Решение № 530 от 18.04.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Пловдив, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300502875 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.108 ЗС и чл.124 ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от В. П. К., чрез адв.

М. П., против решение №3678 от 11.08.2023 г., постановено по гр. дело №934 от 2021 г. на ПдРС, ХІV гр. състав. Решението се обжалва в частта му, в която е признато за установено по отношение на М. Т. С., В. Т. С. и В. П. К., че Д. Г.

А. е собственик на основание наследство по закон на 3/8 ид.ч., и че Р. Р. А. е собственик на основание наследство по закон на 3/8 ид.ч. от следния имот: поземлен имот с идентификатор ***.520.1146 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени с заповед № РД 18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от 16.10.2020 г., адрес: гр. П., ул. ***, площ 261 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: 2132, квартал 451, съседи: ***.520.346, ***.520.344, **.520.350, **.520.1409, **.520.1483, като е осъден В. П. К. да предаде на Д. Г. А. и Р. Р. А. владението на описания недвижим имот, а именно: поземлен имот с идентификатор **.520.1146 по КК и КР на гр. П., одобрени с заповед №РД18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от 16.10.2020 г., адрес: гр. П., ул. ***, площ 261 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: 2132, 1 квартал 451, съседи: **.520.346, **.520.344, **.520.350, **.520.1409, **.520.1483; както и в частта му, с която е отхвърлен предявеният от В. П. К. срещу М. Т. С. и В. Т. С., като наследници на починалия в хода на процеса Т.

Д. С., иск за признаване за установено по отношение на М. Т. С. и В. Т. С., като наследници на починалия в хода на процеса Т. Д. С., че В. П. К. е собственик на основание давностно владение от декември 2009 г. на следния имот: поземлен имот с идентификатор ***.520.1146 по КК и КР на гр.

Пловдив, одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от 16.10.2020 г., адрес: гр. П., ул. **, площ 261 кв.м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване; номер по предходен план: 2132, квартал 451, съседи: **.520.346, **.520.344, ***.520.350, ***.520.1409, **.520.1483.

С въззивната жалба се иска решението в атакуваните части да се отмени, като се постанови ново, с което да се отхвърли предявения от Д. Г. А. и Р. Р. А. иск за собственост и ревандикация на имота по отношение на В. П.

К., както и да се признае за установено, че В. П. К. е собственик по давностно владение на процесния имот. Претендират се и разноски за двете инстанции.

Навеждат се доводи за неправилност, нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди се, че решението е и необосновано. Неправилно е прието, че Т. С. е упражнявал фактическа власт върху имота, съответно, че ползването на имота от В. К. произтичало от допускането му там от Т. С..

В срока по чл. 263 от ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемите страни.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, намира следното:

Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно изведен въз основа на въведените от ищците твърдения и заявения петитум. Правилно е дадена материално – правната квалификация на исковете. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни 2 материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК настоящата инстанция препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт.

С оглед въведените с въззивната жалба основания, настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните, съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, прие следното:

Производството пред първата инстанция е образувано по обективно съединени искове - установителен с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК и по чл.537, ал.2 ГПК, предявени от В. К. срещу Т. С., насрещен иск от Т. С. срещу В. К. за ревандикиране на имота, като е съединено за съвместно разглеждане и гр.д. №14703/2021 г., образувано по искова молба, подадена от Д. и Р. А. срещу М. С., В. С. и В. К., за ревандикиране на същия имот.

Производството е инициирано по искова молба на В. К. срещу Т.

С., с предявени искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и по чл.537, ал.2 ГПК.

Ищецът твърди, че през 2007 г. се нанесъл в ново жилище на улица ** №*. В кооперацията притежавал и ***, като работата му изисквала място за паркиране на чакащите ремонт автомобили. В съседство имало пустеещо място, според кадастралната карта с идентификатор**.520.1146.

През 2009 г. се опитал да намери собствениците, за да го закупи, но не успял.

Затова през месец декември 2009 г. почистил мястото и паркирал там всички автомобили, по които работел. Счита, че е придобил имота с изтичането на 10-годишна давност и иска установяването на правото си спрямо ответника, който го оспорвал и вече се бил снабдил с констативен нотариален акт.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Т. С., с който се оспорва претенцията. Твърди, че се занимава със строителство и негова фирма притежавала съседен имота към 2007 г. Искал да закупи и процесния, но установил, че няма данни за собственика и от години не се ползвал. Започнал да го ползва за складиране на строителни материали и техника. След приключване на строежа паркирал там автомобила си и складирал неизползван инвентар. Ищецът поискал да полза част от имота, за да паркира автомобили, които ремонтирал, и ответникът му разрешил срещу 50 лева на месец. След като се снабдил с НА, поискал от ищеца да освободи имота, но той отказал и започнал да му пречи да ползва имота, като стоварвал вътре автомобили. Счита претенцията за неоснователна и иска да бъде отхвърлена.

В срока за отговор Т. С. е депозирал насрещна искова молба, с която предявява иск по чл. 108 ЗС, основан на същите твърдения като изложените в отговора му на първоначалната искова молба, за правото му на собственост. Иска се осъждането на ответника - ищец по първоначалния иск, да му предаде владението на имота.

3

В срок е постъпил отговор на насрещната искова молба, с който се оспорва претенцията. Твърди се, че между страните е нямало наемно правоотношение и К. не е плащал наем. Иска отхвърляне на иска.

С определение от 10.07.2021 г. по делото са конституирани наследниците на Т. С. - В. С. и М. С..

С определение, постановено в открито съдебно заседание, производството е съединено за съвместно разглеждане с това по гр.д.

№14703/2021 г., образувано по искова молба, подадена от Д. и Р. А. срещу М.

С., В. С. и В. К., с която са предявени искове по чл. 108 ЗС.

Ищците твърдят, че са собственици на процесния имот по наследство от Р. А., който го притежавал на основание договор за дарение на ¼ ид.ч. от своя баща Б. А., и договор за дарение на 2/4 ид.ч. от леля си Ю. Г..

Останалата 1/4 ид.ч. от имота била придобита от наследодателя им по наследство от неговия баща. Имотът бил придобит с нотариален акт от 1925 г. от дядото на наследодателя им А. И. А., след което била извършена делба от 1927 г. Твърдят, че не разполагат с нотариалните актове от 1925 г. и 1927 г.

Искат да бъде установено правото им на собственост върху имота на по ½ ид.ч. за всяка ищца на основание наследяване, като при условията на евентуалност се позовават на придобивна давност по отношение на 1/4 ид.ч. от имота, предвид липсата на посочените нотариални актове. Иска се ответниците да бъдат осъдени да им предадат и владението.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от М. и В. С.и, с който вземат становище за неоснователност на иска.

В постъпил в срок отговор на исковата молба, В. К. също изразява становище за неоснователност на иска.

Въз основа на събраните по делото доказателства от състава на районния съд е прието, че с нотариален акт №62/15.04.1975 г. Б. А. е дарил на Р. Б. А. 1/4 ид.ч. от празно дворно място в гр. П. от 250 кв.м по скица, съставляващо имот планоснимачен №**, Първа градска част, а с нотариален акт №**/15.04.1975 г. Ю. Г. е дарила на Р. Б. А. 2/4 ид.ч. от същия имот.

Имотът е идентичен на процесния с идентификатор .**по КК, като това според съда се установява от записваните данни за номер по предходен план в представената на лист 56 скица и от удостоверението на лист 254.

Номерацията на имота, улицата и квартала съответстват на посочените в нотариалния акт, което се явява достатъчно, за да се направи извод за идентичност. Прието е, че направените в писмената защита на ответниците С.и възражения не се установяват от записванията в удостоверението, защото не са представени доказателства за конкретните предвиждания на плановете от 1896 г. и 1933 г., както и за това, да са били приложени.

От съда са изложени подробни и обосновани съображения, съответстващи и на съдебната практика, че Р. Б. А. е починал, като негови наследници се явяват съпругата му Д. А. и дъщеря му Р. А., при равни права, същите се легитимират като собственици на ¾ идеални части общо от 4 процесния имот с идентификатор **.520.1146 по КК и КР на гр. Пловдив, одобрени с заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, последно изменение, засягащо имота, от 16.10.2020 г. Изложени са съображения защо не е доказан иска и за останалата ¼ идеална част. Доводи в тази насока не са въведени с въззивната жалба, като настоящия състав не може да приема друга фактическа обстановка.

С оглед установяване правото на собственост на А. върху ¾ идеални части от имота, са разгледани и исковете на всяка от първоначалните страни по делото за придобиване по давност на имота. Съдът е достигнал до извода, че Д. и Р. А. не са изоставили имота и не са загубили интерес към него, първата е искала да се продаде имота и е получавала уверения и обещания от Т. С., че ще закупи имота, като именно тя е предоставила държането на имота на Т. С., а впоследствие той е допуснал в него и В. К..

Никой от тях не е осъществявал десетгодишно владение върху имота, като не го е придобил по давност. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на показанията на разпитаните по делото свидетели.

С въззивната жалба се оспорва извода на първостепенния съд, че Т. С. е упражнявал фактическа власт върху имота, като от там погрешно е прието, че извършваното от жалбоподателя К. ползване произтича от допускането му от С.. Доводите не се споделят от настоящата инстанция.

Изводът на съда не е произволен, а се основава на събрания по делото доказателствен материал, подробно анализиран от решаващия състав.

По делото са налице три групи свидетелски показания, подкрепящи изложеното от всяка от страните.

Твърденията на А., отразени в исковата им молба, че именно те (в частност – Д. А.) са допуснали С. в имота, кореспондира с показанията на св.