Решение № 243 от 20.11.2024, Районен съд - Девня

РЕШЕНИЕ

№ 243 гр. Девня, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. М. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20243120100585 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 128 ал. 1 от СК, предявена от Г. Х. Я., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез проц. представител - адв. А. Г. срещу М. И. И., ЕГН: **********, с адрес: *** и А. Я. Н., ЕГН: **********, с адрес: *** за определяне на мерки за лични отношения между ищцата, имаща качеството на баба по бащина линия на малолетното дете А. А. Н., роден на *** г. и детето.

Твърди се в молбата, че ответницата М. И. е снаха на ищцата, а ответника А. Н. е нейн син, като двамата са родители на единствения внук на ищцата – А., роден на *** г. Сочи се, че в началото на октомври 2023 г. ответницата М. И. е напуснала семейното жилище, собственост на ответника А. Н. в гр. Варна и заедно с детето се преместила да живее при майка си в ***, където двамата пребивават и до момента. Излага се, че ищцата много обича внучето си, като от самото му раждане е оказвала помощ на майката и младото семейство и редовно виждала детето в дома им в гр. Варна. Твърди се, че ищцата е виждала внучето си и след преместването на майката в *** до 18.03.2024 г., когато ответницата М. И. завела дело за развод и променила отношението си към съпруга си и неговата майка. От тогава започнала да им създава трудности да виждат детето. Въпреки опитите си да се споразумеят по този въпрос, вкл. и с помощта на адвокати, ответницата била непреклонна и отказвала срещи на детето с неговия баща и с неговата баба по бащина линия 1 до решението на съда. При едно от посещенията на ищцата в дома й в *** в опит да види внука си, тя не била допусната от ответницата М. И., която й заявила, че съдът е определил привременни мерки само по отношение на контактите му с бащата, но не и на тези с ищцата. Това я принудило да заведе настоящия иск, като същата счита, че това би било изцяло в интерес на детето.

Заявява, че иска и може да помага в отглеждането и възпитанието на внука си.

Твърди също така, че още след раждането майката на детето е изпаднала в постродилен стрес, че често изпада в истерични кризи, вкл. и пред детето, което живее в непрекъснат гняв, проявяван от страна на майката. Моли за по – разширен режим на контакти между нея и детето, като предлага конкретен такъв в исковата молба. Претендира разноски.

В постъпил в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор, ответницата М. И. оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва наведените в исковата молба твърдения, че тя е причината за развода между нея и сина на ищцата. Твърди, че той системно е ходел да залага по игрални зали или някъде, за да употребява алкохол. В дома си също е употребявал големи количества алкохол, започвайки да пие от обяд с водка, продължавал с уиски, бира, вино, и всичко, каквото има налично. Излага, че ответникът А. Н. е имал много лошо и грубо отношение към нея, което я принудило да напусне семейното им жилище и да отиде да живее при майка си в ***. Оспорва също така изложените твърдения, че изпада в истерични кризи и има постродилен стрес, като заявява, че от самото раждане за него се грижи единствено тя, че никога не го е оставяла само, че детето е винаги обгрижвано и усмихнато. От друга страна твърди, че родителите на бащата на детето са идвали в дома им почти всеки ден, като са стояли по цял ден, дори болни и без маски, в резултат на което детето се разболяло тежко от грип, което довело до хоспитализацията му. Сочи, че след преместването й в дома на майка й, ищцата е посетила детето два пъти, не е търсила други срещи с него. Твърди, че както бащата на детето, така и неговата баба – ищцата пътуват на речни кораби, като през по голямата част от годината са на работа, поради което между тях и детето няма изградена емоционална връзка. Излага, че ищцата не е оставала насаме с детето, никога не му е сменяла памперс, не го е хранила, преобличала, къпала или приспивала. Счита, че поискания в исковата молба режим не е съобразен с това обстоятелство и нуждите на детето и по – скоро би му навредил. Счита, че ищцата няма нужните условия за гледане на детето, че липсва изградено доверие между бабата и детето, че е налице отчужденост и незаинтересованост от страна на ищцата, че тя не знае детето какво обича, кое не му харесва. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковата претенция, алтернативно за режим на лични контакти, съобразен с възрастта на детето и определения такъв между детето и бащата.

2

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор и от втория ответник – А. Н., в който същият заявява, че признава предявения иск от неговата майка, че желае ищцата да има връзка с детето му – нейн внук, че ответницата М. И. създава пречки за това, като той самия е ограничен в контактите си с детето.

Моли да не бъде осъждан за разноски в производството, тъй като не е станал причина с поведението си за завеждането на делото.

В съдебно заседание ищцата Г. Я. и ответницата М. И., чрез проц. си представители поддържат изразените становища по делото.

Ответникът А. Н., редовно призован не се явява, не се представлява.

Контролиращата страна – ДСП – Вълчи дол, редовно призовани не изпращат представител за участие в делото. Представят социален доклад, в който не изразява становище по същество на искането, предоставя преценката на съда.

Подпомагащата страна - ДСП – Варна, редовно призовани също не изпращат представител за участие в о. с.з.

Доказателствата по делото са писмени. Ангажирани са и гласни доказателства чрез разпита на един свидетел, посочен от ищцата и двама свидетели, посочени от ответницата М. И..

Съдът, след като се съобрази със становищата на стр А.те, събра необходимите писмени и гласни доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното:

Ответниците по делото М. И. И., ЕГН: ********** и А. Я. Н., ЕГН:

********** са съпрузи, като са сключили граждански брак на *** г., видно от представеното удостоверение за сключен граждански брак.

От представеното удостоверение за раждане №0020231542 се установява, че месец по – късно – на *** г. се е родило детето им А. А. Н., ЕГН: **********.

Между страните не е спорно, а и се установява от представените доказателства, че ищцата Г. Х. Я., ЕГН: ********** е майка на ответника А.

Н. и баба по бащина линия на детето А..

По делото е изготвен Социален доклад от ДСП – Вълчи дол, в който се обсъжда споделеното от ответницата М. И. при проведеното социално проучване, наведено като твърдения и в настоящото производство. Посочено е, че малко след раждането на детето ответниците са се разделили, като ответницата М. И. е напуснала семейното им жилище в гр. Варна заедно с детето и се установяват в дома на родителите й в ***. От тогава до настоящия момент детето е отглеждано от ответницата, подпомагана от своята майка.

Посочено е, че жилището, в което живеят е собственост на съжителя на 3 майката на ответницата, като детето и неговата майка ползват една спалня, обзаведена съвременно с всичко необходимо за дете на тази възраст. Отразено е, че хигиенно – битовите условия в дома са много добри, за детето е осигурено всичко необходимо, същото е редовно здравно консултирано, поставени са му всички задължителни имунизации. Констатирана е и силна емоционална връзка между детето и майката, както и с бабата му майчина линия.

В първото по делото с.з. се представя препис от решение №3568/14.10.2024 г., постановено по гр. дело № 3283/2024 г. по описа на РС – Варна, с което бракът между двамата ответници е прекратен с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка, упражняването на родителските права върху детето А. са предоставени на майката и местоживеенето на детето е определено на нейния адрес в ***, определен е режим на лични контакти на бащата с детето, последният е осъден да заплаща месечна издръжка на детето и съдът се е произнесъл по отношение на фамилното име на съпругата след развода и ползването на семейното жилище. Решението на ВРС не е влязло в законна сила.

В хода на производството са събрани гласни доказателства по искане на страните, които установяват следното:

Свидетелката Н. К. Г., сочена от ищцата, излага в показанията си, че още от раждането на детето роднините му по бащина линия не са били добре приети от ответницата М. И. и рядко са имали възможност да виждат внучето си. За това тя имала лични впечатления, тъй като е настояща съпруга на бащата на ответника А. Н.. Заявява, че ищцата Г. Я. е предлагала помощта си за детето, но й е било отказано от ответницата. Твърди също така, че от самото раждане майката на ответницата е била постоянно в дома им в гр. Варна, за да помага на дъщеря си. Сочи, че след раздялата на ответниците ищцата е виждала внука си два пъти, като на третия път ответницата М. И. й заявила, че за да го вижда „трябва да мине през съда“. Същото майката на детето заявила и на бащата на ответника А. Н. - дядо по бащина линия на детето А..

Свидетелката сочи също така, че условията в дома на ищцата са много добри, жилището се състои от три спални, едната от които би могла да се пригоди за детска стая, за детето има закупени играчки и обособено място за кошара.

Заявява, че ищцата живее с майка си, която е на 82 години, но е много жизнена жена, обслужва се сама и дори би могла да помага в грижите за детето.

Свидетелката Ю. М. П. – майка на ответницата М. И. също заявява, че ответниците са се разделили, когато детето било на 40 дни. Твърди, че след раздялата ищцата редовно, два пъти в месеца за по 30 минути е идвала в дома им в *** заедно с майка си, за да се виждат с детето. Сочи също така, че детето е силно привързано към майка си и никога не е било отделяно от нея за повече 4 от час или два. Заявява, че ищцата не знае неговите хранителни навици, че никога не е имала желание да му приготви нещо за ядене, да го нахрани или пък да донесе нещо. Излага, че срещите на бащата и неговите роднини с детето били преустановени през м. юли 2024 г., като причина за това била реплика отправена от ищцата към ответницата М. И., че тя не била сигурна от кого е детето. Потвърждава, че ответницата М. И. е казала на родителите на ответника А. Н., че ще виждат детето само по съдебен ред. Заявява, че ако срещите на детето с ищцата са с приспиване за него ще е крайно стресиращо, защото никога не се е отделяло от майка си.

Свидетелят И. А. И. – баща на ответницата М. И. заявява в показанията си, че ищцата вижда внука си винаги, когато е в България и че не е чувал дъщеря му да забранява срещите между тях. Твърди, че никой не пречи на ищцата да вижда детето и когато реши може да го види. Сочи, че детето е силно привързано към майка си и предвид ниската му възраст майката се притеснява да го остави с приспиване при бащата и бабата, които не познават неговите навици. Излага, че детето спи на обяд по около 15 – 20 минути, но заспива трудно и само с майка си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съдът, при решаване на отнесения за разглеждане спор, съобразява споделяната от настоящия състав съдебна практика, изразена в Решение № 60270 от 21.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 660/2021 г., IV г. о., ГК и редица други в същия смисъл, че определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с детето по смисъла на чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е интерес на отделна личност. Съгласно § 1 т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, преценката за най - добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата му, физическите, психически и емоционални му потребности, възрастта, пола, миналото и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или има опасност да му бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата и дядото с детето следва да се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. От друга страна, отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и възпитанието му, какъвто не е настоящия случай. По принцип бабата и дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитанието на внуците си и то в техен най - добър интерес.