Решение № 863 от 22.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Пловдив, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теофана Б. Спасова при участието на секретаря Надя Др. Точева като разгледа докладваното от Теофана Б. Спасова Административно наказателно дело № 20235330200488 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000509/10.11.2022г. на Началника на РУ Труд ОДМВР гр. Пловдив, с което на Ю. Б. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв., за извършено нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Ю. Б. Т., чрез пълномощника си по делото адв. А., моли да се отмени Наказателното постановление, по съображения, изложени в жалбата и в съдебно заседание.

Въззиваемата страна- Сектор ПП при ОДМВР гр. Пловдив, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:

ЖАЛБАТА Е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното Наказателно постановление е издадено против Т. за това, че на 1

26.10.2022г. в 05.45часа в Община Марица на път Втори клас № 64 в района на км.46+300 при излизане от бензиностанция „Риф 08“ като водач на МПС нарушава знак Б-2, в следствие на което отнема предимство на движещия се по път ІІ-64 лек автомобил „Фиат“ с рег. № ..... и става причина за ПТП.

Издаден констативен протокол № 39/2022г. Автомобилът е със служебно прекратена регистрация на 26.08.2022г. по реда на чл.145 ал.15 от ЗДвПсправка ОДЧ.

Видно от приложения към административната преписка Акт за установяване на административно нарушение № GA52113/26.10.2022г., същият е съставен против жалбоподателя за посочените нарушения, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителя С. Г. М. изцяло поддържа констатациите в същия. Допълва, че нарушението е установено от него в последствие, като направил изводи за нарушенията въз основа заявленията на двамата водачи и изготвили констативен протокол и схема към него.

В хода на съдебното следствие е разпитана в качеството на свидетел Е. А.

К-живуща на съпружески начала с жалбоподателя, която преразказва какво й е споделил същият непосредствено след инцидента. Допълва, че изходът на бензиностанцията е бил без достатъчна видимост, а при пристигането си на място видяла, че полицейските служители обсъждат с водача на другия автомобил, че скоростта му на движение била висока.

От така изложените доказателства се налага категоричният според съда извод, че по делото са налице безсъмнени доказателства за извършени от страна на Ю. Б. Т. а дминистративни нарушения по чл. 6 т.1 от Закона за движение по пътищата и по чл.140 ал.1 от Закона за движение по пътищата. В тази насока да се направи положителен извод спомогнаха преди всичко показанията на актосъставителя и свид. Кютнерян, дадени под страх от наказателна отговорност и подкрепени от писмените доказателства, а именно констативен протокол, АУАН, заповеди, справка за водач/нарушител от региона, справки за регистрация на МПС.

Не на последно място самият жалбоподател, въпреки предоставената му за това възможност не ангажира каквито и да било обективни доказателства за опровергаване направените в АУАН констатации, а чисто декларативно заявява, че

Наказателното постановление е необосновано и

2 незаконосъобразно. Тоест следва да се приеме, че извършените констатации от проверяващия и санкциониращия орган не са опровергани по какъвто и да било начин и безсъмнено се установява, че на инкриминираните дата и място жалбоподателят не е спазил изискванията на ЗДвП по посочените в АУАН и НП норми. В тази връзка разпитаният свидетел на Т. не може да пресъздаде свои впечатления от деянията, доколкото не е била очевидец на самия инцидент, а по отношение дерегистрацията на автомобила не съобщава никакви факти.

Поради изложеното и атакуваното Наказателно постановление № 22-6207000509/10.11.2022г. на Началника на РУ Труд ОДМВР гр. Пловдив, с което на Ю. Б. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв., за извършено нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата, като обосновано и законосъобразно следва да бъде ПОТВЪРДЕНО.

Във връзка с гореизложеното съдът намира за неоснователни възраженията, наведени в жалбата и съдебно заседание от Т. чрез пълномощника му по делото.

На първо място не се установяват допуснати нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на обжалваното НП. В този смисъл както в АУАН, така и в НП е дадено пълно, точно, ясно и конкретно описание на извършените нарушения, което изцяло отговаря на изискванията на ЗАНН. В този смисъл изцяло невярно е твърдението за неспазване на принципа non bis in idem в настоящия случай, тъй като именно след постановяването на напълно законосъобразен отказ да се образува наказателно производство е издадено и процесното наказателно постановление. Тоест по никакъв начин не е ангажирана два пъти отговорността на жалбоподателя за едни и същи деяния, доколкото наказателният процес изобщо не се е развил, камо ли деецът да е наказан с влязъл в законна сила съдебен акт и то за същите деяния, за които е издадено и НП. Именно това е и една от причините настоящото НП да съдържа санкция единствено и само за нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП.

На следващо място не отговаря на обективната истина твърдението за липса на извършено нарушение по чл.6 т.1 от ЗДвП, доколкото излизайки от крайпътен имот на главен път водачът на ППС винаги е длъжен да пропусне 3 превозните средства, движещи се по последния, а именно това Т. е пропуснал да стори. В този смисъл не е достатъчно самото спазване на знак Б-2, а осигуряване на реално безопасно включване в движението и то точно с оглед недопускане на ПТП, което всъщност жалбоподателят е сторил.Освен това самото поведение на другия водач в настоящия случай е изцяло ирелевантно, доколкото основна причина за произшествието е отнемане на предимството му от страна на Т. при включването му в движението. Изложеното изцяло се отнася и до това каква е била видимостта на последния към пътя, доколкото като правоспособен водач на МПС същият има задължение да не предприема каквато и да било маневра преди да се убеди, че може да я извърши и завърши безопасно, без да създава опасност за останалите участници в движението. Това Т. също е пропуснал да стори като не само е застрашил друг участник в движението, но и е станал причина за настъпване на ПТП.

Следва за пълнота само да се отбележи, че и в случая, видно с просто око от приложената схема за организация на движението на мястото на инцидента, не става дума за кръстовище, а именно за навлизане то страна на жалбоподателя в главен път от крайпътен имот, какъвто представлява бензиностанцията.

Не на последно място според съда липсват основания за приложението на чл.28 от ЗАНН по отношение извършеното от жалбоподателя. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати 4 от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че то не е първо по рода си за жалбоподателя и макар да не е довело до нарушение на фиска, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – настъпило ПТП със сериозни щети, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за държавните приходи, то са причинени значителни вреди на другия участник в движението и е налице сериозно накърняване на правилата за движение по пътищата, включително и свързани с движение, съобразено с поведението и предимството на останалите водачи. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

Що се отнася до размера на наложеното наказание „ГЛОБА“, то видно от правилно посочените санкционни норми на ЗДвП, то е в рамките на определения твърд размер на санкцията за реализираното от жалбоподателя нарушение. Следователно правилно административно-наказващият орган е преценил всички обстоятелства по случая и е определил именно този размер, като е преценил конкретната тежест на извършеното.

За изложените изводи съдът съобрази всички доказателства по делото.

По застъпените мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-6207000509/10.11.2022г. на Началника на РУ Труд ОДМВР гр. Пловдив, с което на Ю. Б. Т. ЕГН ********** е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 200лв., за извършено нарушение по чл.6 т.1 от Закона за движение по пътищата.

5

Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6