Решение № 293 от 09.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Варна, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Станчо Р. Савов

Членове:

Светла В. Даскалова

Румяна П. Петрова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Светла В. Даскалова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243100601124 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

Предмет на въззивната проверка е присъда № 89, постановена на 08.04.2024 г. от Районен съд - Варна, I-ви състав по НЧХД № 1334/2022 г., с която подсъдимите П. Й. П. и С. Й. Г. са били признати за виновни за това, че на 13.09.2021 г. в гр.Варна, в съучастие като съизвършители, причинили на Я.

Н. В. от гр.Варна лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, като са оправдани по първоначално повдигнатото им обвинение, че са извършили деянието в съучастие и с Е. А. Й., М. Й. Г. и Й. Д.

К.. На основание чл.78а от НК П. Й. П. и С. Й. Г. са освободени от наказателна отговорност за престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и са им наложени административни наказания „ГЛОБА“ в размер на по 1000 /хиляда/ лева.

С присъдата подсъдимите П. Й. П. и С. Й. Г. са били признати за невиновни по повдигнатото с частната тъжба обвинение по чл.148, ал.1, вр. чл.146, ал.1 от НК;

Е. А. Й., М. Й. Г. и Й. Д. К. са признати за невиновни по повдигнатите с частната тъжба обвинения по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, както и за престъпления по чл.148, ал.1, вр. чл.146, ал.1 от НК.

С присъдата подсъдимите П. Й. П. и С. Й. Г. са били осъдени да заплатят солидарно на Я. Н. В. от гр.Варна, сумата от 240,55 лева, представляваща 1 обезщетение за причинените ѝ имуществени вреди, в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК и сумата от 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените ѝ неимуществени вреди, в резултат от извършеното от подсъдимите престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.1 от НК, като е отхвърлен гражданския иск за неимуществени вреди, резултат от престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, в останалата му част за горницата до пълния предявен размер от 5000 лева, като недоказан.

Срещу присъдата на Районен съд - Варна е постъпила въззивна жалба от подсъдимите П. Й. П. и С. Й. Г.. Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановената присъда в частта, с която двете подсъдими са признати за виновни за извършване на престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

По съществото на делото и в съдебно заседание пред въззивната инстанция подсъдимите П. Й. П. и С. Й. Г., чрез защитника им адв. Б., молят съда да отмени първоинстанционната присъда в обжалваната част и да признае двете подсъдими за невиновни.

В последната си дума С. Й. Г. и П. Й. П. заявяват, че искат да бъдат оправдани, като П. П. твърди, че се е защитавала от частната тъжителка Я. В., която ги е нападнала първа.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:

Жалбата срещу постановената присъда от ВРС е процесуално допустима, подадена е в срока за обжалване и от надлежна страна, като разгледана по същество обаче се явява неоснователна.

От фактическа страна съдът приема за установено следното:

Частната тъжителка и всички подсъдими били съседи, който живеели в близко разположени имоти на ул. „******, но не били в добри отношения.

Тъжителката извършвала дейност на приемен родител и вечерта на 13.09.2021 г. се намирала на посочената улица с отглежданото от нея дете, като разговаряла със свои съседки. Около 19:13ч. от дома си на отсрещната страна на улицата се показала подс.С. Г.. Тъжителката се насочила към нея, като ръкомахала и й отправяла реплики на висок глас. Подс.Г. започнала да й отговаря, като също ръкомахала енергично и двете влезли в словесен конфликт пред входната врата на Г.. Конфликтът ескалирал и подс.Г. се насочила към тъжителката, като посегнала към главата й и я бутнала, а В. отговорила със същите действия. Двете продължили още няколко пъти да посягат една към друга и да се бутат, след което към сбиването се присъединила и подс.Павлина П., която заедно с Г. посягала да нанесе удари по главата на В., а тя им отговаряла със същите действия. В хода на конфликта 2

Г. хванала тъжителката за косата и започнала да я натиска към пътното платно, като към нея се присъединила и подс.П., която също хванала В. за главата и започнала да я бута надолу. Г. пуснала тъжителката, но П. успяла да я събори на колене на земята и двете с другата извършителка продължили да бутат и натискат тъжителката към пътното платно, както и да й нанасят удари.

В този момент на улицата излезли подсъдимите М. Г., Й. Д. и св.В. К., които бързо се насочили към мястото на инцидента и се опитали да преустановят сбиването, като отстранят подс.П. от тъжителката. П. обаче продължила да нанася удари към главата на В.. Двама от пристигналите мъже хванали тъжителката за ръце и я отвели встрани, но подс.П. я последвала и успяла да й нанесе удар с крак в областта на таза. В. и подсъдимите П. и Г. продължили още известно време да разговарят на висок тон и да ръкомахат, като по-късно тъжителката посегнала да нанесе удар с крак на подс.П., но останалите присъстващи успели да ги разделят и да преустановят инцидента, след което участниците в него се оттеглили по домовете си.

В резултат на нанесените от двете подсъдими удари по време на сбиването на 13.09.2021 г. тъжителката получила травматични увреждания, във връзка с които на 15.09.2021 г. била прегледана от съдебен лекар, който установил наличие на дълбоко ожулване по предната повърхност на дясното коляно в горна трета и по предната повърхност на дясната подбедрица, ожулване по предната повърхност на лявото коляно. В следващите дни тъжителката почувствала влошаване на състоянието си и на 23.09.2021г. се обърнала към специалист невролог с оплаквания от болки по целия гръбнак, главоболие, световъртеж, загуба на равновесие и други подобни. При проведения преглед било установено наличие на травматичен хематом (кръвонасядане) под лява орбита и била назначена терапия, съответна на оплакванията.

Междувременно, на 14.09.2021 г., в ОЗД при Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна постъпил сигнал от подс.П. срещу тъжителката, с твърдения, че последната неглижира и упражнява психическо и физическо насилие над отглежданите от нея деца. На 17.09.2021 г. от свид.С. А.-Г. на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна била извършена проверка по сигнала, като били проведени разговори с подсъдимите П. и Й., а също и с други съседи.

При проверката не били установени данни сигналът да отговаря на истината, но в разговор с лице от женски пол, живеещо на същата улица с неустановена по делото самоличност, свид.А. узнала, че посоченото лице разполага с охранителна камера, която е записала инцидента. Свидетелката помолила лицето да възпроизведе записа и го заснела с мобилния си телефон, а след приключването на проверката изготвила доклад, в който изразила становище, че тъжителката посреща адекватно потребностите на детето, за което се грижи.

Тази фактическа обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд, като същата се доказва от показанията на свидетелите З. А. К., С. Н. А.-Г., М. Д. М. и В. Р. К., заключението на вещото лице по СМЕ на частната тъжителка В., заключението на вещото лице по 3

СМЕ на подсъдимите Г. и П., заключението на вещото лице по СТЕ, заключението на вещото лице по съдебната видео-техническа и лицевоидентификационна експертиза, както и писмените доказателства по делото.

Първоинстанционният съд след внимателен анализ на събраните доказателства е постановил присъдата си, като е признал подсъдимите П. Й.

П. и С. Й. Г. за виновни по повдигнатото им обвинение по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.

Тези изводи са правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящият съдебен състав.

Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на задълбочен анализ на всички релевантни към делото доказателства, като направените изводи са достатъчно обосновани и аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото обстоятелства. Фактическите констатации, от значение за правилното разкриване на обективната истина по делото, са изведени след всестранна и обективна проверка на всички събрани по делото доказателствени средства.

Механизмът на получаване на телесните увреждания е изяснен от първоинстанционния чрез изслушването в с.з. на вещото лице, изготвило СМЕ по отношение на Я. В., както и от заключението на вещото лице по СТЕ и съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза.

Съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническа експертиза, съдебната видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза, както и разясненията, дадени в с.з. от вещото лице, като в мотивите към присъдата е изложил съображенията си защо им дава вяра. Тук следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е отчел при изясняването на фактическата обстановка видеозаписът от охранителна камера, съдържащ се в представения от вещото лице CD-R, като са неоснователни възраженията на защитата, че видеозаписът не е изготвен по реда на НПК и не е годен да възпроизведе факти от предмета на доказване. Приобщаването на „случайни“ и/или „преднамерени“ снимки, звуко- и видеозаписи към доказателствената съвкупност многократно е било предмет на разглеждане от страна на доктрината и съдебната практика. Съгласно същата, частен звукозапис или видеозапис, извършен в нарушение на забраната за навлизане в защитена лична сфера на друго лице, би могъл да послужи в процеса на доказване в наказателното производство, доколкото макар да нарушава цитираната забрана, служи на целта за доказване на престъпление / в този смисъл е Решение № 224 от 14.03.2019 г. на ВКС по н. д. № 1033/2018 г., III н. о., НК/ В случая създадения случаен видеозапис има качеството на веществено доказателство, тъй като представлява предмет, върху които има следи от престъплението и съдържа информация за обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл.102 от НПК. Поради това, настоящият състав на съда намира, че ВРС правилно е преценил, че видеозаписът е допустим като доказателство, поради което и е пристъпил законосъобразно към действия по възпроизвеждането му в хода на съдебното следствие по реда на чл.284 НПК.

Съобразно посочената разпоредба, първостепенния съд е счел за необходимо 4 да предяви видеозаписа както на страните, така и на свидетелите. В мотивите към присъдата е цитирана практика /Решение № 412/13.06.2016г. на ВКС, III н.о./, съгласно която е допустимо да се възпроизведе „случаен“ видеозапис на свидетелите, които да изразят възприятията си относно лице, което познават, като това се извършва при невъзможност заснетото лице да бъде идентифицирано от експерт. Въззивната инстанция напълно споделя цитираната практика и приема, че настояшия случай е именно такъв – вещото лице по видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза е посочило, че качеството на записа не позволява идентификация на заснетите лица, но същият е годен за разпознаване.

В мотивите си, ВРС след като е извършил преценка на събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, изяснил е обстоятелствата, които са от съществено значение за решаване на делото, правилно е направил своите изводи относно съставомерността на извършеното деяние и участието на подсъдимите П. и Г. в извършването му, като заключенията на съда са достатъчно аргументирани и мотивирани и изцяло се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай по отношение на основните факти, включени в предмета на доказване са събрани достатъчно доказателства, които са и еднопосочни. Безспорно е установено, че на 06.02.2021 г. подсъдимите П. и Г. причинили на пострадалата телесни увреждания, подробно описани по-горе.