Решение № 11 от 20.02.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Раднево, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Хр.В. при участието на секретаря И.Д.С. като разгледа докладваното от Хр.В. Административно наказателно дело № 20255520200017 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН .

Обжалвано е Наказателно постановление № 23-0327-000324 от 20.06.2023 г., на Началник РУ Раднево, с което на Н. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. *****, е наложено административно наказание –"глоба", в размер на 30. 00 лева, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП , за нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП.

С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Не се явява и упълномощения представител. В представена молба пълномощника на жалбоподателя взема становище по същество на делото. Излага също така и доводи че е нарушен основният принцип в наказателното право "Non bis in idem", тъй както е налице идентичност на извършеното нарушение във фиш №GT-1901142/18.04.2023 г. и процесното наказателно постановление. Твърди, че този фиш не е анулиран, тъй като не е налице писмен акт за това. По този начин неправилно са образувани две административнонаказателни процедури срещу едно и също лице за едно и също нарушение. Моли да бъдат присъдени направените разноски от доверителят му.

Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител, в писмено заявление е изразено становище по хода по същество, като се моли наказателното постановление да бъде потвърдено като законосъобразно.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

1

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

На 18.04.2023 г., около 06:20 ч. в Община Раднево, на път втори клас №57 – гр. Раднево, до бензиностанция „Дисми”, в посока изток-запад жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „****”, с рег. № ****, собственост на Д.К., като при изпреварване не съобразява поведението с пътната маркирова М1. За извършеното нарушение на 18.04.2023г. на жалбоподателя е бил съставен фиш с наложена глоба в размер на 30 лева.

За същото нарушение на водача бил съставен АУАН бл. № 048040 от 09.06.2023 г., от младши полицейски инспектор И. Д. И. в присъствието на свидетеля Ж. Н. Н..

Водачът подписал акта, без възражение, като екземпляр от същия му бил връчен.

Въз основа на така съставения акт е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което е описана същата фактическа обстановка, нарушението е квалифицирано по чл. 6, т. 1 от ЗДвП, и на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП, му е наложено административно наказание– „глоба” в размер на 30. 00 лева.

В хода на съдебното производство в качеството на свидетели са били разпитани актосъставителя и свидетеля по акта за установяване на административно нарушение.

Свидетелите при разпита си са заявили, че не си спомнят за случая.

Съгласно така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.

Предвид изложената фактическа обстановка съдът счита, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.

Основателни са оплакванията, в подадената жалба за нарушаването на принципа non bis in idem.

За процесното нарушение, жалбоподателя е бил санкциониран два пъти – веднъж с глоба с фиш серия GT № 1901142 и веднъж с оспореното в настоящето производство наказателно постановление. Всъщност спор относно това между страните не съществува. Основателно е оплакването, изложено в жалбата, че не е налице отмяна на съставеният на място глоба с фиш, който е бил заплатен два дена след съставянето му от нарушителя. Това е така, тъй като не е налице надлежно проведена процедура по неговата отмяна, а ръчното отразяване и отнасяне на заплатената глоба по фиша към издаденото наказателно постановление, не представлява отмяна на заплатената глоба с фиш.

Фишът се съставя когато лицето не оспорва извършването на нарушението или не отказва да плати глобата, по аргумент от чл. 39, ал. 3 от 2

ЗАНН. След заплащането му, фишът влиза в законна сила. По този начин водачът е санкциониран за неправомерното си поведение, и не съществува възможност наказващия орган да го отмени сам. Всъщност по този начин е налице улеснена законова процедура за реализиране на административнонаказателната отговорност на водача, като наказващият орган в случая е служителя съставил фиша.

Както по-горе бе посочено, ако нарушителя оспори нарушението или откаже да плати глобата, се съставя акт за установяване на административно нарушение – чл. 39, ал. 3 от ЗАНН . Ако обаче глобата е заплатена, то разпоредбата на чл. 39, ал. 3 от ЗАНН е неприложима и за да е налице процесуална възможност за съставянето на акт за установяване на административно нарушение за същото деяние, е необходимо провеждането на процедура по глава VIII от ЗАНН, озаглавена „Възобновяване на административнонаказателните производства”. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗАНН, на проверка по реда на тази глава подлежат влезлите в сила фишове и електронни фишове. Това възобновяване става в определените срокове от влизането в сила на актовете /чл. 71, ал. 1, т. 1 -3 от ЗАНН/, при предвидените от закона хипотези /чл. 70, ал. 2, т. 1 -8 от ЗАНН/ и по молба на определените в закона лица /чл. 72, ал. 1, т. 1 -4 от ЗАНН/. В случая такава процедура не е проведена, не е налице решение на компетентния административен съд за възобновяване на производството и отмяната на глобата с фиш от 18.04.2023 г. и като е издал процесното наказателното постановление, административно наказващия орган е приложил неправилно закона.

В този смисъл атакуваното НП се явява незаконосъобразно и като такова следва де се отмени.

В частта за разноските:

На основание чл. 63д от ЗАНН вр. с чл. 143, ал. 1 от АПК право на разноски възниква за жалбоподателя, като същият доказва направени такива в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 08.01.2024 г.

По направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира същото за неоснователно и не следва да бъде уважено, тъй като същото е на минимума, поради което определеното административно наказание не се явява прекомерно и следва да бъде присъдено в пълен размер.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-0327-000324/20.06.2023 г. на РУ Раднево, с което на Н. К. К. с ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

***** на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 лева за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП, като неправилно и незаконосъобразно.

ОСЪДЖА ОД на МВР Стара Загора да заплати на Н. К. К. с ЕГН:

**********, с постоянен адрес гр. *****, сумата от 400 лева, разноски в съдебното производство за адвокатско представителство.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред 3

Административен съд-Стара Загора в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Раднево: _______________________ 4