Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.02.2024, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
266/2023
Подписан
12.02.2024

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№504

Стара

Загора, 12.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Старозагорският административен съд –

III касационен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА и с участието на прокурора ПЕТЯ ДРАГАНОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ касационно административно наказателно дело № 266 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от

Административно-процесуалния кодекс

(АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания

(ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областно пътно управление (ОПУ) Стара Загора против решение № 327 от 11.08.2023 г., постановено по АНД № 20225530202366/2022 г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е отменено наказателно постановление (НП) № ТКО-1 от 30.08.2022 г., издадено от Директора на ОПУ Стара Загора, и Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е осъдена да заплати на „РИЧИ АУТО“ ЕООД гр. Стара Загора сумата от 840 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се съдържат оплаквания за постановяване на съдебното решение в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на процесуални правила – касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.

1 и 2 във връзка с ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Оспорва се извода на районния съд, че в хода на адмнистративнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното пред него НП. Поддържа се, че НП е издадено от компетентен орган, след безспорно установяване на нарушението и при стриктно спазване на нормите на ЗАНН и Закона за пътищата (ЗП). Направено е искане за отмяна на обжалваното решение, като вместо него да бъде постановено друго, с което НП да бъде потвърдено, като законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции в размер на по 300 лева за всяка инстанция.

Ответникът –

„РИЧИ АУТО“ ЕООД гр. Стара Загора, оспорва касационната жалба, като неоснователна, и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира за направените разноски в касационното производство.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила.

Касационният състав на съда, като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на жалбоподателя, доводите и становищата на страните и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК извърши служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законово установения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Производството пред Старозагорския районен съд се е развило по жалба на „РИЧИ АУТО“ ЕООД гр. Стара Загора против НП № ТКО-1 от 30.08.2022 г., издадено от Директора на ОПУ Стара Загора въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ТКО-1 от 02.06.2022 г., с което на основание чл. 54, ал.

1 във връзка с чл. 53, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) на „РИЧИ АУТО“ ЕООД гр. Стара Загора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лв. за извършено нарушение на чл. 26, ал. 2, т.

2, б. „б“ от ЗП.

Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се основава на това, че при извършена проверка на 23.03.2022 г. е установено, че на път I-5, км. 234+800 – в дясно по посока на растящия километър, „РИЧИ АУТО“ ЕООД гр. Стара Загора експлоатира търговски крайпътен обект – „Автокомплекс“, и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона, без да притежава необходимото разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговския крайпътен обект и пътната връзка към него, издавано от Администрацията, управляваща пътя. Посочено е, че в обекта се осъществява продажба на автомобили, на които са поставени табели с техните характеристики с цел запознаване на клиентите, и в него има свободен достъп на хора през вход, който преминава по нерегламентирана пътна връзка, започваща от обхвата на пътя и преминаваща в обслужващата зона, както и че в ОПУ Стара Загора няма представено действащо разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговския крайпътен обект и пътната връзка към него, издадено на дружеството съгласно Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП).

Старозагорският районен съд е отменил обжалваното пред него НП по съображения за неговата процесуална и материална незаконосъобразност. Приел е, че:

1. при описване на фактическата обстановка и актосъставителят, и административнонаказващият орган (АНО) са допуснали неяснота, която съществено ограничава правото на защита на нарушителя, като първоначално са посочили, че търговският крайпътен обект и пътната връзка към него се намират в обхвата на пътя и обслужващата зона, а след това – че пътната връзка започва от обхвата на пътя и преминава в обслужваща зона, което означавало, че търговският крайпътен обект се намира само в обслужваща зона, а това противоречие възпрепятствало нарушителя да разбере къде точно според актосъставителя и АНО е било извършено нарушението;

2. липсва посочване на техническите характеристики на двете понятия – обхват на пътя и обслужваща зона, според легалните им дефиниции в чл. 5, ал. 2 и чл. 7, ал. 2 от ЗП, което също ограничавало правото на защита на нарушителя, тъй като те били съставомерни елементи от обективната страна на вмененото нарушение и следвало да бъдат описани с конкретни параметри, установени на база на направени измервания, за да може да се прецени къде точно попадат търговският крайпътен обект и пътната връзка към него;

3. в административнонаказателната преписка не се съдържали протоколи за извършени измервания, а от показанията на свидетелите К. и Ч. (служителите, извършили проверката на място, първият от които е и актосъставител) се установявало, че такива изобщо не са правени, поради което на практика в АУАН и НП се съдържало само извод за съставомерния елемент (експлоатация на търговски крайпътен обект и пътна връзка към него в обхвата на пътя и обслужващата зона), наличието на който нямало как да бъде подложено на съдебна проверка, поради липса на надлежно описание;

4. при служебно извършена справка в Търговския регистър се установява, че седалището и адресът на управление на жалбоподателя съвпадат със седалището и адресът на управление на още две дружества – „РИЧИ ГРУП“ ЕООД и „АВТОКОМПЛЕКС РИЧИ“ ЕООД, като според показанията на св. Т.К.Т.(работещ за санкционираното дружество като организатор склад) в проверения търговски обект се извършва реална търговска дейност от „РИЧИ АУТО“ ЕООД, което стопанисвало автоморга и продавало авточасти втора употреба в склад, намиращ се навътре на около 120-130 м от околовръстния път, и друго дружество („Джипипартс“ ООД, каквото при служебно извършената от съда справка в Търговския регистър се установило, че не е регистрирано), стопанисващо магазин за нови авточасти, намиращ се в близост до портала на обекта, но административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не била ангажирана за стопансвания от него склад за авточасти втора употреба, а за предлагани от него за продажба леки автомобили, за които не се установило по безспорен и несъмнен начин да са били изложени в обекта с цел продажба – според показанията на свидетелите К. и Ч. върху разположените в обекта съветски автомобили – лади, жигули и москвичи, били поставени табели с техническите им характеристики, но и двамата свидетели не спомняли да е имало посочени цени, а представената по делото разпечатка от интернет сайт (www.cars.bg), удостоверяваща публикувана обява за предлаган за продажба в обекта лек автомобил „Лада“ с година на производство 1975 г. за сумата от 880 лв. (л. 72 от АНД № 2366/2022 г.), била направена около 5 месеца след извършената проверка и нямало как да се свърже с „РИЧИ АУТО“ ЕООД – в нея било посочено „АВТОКОМПЛЕС РИЧИ“, а по делото било установено, че има регистрирано дружество с такова наименование, както и дружество със сходно наименование, притежаващо подобни автомобили – „РИЧИ ГРУП“ ЕООД гр. Стара Загора.

Освен съображенията, обусловили отмяна на НП, в мотивите на обжалваното решение са обосновани изводи за компетентност на АНО, за липса на други (освен приетите за такива) съществени нарушения на процесуалните правила, които да са били допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП, включително касаещи правната квалификация на нарушението – нарушената и санкционната разпоредби, за съответствие на наложеното наказание с минималното предвидено в закона за вмененото на „РИЧИ АУТО“ ЕООД нарушение и неприложимост на чл. 28 от ЗАНН в случай, че административнонаказателното обвинение се приеме за доказано.

С оглед на изхода от делото на „РИЧИ АУТО“

ЕООД гр. Стара Загора са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на представлявалия го по делото адвокат в размер на 840 лв., съответстващ но договореното и заплатено такова съгласно приложени договор за правна помощ и процесуално представителство и фактура (л. 70 и 71 от АНД № 2366/2022 г.), при липса на направено от АНО възражение за прекомерност на същото.

Решението на

Старозагорския районен съд е валидно и допустимо, но постановено в нарушение и при неправилно приложение на закона.

Съгласно чл.

26, ал. 2, т. 2, б. „а“ от ЗП, за нарушението на която разпоредба е санкционирано „РИЧИ АУТО“ ЕООД, за дейности от специалното ползване на пътищата се забраняват в обхвата на пътя и обслужващите зони експлоатацията на търговски крайпътни обекти, включително на площадки за оказване на пътна помощ и пътни връзки към тях.

Съгласно пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП „специално ползване на пътищата“ е използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари или за осъществяване на дрги дейности в обхвата на пътя и обслужващите зони, като: изграждане и експлоатация на търговски крайпътни обекти и на пътни връзки към тях, както и на площадки за оказване на пътна помощ и на пътни връзки към тях; изграждане и експлоатацията на рекламни съоръжения; изграждане на нови и ремонт на съществуващи подземни и надземни линейни или отделно стоящи съоръжения и тяхната експлоатация в обхвата на пътя; временно ползване на части от пътното платно и земи в обхвата на пътя от други лица.

Съгласно чл.

5, ал. 2 от ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното платно и огриничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата, като според чл. 5, ал. 4 от ЗП ограничителните ивици са с широчина до 2 м всяка.

Съгласно пар. 1, т. 1 от ДР на ЗП „път“ е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, а съгласно пар. 1, т. 2 от ДР на ЗП „земно платно“ е част от пъвърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната за движение); разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

Съгласно чл.

7, ал. 1 от ЗП републиканските пътища извън границите на урбанизираните територии и селищните образования имат от двете си страни обслужващи зони, като според чл. 7, ал. 2 от ЗП обслужващата зона обхваща ивицата земна площ с широчина 100 м при автомагистралите и 50 м при дргите републикански пътища, измерена хоризонтално и перпендикулярно на оста на пътя от края на неговия обхват.

Съгласно пар. 1, т. 9 от ДР на ЗП „крайпътни обслужващи комплекси“ са всички земни повърхности в близост до пътя заедно с разположените върху тях сгради и съоръжения за обслужване на пътуващите и на пътните превозни средства, като площадки за отдих, къмпинги, мотели, бензиностанции, заведения за хранене, магазини, пунктове за техническо обслужване на автомобили и пунктове за помощ на аварирали по пътя автомобили.