защото съобразно и гореизложените мотиви съдът се произнесе единствено и само по последното наведено основание- липса на съгласие, видно и от мотивите посъщество.
25. Съдът намира исковата молба за допустима и то по аргументите, представени от ищеца в становище.
26. Арбитражна клауза няма как да се изследва , защото по делото не е представен договор/ споразумение , удостоверяващо , че страните са се съгласили на доброволен арбитраж.
27. От тук се обезсмисля обсъждане на редовност на проведен арбитражен процес, призоваване на ответника , подаване на жалби против издаден от СГС изпълнителен лист и тн.
28. Изцяло следва да се сподели становището , че допустимостта на настоящият иск е отметена със задължителните указания, дадени с определение по в.ч.гр.д. № 630/2022г., по което ХОС.
29. Винаги лице ,което има интерес може да предяви иск за нищожност , когато са засегнати негови интереси. Това не е обвързано с висящи или водени производства.
30. В настоящият случай несъмнено правното и фактическо твърдение рефлектира върху документ, с който са силно засегнати правата на ищеца, достигнало се е и до изпълнително производство, а всичко това следва от едно твърдение- че договорът не е подписан от ищеца, т.е. липсва съгласие, противоречи на закона и тн.
31. Правилата за местна подсъдност също са спазени.
32. По тези причини, съдът разгледа претенцията по същество.
По същество.
33. Мотивите на този съд по същество са кратки, тъй като доказателствата са безспорни.
34. Както съдът посочи, основанието на чл. 26, ал.2 от ЗЗД би следвало да се разгледа като специално към общите по ал.1 с. чл.
35. В допълнение, цялата аргументация на ищеца се гради на тезата , че подпис върху договора няма положен от него – ergo- липсва съгласие.
36. Представен е Договор за револвиращ заем № 1007325441 от 25.05.2010г.
37. Подписът срещу съдлъжник не е положен от ищеца. Това означава , че е положевн от друго лице.
Разпечатката съдържа 55 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4625b74d-dca1-45a6-b499-0707fef6e476