Решение № 181 от 11.02.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 181 гр. Плевен, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. И. при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. И. Гражданско дело № 20214430102265 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „*** ” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** срещу СТ. Й. П., ЕГН:

**********, с постоянен адрес - гр. *** кумулативно обективно съединени главни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 6905.20 лева - главница по извлечение от счетоводни книги по Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г.; сумата от 355.09 лева възнаградителна договорна лихва за периода 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г.; сумата от 34.41 лева - обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода от 02.01.2020 г. до 09.09.2020 г., с изключение на периода на Извънредното положение от 13.03.2020г. до 13.05.2020 г.; сумата от 155.37 лева, представляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 10.09.2020г. до 29.11.2020г., както и сумата от 120 лева - разходи при изискуем кредит., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2020 г. до окончателното погасяване на задължението.

Сочи се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда на чл.417 ГПК за издаване на заповед за изпълнение, връчено на длъжника по 1 реда на чл.47, ал.5 ГПК , поради което за ищеца се породил правният интерес да предяви настоящия иск. Излага се, че съгласно Договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г. ищецът е предоставил на ответника кредит в размер на 7 000 лева, със срок на издължаване 72 месеца. Сочи се, че кредитът е усвоен изцяло по сметка на кредитополучателя, който с подписването на Договора за кредит се е задължил да заплаща дължимите лихви, такси и комисионни и да върне кредита в уговорения срок. Твърди се, че падежната дата за издължаване на месечните вноски е 26- то число на месеца. Излага се, че след усвояване на кредита е започнало погасяването му, като изцяло била внесена дължимата вноска за м. ноември 2019 и част от вноската за м. декември 2019 г. Сочи се, че след това плащането по кредите е преустановено, като не били внесени изцяло вноските за месеците от януари до август 2020 г. Твърди се, че спрямо дължимите вноски за м. януари - май 2020 г. е налице над 90 дневна забава за погасяването им. Излага се, че съгласно чл. 18.2, Раздел VII на ОУ за предоставяне на кредити за текущо потребление, неразделна част от процесния договор при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата по кредита става предсрочно изискуем. Сочи се, че за настъпването на предсрочната изискуемост Банката е предприела действие за уведомяване на кредитополучателката посредством поканата- уведомление, връчена чрез ЧСИ *** на КЧСИ. Твърди се, че връчването е извършено при спазване процедурата по чл. 47 от ГПК, като е установено, че ответницата е живяла на квартира на посочениея в договора за кредит адрес, предствляващ неин постоянен и настоящ такъв, поради което било поставено уведомление.

Сочи се, че ЧСИ е установил, че ответницата няма сключен трудов договор към 28.10.2020 г., поради което на 06.11.2020г. е изготвен протокол, в който е отразено, че в двуседмичният срок за получаване на книжата в кантората на ЧСИ, изтекъл на 10.09.2020 г., никой не се е явил да получи книжата Счита се, че предсрочната изискуемост на договора за кредит е настъпила на 10.09.2020 г. Твърди, че ответникът е уведомен за предсрочната изискуемост чрез ЧСИ по реда на чл.47, ал.5 ГПК.Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

2

В нарочна писмена защита моли съда да уважи предявения иск. Излага, че от изслушаната по делото СГЕ се установява, че договорът за кредит вероятно е подписан от ответницата, като твърдението за вероятност се дължи на елементарността на подписа, а не в съмнението относно неговото авторство.Твърди, че направеното възражение, че договорът за кредит е недействителен, тъй като ответницата е неграмотна не е подкрепено с доказателства, още повече и, че не е предявен иск по чл.31 ЗЗД за унищожаемост на договора. Поради изложеното моли съда да уважи иска съобразно заключението на ВЛ по ССЕ и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответника е реализирал процесуалното си право да депозира отговор на ИМ. Оспорва иска по основание и размер. Твърди, че: не съществуват вземания на ищеца към ответника; че „***” АД не е предоставила на ответницата в качеството й на кредитополучател по валиден договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019г. сумата 7 000 лв., както и че същата е усвоена от кредитополучателя; че не е налице неизпълнение от страна на ответницата на поетите задължения за плащания по описания по-горе договор; че кредитът не е в просрочие, считано от 10.09.2020 г., като към 23.10.2019 г. ответницата не е изпаднала в забава за плащане на вноски по главница по договора в общ размер 6905.20 лв. и вноски по възнаградителна лихва по договора в общ размер 355.09 лв., дължима за периода от 26.11.2019 г. до 09.09.2020 г.; че ищецът няма друго вземане от ответницата по договора в размер на 155.37 лв., представляващо обезщетение за забава на просрочените плащания, дължимо за периода от 10.09.2020 г. до 29.11.2020 г.; че ищецът няма друго вземане от ответницата по договора в размер на 120 лв., представляващо „разходи при изискуем кредит“; че в общия размер на задълженията по кредита не следва да бъдат включени и сумите, претендирани като такси по договора, в т.ч. и сумата от 120 лв. по предходния пункт. Оспорва размера на вземанията по договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г., посочени в исковата молба.

Твърди че ответницата не е встъпвала в твърдените облигационни провоотношения с ищеца, обективирани в процесния договор за кредит. Сочи, че същата не е полагала подписа си нито под приложения към исковата молба договор, нито под представените Общи условия за предоставяне на кредите за текущо потребление, Договор за залог на вземане по сметка в „***“ ЕАД, 3

Условия по кредитна програма „ДСК Практика /Приложение №2/, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставят при условията на кредитни програми, Такси по кредити за текущо потребление /Приложение №3/, Погасителен план и ГПР.

Излага, че поставените инициали под изброените документи не представляват средство за идентификация - подпис и не удостоверяват самоличността на автора си. Твърди, че липсата на валидна облигационна връзка лишава ищеца от възможност да претендира от ответницата описаните в исковата молба суми на посоченото правно основание. Оспорва истинността на следните части документи, представени като доказателства по делото ведно с исковата молба, относно факта, че същите са подписани от ответницата СТ. Й. П., а именно: договор за кредит за текущо потребление от 08.11.2019 г., Общи условия за предоставяне на кредите за текущо потребление, Договор за залог на вземане по сметка в „***“ ЕАД, Условия по ДСК Практика" /Приложение №2/, Заявка за ползване на преференциален лихвен процент по кредит за текущо потребление, предоставят при условията на кредитни програми, Такси по кредити за текущо потребление /Приложение №3/, Погасителен план и ГПР. Твърди, че ответницата е лице, което не умее да чете и да пише на български език, като по тази причина тя не е била в състояние да се запознае със съдържанието с оспорените документи, поради което и липсвало съгласие от нейна страна за встъпване в процесното договорно правоотношение при съдържащите се в изброените документи параметри и условия и за сключване на процесния договор за кредит, което го прави нищожен по смисъла на чл .26, ал.2 от ЗЗД. Счита, че ако се установи, че процесният договор за кредит е „подписан от неграмотно лице, то същият накърнявал и равноправието между страните и противоречи на добрите нрави и на принципите на добросъвестност при договарянето, което води до неговата нишожност по смисъла и на специалния ЗПК и на общия чл. 26, ал. 1 от ЗЗД. Счита и, че уговореното от страните противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а именно, че кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия свързани с усвояване и управление на кредита. Сочи, че процесната такса несъмнено е такава и е свързана с усвояване на кредита, тъй като е удържана от размера на главницата, преди предоставянето на сумата по кредита на кредитополучателя. Счита, че е налице явна незаконосъобразност на така въведената такса и същата е в 4 разрез с чл.10а, ал.2 от ЗПК и с критерия за добросъвестност. Твърди, че договорната клауза, уреждаща тази такса е нищожна, поради противоречие със закона, тъй като е недобросъвестно и противоречащо на добрите нрави и направеното сторниране на процесната такса от размера на предоставения кредит към момента на предоставянето му и едновременно с това изчисляването на дължимата възнаградителна лихва по договора върху пълния размер на главницата от същия момент. Счита и, че претендираното от ищеца вземане от ответника по договора в размер на 120 лв., представляващо „разходи при изискуем кредит“, за недължимо, тъй като е налице неяснота относно това, за каква точно се изисква от кредитополучателя да заплати тази сума.

В проведеното по делото о.с.з. особеният представител на ответника моли съда да отхвърли предявения иск. Навежда доводи, че от събраните по делото доказателства се е установило, че ответницата не е встъпила в облигационни отношения с ищеца, тъй като същата не е положила подписа си под процесните документи. Твърди, че това обстоятелство се потвърждава от изслушаната СГЕ. Твърди, че поставените буквени инициали в процесните договори не са средство за идентификация и не удостоверява самоличността на автора си, поради което не следва да им се придава правна сложност.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 6458/2020 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

417 ГПК от „***” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.

София срещу СТ. Й. П., ЕГН: **********, с постоянен адрес - гр. Д*** с искане длъжникът да бъде осъден да заплати на кредитора следните суми: сумата от 6905,20 лева - главница, сума от 355,09 лева - договорна лихва за периода от 26.11.2019 г. до настъпване на изискуемост 09.09.2020 г.; сума от 34,41 лева обезщетение за забава до датата на настъпване на изискуемост за периода 02.01.2020 г. – 09.09.2020 г. /без периода на извънредното положение 13.03.2020 г. – 13.05.2020 г./, сума от 155,37 лева обезщетение за забава след датата на настъпване на изискуемост за периода 10.09.2020 г. – 29.11.2020 г., сума от 120,00 лева разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от 30.11.2020 г. до изплащане на заявлението, както и деловодни разноски – 5

149,00 лева за държавна такса и 50,00 лева за юрк.възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 261025/01.12.2020 г. и изпълнителен лист, връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и ищецът в изпълнение на указанията на съда е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

От приложения по делото Договор за кредит за текущо потребление и погасителния план към него от 08.11.2019 г. сключен между страните по делото се установява че: ищецът е предоставил на ответника кредит за текущо потребление в размер на 7000 лева, със срок на издължаване 72 месеца, считано от датата на усвояване; установява се, че падежната дата на договорът за кредит е 26 число на месеца; че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 7,30 % годишно, а ГПР е 9,00 %.