Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 25821 от 16.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8335/2026
Вид
Определение № 25821
Подписан
16.07.2026
В сила
16.07.2026
Състав
ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25821 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20261110108335 по описа за 2026 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Ц. П. Н. срещу „Ивком Комерс“ ЕООД след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 115/2026 г. по описа на РС – Белоградчик.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба. С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане с насрещно вземане, което не отговаря на изискванията на процесуалния закон. На ответника следва да бъде дадено указание.

Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Преди да се произнесе по искането на ответника за допускане изготвянето на ССчЕ, съдът следва да установи редовност на направеното възражение за прихващане и същото да бъде прието за съвместно разглеждане. Освен това, съдът намира, че с оглед предмета на спора и цената на иска, най – целесъобразно е първо страните да бъдат насочени към информационна среща за процедура по медиация. Налице са основанията по чл. 140а, ал. 1, т. 10 и ал. 2, т. 1, т. 4 и т. 5 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация.

На страните следва да се укаже, че са длъжни да участват в информационната процедура за медиация лично, като съгласно чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

Повод за образуване на настоящото производство е оспорена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 115/2026 г. по описа на РС-Белоградчик, като именно за вземането по същата се търси установяване по настоящото дело. Предвид изложеното, посоченото електронно заповедно дело е присъединено към настоящото в ЕИСС.

Следва да бъде насрочено съдебно заседание за разглеждане на делото.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

1

ОПРЕДЕЛИ:

ЗАДЪЛЖАВА страните лично да участват в информационна среща за процедура по медиация в срок най-късно до 28.09.2026 г.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 78а, ал. 2 ГПК, страна, която не се яви без уважителна причина или откаже да участва в информационна среща за процедура по медиация, когато е била задължена от съда, заплаща разноските за провеждане на един час информационна среща съобразно наредбата по ал. 1. Когато информационната среща не е проведена поради неявяване и на двете страни, разноските за срещата се заплащат от тях поравно. Съответните суми се присъждат в полза на съда съгласно чл. 81 ГПК.

ДА СЕ ПРЕДПРИЕМАТ съответните административно-организационни и деловодни действия за организирането на провеждането на информационната среща за процедура по медиация.

ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства.

УКАЗВА на осн. чл. 101 ГПК на ответника „Ивком Комерс“ ЕООД, че направеното в условията на евентуалност възражение за прихващане не отговаря на изискванията на процесуалния закон, като в едноседмичен срок от съобщението следва:

1. Да индивидуализира същото по основание, период и размер. В случай че се твърди, че насрещното вземане е формирано от различни източници, същите да бъдат посочени поотделно и с индивидуализиращи белези за всяко от тях /основание, период, размер/;

2. Да представи: 1/ доказателство за приемане на решение на едноличния собственик на капитала на „Ивком Комерс“ ЕООД за предявяване на иск за вреди срещу ищеца като бивш управител, което решение да е прието преди заявеното възражение за прихващане, направено с отговора на исковата молба на 08.06.2026 г.

(тъй като това е абсолютна процесуална предпоставка, за наличието на която съдът следи служебно), както и 2/ да посочи кой е задължено лице по невъзстановена гаранция по договор за строителство по т. 4 от раздел V I към отговора на исковата молба, начален и краен период на претендираното обезщетение за забава по т. 5 от раздел VI към отговора на исковата молба; 3/ да уточни основание и период на вземанията за лихви и разноски по т. 7 от раздел VI към отговора на исковата молба.

При неизпълнение на указанията, възражението за прихващане няма да бъде прието за съвместно разглеждане в настоящото производство.

ОТЛАГА произнасянето по искането за допускане изготвянето на съдебносчетоводна експертиза след провеждане на задължителната информационна среща за процедура по медиация и след произнасяне по искането за приемане за съвместно разглеждане на възражението за прихващане.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 08.10.2026 г. от 09:40 часа, за когато да се призоват страните.

Н а страните да се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговора на исковата молба и приложенията към него.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл.

79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 147, ал. 2, вр. с чл. 137, ал. 1, т. 5, предл. 2 ТЗ вр. чл. 141, 2 ал. 7 ТЗ за заплащане на сумата в размер от 2812,11 евро, представляваща главница по Договор за управление № ***/28.10.2022 г. за периода от 31.12.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението по чл.

410 от ГПК – 23.01.2026 г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът Ц. П. Н. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „Ивком Комерс“ ЕООД чрез ЕПЕП, въз основа на което е образувано заповедно производство по ч.гр.д. 115/2026 г. по описа на РС-Белоградчик, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: сума в размер от 2812,11 евро, представляваща главница за периода от 31.12.2023 г. до 30.09.2024 г., ведно със законната лихва за период от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 295 евро – адвокатско възнаграждение и 59,24 евро – държавна такса.

Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че са налице облигационни отношения с ответника, възникнали по силата на безсрочен договор за управление № ***/28.10.2022 г., сключен между Ц.

П. Н. и ответното дружество „Ивком Комерс“ ЕООД, действащо чрез едноличния собственик на капитала. Посочва, че при сключване на договора е било уговорено възнаграждение в размер на 403,92 евро (790 лв.). С решение на едноличния собственик на капитала, считано от 03.01.2024 г. възнаграждението на ищеца е намалено на 306,78 евро (600 лв.). С ново решение на едноличния собственик на капитала, считано от 02.09.2024 г.възнаграждението на ищеца е увеличено на 515,38 евро (1008 лв.) на месец. Твърди, че с решение от 18.09.2024 г. на едноличния собственик на капитала ищецът е освободен като управител на „Ивком Комерс“ ЕООД.

Твърди, че по време на действие на договора за управление ищецът е изпълнявал задълженията си надлежно и добросъвестно и е действал с грижата на добър стопанин.

Посочва, че добросъвестното изпълнение на задълженията му по договора за управление се удостоверява от това, че под негово ръководство ответното дружество е завършило финансовите 2022 г. и 2023 г. на печалба, запазил е ликвидността на управляваното от него дружество, а също така дружеството е изпълнило задълженията си за извършване на строително-монтажни работи с „БС Конструкция“ АД (СМР на стойност 534 746,48 лв. без ДДС) и „РИ-СОФ“ ООД (СМР на стойност 151 673,05 лв. без ДДС), които са потвърдили качественото изпълнение на възложената работа.

Твърди, че ответното дружество не му е заплатило дължимото възнаграждение по договора за управление, поради което претендира стойността на незаплатеното възнаграждение за периода от месец декември 2023 г. до месец септември 2024 г.

Претендира разноски.

Ответникът в законоустановения срок е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като изцяло неоснователен. Не оспорва сключването на договор за управление между ответното дружество и ищеца, както и че ответното дружество чрез едноличния собственик на капитала е определяло на ищеца посочените възнаграждения, но оспорва дължимостта на претендираните от ищеца суми. Твърди, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора за управление недобросъвестно, неефективно и вредоносно за управляваното дружество. Твърди, че ищецът като управител на „Ивком Комерс“ ЕООД не е предприел своевременни действия за събиране на вземания за възстановяване на гаранция на дружеството срещу „БС Конструкции“ АД по договор за строителство от 07.07.2021 г. в размер на 41703,10 лв., не е започнал преговори за доброволно уреждане на спора, не е предявил извънсъдебна претенция, не е завел иск за събиране на вземането и не е предприел 3 обезпечителни действия. Посочва, че референцията от „БС Конструкция“ АД не доказва добросъвестно управление. Твърди, че поради неизпълнение на задължение на Дружеството към „Рина България“ ЕООД, последното е предявило заповед за изпълнение № 31306/03.10.2024 г. за сумата от 1000 лв., по която ответното дружество е трябвало да заплати 367,17 лв. – лихви и разноски. Посочва, че и по други фактури ответното дружество под управлението на ищеца не е заплатило дължими възнаграждения по издадени фактури, което е довело до заплащане на обезщетения за забава, разноски и обезщетения по заповедни, искови и изпълнителни производства.

Твърдят, че правото на ищеца да претендира възнаграждение по договора за управление не е възникнало поради некачествено изпълнение на задълженията му като управител. Оспорва иска и по размер, с твърденията, че договорът с ищеца е прекратен на 18.09.2024 г., поради което не се дължи заплащане до края на септември 2024 г.

Въз основа на посоченото моли съдът да отхвърли иска като неоснователен и недоказан, евентуално като погА. чрез съдебно прихващане.

В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: наличието на сключен между страните договор за възлагане на управление; че е изпълнил задълженията си по договора; че между страните е уговорено възнаграждение, както и размера на последното.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже, че е погасил задължението си, респективно възраженията си срещу иска за съществено неизпълнение на задълженията на ищеца по договора, както и че не са налице предпоставките за заплащане на възнаграждение.

ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото фактите, че: 1/ между ищеца и ответника е сключен договор за управление № ***/28.10.2022 г.; 2/ при сключване на договора е било уговорено възнаграждение в размер на 403,92 евро (790 лв.); 3/ с решение на едноличния собственик на капитала, считано от 03.01.2024 г. възнаграждението на ищеца е намалено на 306,78 евро (600 лв.). 4/ с ново решение на едноличния собственик на капитала, считано от 02.09.2024 г. възнаграждението на ищеца е увеличено на 515,38 евро (1008 лв.) на месец; 5/ с решение на едноличния собственик на капитала от 18.09.2024 г. договорът за управление с ищеца е прекратен и ищецът е освободен от длъжността „управител“ на „Ивком Комерс“ ЕООД; 6/ че ответникът не е заплатил на ищеца процесната сума.

ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да спестят време и разходи.

Определението не подлежи на обжалване.