Решение № 554 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 554 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Капка Павлова

Георги Иванов при участието на секретаря Н. К. Йорданова като разгледа докладваното от Камелия Първанова Въззивно гражданско дело № 20251000501857 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

С решение № 2359/16.04.2025г, постановено по гр.д.№ 5388/2024г по описа на СГС, Г О , I-4 състав, е осъдена ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ с административен адрес гр. София, бул. „Витоша”№ 2, да заплати на Д. Х. А., ЕГН **********, сумата 30 000,00 /тридесет хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1641.08 /хиляда шестстотин четиредесет и един, 0.08/лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва начислена върху платената гаранция в размер на 1000,00лв., за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната, причинени в резултат на водено наказателно производство и взета мярка за неотклонение „Гаранция“ по НОХД № 2696/2007г. на СГС, за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД № 57/2023г. на САС, на 08,06,2023г., ведно със законната лихва върху главницата за неимуществени вреди, считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за сумата 120000.00 /сто и двадесет хиляди/лв., която е разлика над присъдените 30000.00 /тридесет хиляди/лв. до общо претендираните 150000.00 /сто и петдесет хиляди/лв., както и искането за присъждане на законната лихва върху главницата за имуществени вреди, считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното й изплащане, на основание чл.

2, ал. 2, т. 3 ЗОДОВ.

Решението е обжалвано от Прокуратурата на РБългария в частта му, с която е уважена исковата претенция за разликата над 8 000лв. до 30 000лв., с доводи, че е необосновано. Сочи, че съдът не е съобразил конкретните обстоятелства, които изключват причинно-следствената връзка между твърдяното уронване на доброто име на ищеца и неоснователното обвинение, поради което определеният размер на обезщетението за 1 неимуществени вреди е завишен. Поддържа, че съдът не е отчел, че по-голяма продължителност има процесното наказателно производство в неговата съдебна фаза, в която Прокуратурата няма ръководно-решаваща функции. Сочи, че определеният размер на обезщетението не съответства на принципа на справедливост, установената съдебна практика, социално-икономическите условия на живот в страната през периода, за който се претендират вреди, както и на вида и обема на доказаните вреди. Не е съобразил Постановление №4/1968г на Пленума на ВС, в което е посочено, че съдът следва да вземе под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят. Излага, че ищецът не е доказал да е претърпял изключителни вреди, надхвърлящи житейските обичайни такива. Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се отхвърли исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 8 000лв. до 30 000лв.

Ответната страна-Д. Х. А., чрез адв.Д.В. от САК, е оспорила въззивната жалба с доводи, че е неоснователна.

Решението е обжалвано от и Д. Х. А., чрез адв.Д.В. от САК, в частта му, с която исковата претенция по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ е отхвърлена за разликата от 30 000лв. до 150 000лв., ведно със законната лихва от 8.06.2023г до окончателното й изплащане и в частта му, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1 641.08лв. е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила при необоснованост. Сочи, че не са обсъдени множеството твърдени и доказани вреди, а именно: изпитвано чувство, че животът му е подчинен на делото, създаденото му усещане за безсилие, безизходица, постоянен страх от осъждане, широкото медийно отразяване на делото, отражението върху личния му живот-раздяла със съпругата му и професионално развитие, политическа кариера, социална изолация. Възразява, че мярката за неотклонение „гаранция“, наложена в наказателното производство за период от повече от 15 години, била лека и не е повлияла на интензитета на претърпените вреди, тъй като е възпрепятствала за дълго време да се ползва от свои средства, пречила е на свободното му придвижване. Поддържа, че определеното обезщетение е занижено по размер и не съответства на принципа на справедливост. Продължителността на производството е била 16 години, първоинстанционното му разглеждане е продължило над 100 съдебни заседания, три въззивни инстанции и две касационни, включващи още 13 съдебни заседания.

Сочи, че неправилно съдът не е присъдил законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди в размер на 1641.08лв., тъй като претендираната сума е обезщетение за периода, в който Прокуратурата на РБългария неправомерно е задържала тази сума.

Претендира да се отмени решението в обжалваната му част и да се уважи исковата претенция до пълния й предявен размер от 150 000лв., ведно със законната лихва от 8.06.2023г. до окончателното изплащане и в частта й, с която е отказано присъждане на лихва върху обезщетението за имуществени вреди.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени от страните, доказателствата по делото, намира за установено следното:

Ищецът по делото-Д. Х. А. е посочил в исковата молба, че с Постановление от 16,08,2007г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила присъда на 08,06,2023г. С привличането му като обвиняем била взета мярка за неотклонение „Гаранция“ в размер на 1000,00лв., която внесъл на 16,08,2007г. и му била върната на 26,10,2022г. В резултат на воденото наказателно производство претърпял неимуществени вреди с голям интензитет. Наказателното производство продължило за периода от 16,08,2007г. до 08,06,2023г., в продължение на 16 години. Били проведени множество открити съдебни заседания, на които участвал лично.

Бил обвинен в извършване на тежко, умишлено престъпление, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до петнадесет години, конфискация на част или 2 цялото имущество и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК.

Авторитетът му в семейството, сред приятелите и на работното му място бил чувствително подронен. Преживял стрес, безпокойство, затворил се в себе си, намалил интензитета на социалният си живот и ограничил служебните си ангажименти. Изпитвал отрицателни емоции - силно притеснение и несигурност от неизвестността какво ще последва от несправедливото обвинение, срамувал се от семейството, приятели и съконтрахенти.

В резултат на воденото наказателно производство претърпял имуществени вреди изразяващи се в законната лихва върху сумата 1000,00лв., внесена като гаранция, начислена за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната.

Претендирал е да бъде осъдена Прокуратурата на РБългария да му заплати сумата от 150 000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1641.08лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи се в законната лихва начислена върху платената гаранция в размер на 1000,00лв., за периода от датата на внасянето и - 16,08,2007г., до 26,10,2022г., когато е върната, причинени в резултат на водено наказателно производство и взета мярка за неотклонение „Гаранция“ по НОХД № 2696/2007г. на СГС, за престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК, по което е оправдан с влязла в сила Присъда № 14/23,05,2023г. по ВНОХД № 57/2023г. на САС, на 08,06,2023г., ведно със законната лихва върху главниците считано от 08,06,2023г. – датата на влизане в сила на оправдателната присъда, до окончателното им изплащане.

Ответната страна ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е оспорила, че за ищеца са настъпили твърдените неимуществени и имуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили неимуществените не са с твърдения интензитет и проявление. При евентуалност е оспорила претенциите по размер.

С решението си първоинстанционният съд е уважил исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 30 000лв. и е отхвърлил същата до сумата от 150 000лв., ведно със законната лихва от 8.06.2023г до окончателното изплащане и исковата претенция за имуществени вреди за сумата от 1641.08лв., като е отхвърлил искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението за имуществени вреди.

Решението е влязло в сила в частта му, с която е уважена исковата претенция за обезщетение за неимуществени вреди за сумата от 8 000лв., ведно със законната лихва от 8.06.2023г. до окончателното изплащане и в частта, с която е уважена исковата претенция за сумата от 1641.08лв. за обезщетение за имуществени вреди.

С постановление от 16.08.2007г. по ДС № 260/2006 г. по описа на НСлС, пр.пр. Nº 3П-196/2005г. на СГП, Д. А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 321, ал. 2 НК и по чл. 212, ал. 4 пр. 1 вр. ал. 1, пр. 1 НК. Взета му е мярка за неотклонение „гаранция" в размер на 1000,00лв. На 22 и 24 август 2007 г. са му предявени материалите по разследването. Впоследствие е образувано НОХД Nº 2969/2007г. на СГС.

С разпореждане от 04.02.3008 г. съдебното производство е прекратено и делото върнато в СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения.

На 25.02.2028г. на ищеца повторно са предявени материалите по делото. С обвинителен акт от 13.03.2008г. Д. Х. А. е предаден на съд за това, че от неустановена дата през месец октомври 2003 г. до месец март 2004г. е участвал в организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на лица, включително ищеца, формирано с цел съгласувано извършване в страната на престъпления по чл. 212, ал. 1, пр. 1 НК - чрез използване на документи с невярно съдържание - Приемателни актове и данъчни фактури, да получат без правно основание чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - суми по ЗДДС, с намерение да ги присвоят и чрез които престъпления се цели 3 набавянето за фирмите - „Таврос Интернешънъл" ООД, „П.-Ш." ООД, „ВИТИВИ" ЕООД и „В и Н" АД, „Митам" ООД, „Елеганс" ООД и ЕТ „Н. К." на имотна облага, като участието на ищеца в групата се изразявало в изпълнение на указанията, получени от ръководителя на престъпната група за фиктивно възстановяване на количествата пшеница по Договор за продажба чрез замяна Nº 240/30.04.2002г. в база „Козлодуй", различна от изрично указаната от ДА „ДР и ВВЗ" с писмо Nº TA.05-1831/13.08.2002г. С това постановление Д. Х. А. е привлечен в качеството на обвиняем и за това, че на 08.03.2004 г. в гр. София, като длъжностно лице - управител на „П.-Ш." ООД, по ДДС сметка Nº ********** на „П.-Ш." ООД в КТБ АД, чрез използване посредством ТД „Държавен резерв" - гр. Враца, на документи с невярно съдържание - приемателни актове Nº 1 и Nº 3 от 31.10.2003г. и данъчна фактура Nº 0010/30.12.2003г. е получил от ДА „Държавен резерв и военновременни запаси“ без правно основание чуждо - собственост на републиканския бюджет, движимо имущество - сумата от 297 000,00лв. - ДДС по договор за продажба чрез замяна на хлебна пшеница Nº 240/30.04.2002г. с намерение да го присвои, като имуществото е в големи размери престъпление по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК.

Образувано е НОХД Nº 894/2008г. по описа на СГС. По делото са проведени общо 127 съдебни заседания с участие на Д. Х. А..

С присъда Nº 66/10.03.2017 г. по НОХД Nº 894/2008 г. по описа на СГС - НО - 21 състав Д. Х. А. е признат за виновен по така повдигнатите му обвинения и му е наложено наказание, както следва: за престъплението по чл. 321, ал. 2 НК - лишаване от свобода за срок от една година, а за престъплението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 1 НК лишаване от свобода за срок от три години, конфискация на ¼ от имуществото и лишаване от право да управлява търговски дружества за срок от три години. На осн. чл. 23, ал. 1 НК му е определено едно общо наказание от три години лишаване от свобода, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от пет години. Към така определеното общо наказание са присъединени и конфискацията на ¼ от имуществото и лишаването от право да управлява търговски дружества за срок от три години.