Решение № 391 от 19.12.2022, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 391 гр. Карлово, 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Владимир Ст. Иванов при участието на секретаря Цветана Т. Чакърова като разгледа докладваното от Владимир Ст. Иванов Гражданско дело № 20215320100772 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД, вр. чл.91, ал.1 от Закона за туризма от А. Е. Д., ЕГН: **********, чрез пълномощника си адв. Л. Д. и Л. В. Д., ЕГН: **********, двамата с настоящ адрес: гр. К., ул. „Г. М.“ №* против „О. Т.“ ЕООД, ЕИК: ***********, седалище и адрес на управление: гр. С. ****, р-н С., бул. „П. Е.“ №**, ет.*, ап.*, представлявано от управителя С. В. Г., съдебен адрес: гр. С., ж.к. „К.

П.“, бл. **-*, вх. *, ет. **, aп. ***, чрез адв. М. К..

Ищците твърдят, че с Договор за туристически пакет

№17054/14.01.2020 г. двамата закупили от „О. Т.“ ООД, ЕИК: *********** пакетно туристическо пътуване – ЕКСКУРЗИЯ ДО Б., А., В. И., У. И П. за двама души.

Освен стандартния туристически пакет, обявен от туроператора на сайта му с цена 2.490 евро на човек, двамата ищци уговорили с туроператора да тръгнат 3 дни преди основната група, за да посетят У., като заплатят допълнително самолетни билети Б. – А. - У. и билети за бизнес класа по маршрута С. – Р. - Б. А., за сумата 3.740 евро на човек.

1

Впоследствие се споразумели туроператорът да им организира и престоя в У. (трансфер, нощувки, екскурзии описани в т.12 от Договора), като за двамата платили общо сумата 18 330 лв., която сума включвала и допълнителни мероприятия към стандартния пакет в размер на 726 евро за двамата, описани в т.7 от Договора. Допълненият договор с всички допълнителни услуги бил изведен от туроператора със същия номер и дата.

Договорът бил подписан чрез разменени копия по и-мейл.

Ищците твърдят, че уговорената цена заплатили изцяло по банков път на два превода – на 15.01.2020 г. превели сумата 7 315 лв. и на 05.02.2020 г. превели сумата 11 015 лв.

На 08.03.2020 г. пътували по маршрут С. – Р. - Б. А., и Б. А. - У., като допълнително уговорената и платена от тях част от екскурзията в У., вкл. самолетните билети Б. А. - У. и обратно, била изпълнена изцяло.

На 12.03.2020 г. се присъединили в Б. А. към основната група, пътуваща от България по стандартния пакет, предлаган от туроператора на цена 2490 евро, където останали до 15.03.2020 г. според обявената програма.

На 15.03.2020г., когато трябвало да пътуват от Б. А. до И., екскурзията била прекратена. Екскурзоводът им обяснил, че екскурзията се прекратява, поради наложена карантина от страна на А. власти във връзка с обявената от СЗО глобална пандемия от COVID-19. На 15.03. пренощували извънредно в Б. А. и на 16.03. тръгнали обратно за България, като били премаршрутирани през Ф..

Предвид непредоставянето на по-голямата част от услугите от туристическия пакет по договора, ищците поискали на основание чл.91 от Закона за туризма „О. Т.“ ООД да им възстанови съответната част от платената за екскурзията цена с и-мейл, изпратен на 30.03.2020 г. При проведен телефонен разговор с тогавашния управител на ответното дружество – В. Г.а, същата им обяснила, че не била отправяла никакви претенции за връщане на суми от партньорите си, тъй като туроператорът не дължал връщане на пари на потребителите, когато прекъсването на екскурзията се дължала на форсмажорни обстоятелства. По същото време вече всички авиокомпании връщали суми за отменени пътувания поради пандемията, като напр. на сайта на L. A., от която компания били издадени билетите Б. А. - И. и И. -Р. Д. Ж., били публикувани форми за претенции във 2 връзка с отменени полети поради пандемията.

На 02.04.2020 г. туроператорът отговорил, че е завел претенцията им с входящ № 128 от 30.03. и щял да им отговори в 30 дневен срок според общите си условия.

На 15.06.2020 г. ищците получили писмо от туроператора, че е получил частично възстановяване на платените суми от своите партньори в А. и след приспадане на направените допълнителни разходи за допълнителна нощувка в Б. А. и за две премаршрутирания през А. и през Ф., можел да им възстанови сумата по 450 лв. на човек.

С писмо от 09.07. ищците отхвърлили това предложение, тъй като то не отговаряло на изискването на чл. 91, ал.1 от Закона за туризма, който текст предвиждал право на пътуващия „на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет“. С писмото също така напомнили на ответника, че премаршрутирането през А. не се отнасяло за тях, тъй като не пътували с основната група по маршрут С. - А. -Б. А. на 12.03.2020 г.

На 31.07.2020 г. получили отговор от туроператора, че не им дължи връщане на суми за отменената част от екскурзията, тъй като отмяната се дължи на форсмажор.

Ищците опитали да решат извънсъдебно спора с ответното дружество, като със заявление вх.№ С-02- 6225/23.10.2020 г. поискали от Общата помирителна комисия към КЗП съдействие за разрешаване на спора.

С писмо от КЗП изх. №0-03-6225/29.12.2020 г., изпратено по и-мейл, от КЗП ги уведомили, че е постъпило писмено изявление от ответника за отказ да участва в така образуваното помирително производство.

Ищците считат, че „О. Т.“ ООД следва да им възстанови част от платената за екскурзията цена, съответстваща на неизползваната част от пакета. Цената за стандартния туристически пакет, без допълнително платеното от тях пътуване до У., за което нямат претенции, била 2.490 евро на човек. От тази сума следвало да се приспадне половината от самолетния билет С. - Б. А. и обратния маршрут за връщане Р. Д. Ж. - С., тъй като билетът за връщане не бил използван (връщането при отмененото пътуване следвало да е за сметка на туроператора). Тази сума била приблизително ½ от 800 евро или по 400 евро на човек. Другата ползвана услуга от туристическия пакет 3 били 3 нощувки в Б. А. в хотел Е. H. C.. При направена от ищците справка в B..c., установили, че обявената цена за една нощувка за двойна стая в този хотел е 35 евро. Както било известно, B..c. удържал по 15% за направени чрез сайта резервации, поради което платената от туроператора цена за трите нощувка за двойна стая била не повече от 90 евро. Тоест от целия пакет от 2.490 евро на човек ищците използвали част, представляваща не повече от 490 евро. От допълнително платените от тях мероприятия по т.7 от Договора, не използвали „самба шоу с двупосочен трансфер“ в Р. Д. Ж. в размер на 115 евро на човек. Ето защо считат, че намалението на цената, което следва да им бъде предоставено съгласно чл.91 от Закона за туризма за отменената част от туристическия пакет, било в размер на 2.115 евро на човек.

От тази сума не следвало да се приспадат направените от туроператора разходи за връщането им до началния пункт, по-конкретно – самолетния билет от Ф. до С., тъй като съгласно чл.90, ал.12 от Закона за туризма тези разходи били за сметка на туроператора. Освен това премаршрутирането в такива случаи следвало да е за сметка на авиокомпанията – A., а не на туроператора, но вероятно ответникът не бил положил усилия да преговаря в тази връзка.

Не следвало да се приспада и допълнително платената от туроператора нощувка в Б. А. на 15.03.2020 г., тъй като съгласно чл.90, ал.13 от Закона за туризма „Когато поради непреодолими и извънредни обстоятелства не е възможно да се осигури завръщането на пътуващия, както е предвидено в договора за туристически пакет, туроператорът поема разходите за настаняването на пътуващия по възможност в равностойна категория място за настаняване за срок не повече от три нощувки“.

Не следвало да се приспада и цената на самолетни билети С. - А., тъй като те, двамата ищци, не били пътували през А.. През А. била премаршрутирана основната група, пътуваща на 12.03.2020г. от С., докато те пътували по маршрут С. - Р. - Б. А. на 8.03.2020 г.

Според ищците, отменената част от туристическия пакет, която била платена, но неизползвана, включвала следните услуги:

- самолетни билети за 15.03.2020 г. в 13.35 ч. – Б. А. - П. И.;

- самолетни билети за 17.03.2020 г. в 16.30 ч. – Ф. до И. - Р. Д. Ж.;

- самолетни билети за 21.03.2020 г. в 16.05 ч. – Р. Д. Ж. – Р., летище 4

Ф.;

- самолетни билети за 22.03.2020 г. в 15.20 ч. – Р., летище Ф. - С.;

- 2 (две) нощувки в И. – I. - N. C. h. 4*;

- 4 (четири) нощувки в Р. Д. Ж. – B. W. P. C. D. h. 4*;

- целодневен тур на В. И. от аржентинска страна с включен входен билет;

- полудневна екскурзия до П.;

- полудневен тур на В. И. от бразилска страна с включен входен билет;

- посещение на П. п. от бразилска страна с включен входен билет;

- полудневен тур в Р. до планината К. и статуята на Х. – изкачване с железница, с включени билети;

- посещение на стадион М. (обявена входна такса – 19 щ. д.);

- полудневна обиколка на Р. с посещение на хълма З. г. – изкачване с кабинков лифт;

- самба шоу с двупосочен трансфер;

- местни екскурзоводи по време на всички трансфери и екскурзии по програмата;

- екскурзовод – преводач на български език.

Тъй като сключили договор за туристически пакет, а не за отделни услуги, то единственият начин, по който можели да определят стойността на неизползваните услуги, бил да извадят стойността на ползваните услуги от цената на пакета.

В допълнение следвало да се подчертае, че намалението на цената за неизползваната част от пакета, което туроператорът дължи, не било в зависимост от това дали туроператорът е поискал или е получил връщане на платените от него суми от неговите партньори или авиокомпании.

Твърдят, че съгласно чл.25 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците туроператорът възстановява до 12 месеца, считано от датата на отмяната на извънредното положение, всички плащания, които е получил от пътуващия или от негово 5 име. Тъй като този срок изтекъл през м. март 2021 г., то ищците претендират и законна лихва върху дължимата ни сума, считано от датата на подаване на исковата молба.

Предвид гореизложеното и с оглед заявения отказ от ответното дружество, за тях съществувал правен интерес от предявяване на настоящия иск. Молят съда да постанови решение, с което на основание чл.91 от Закона за туризма да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата 4.330 лв. (четири хиляди триста и тридесет лева), представляваща левова равностойност на EUR 2.115 (две хиляди сто и петнадесет евро), която сума съставлява намаление на цената на организирано от ответника туристическо пътуване, за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с Договор за туристически пакет №17054/14.01.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба –19.05.2021 г., до окончателното й изплащане. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответното дружество, представлявано от управителя С. Г., чрез пълномощника си адв. М. К., оспорва иска по основание и по размер.

Счита, че ищците не са конкретизирали непредоставените услуги, за които претендират намаление на цената в размер на 2.115 евро на човек.

Претендирали, че имат право на подходящо намаление на цената за времето, през което е имало несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, без обаче да конкретизират в какво се състои то, кои точно услуги не са били предоставени и как се определя тяхната стойност (съответното намаление на цената). Доколкото ищците твърдели (но не обосновавали с конкретизация) наличие на предпоставките на чл. 91 от ЗТ, то тяхна била и доказателствената тежест да ги докажат.

Разпоредбата на чл. 91 от ЗТ намирала приложение, когато обаче не се е сбъднала хипотеза на чл. 90, ал. 3 от ЗТ. Това било изрично предвидено в нормата на чл. 90, ал. 4 от ЗТ. §1, т.68е от ДР на ЗТ определял като „несъответствие“ неизпълнението или неточното изпълнение на туристическите услуги, включени в договора за туристически пакет. От комплексния анализ на тези разпоредби се изяснявало, че когато някоя от туристическите услуги не отговаря на предвиденото в договора за туристическия пакет, туроператорът е длъжен да отстрани несъответствието, 6 освен когато това не е възможно или е свързано с непропорционално високи разходи предвид степента на несъответствието и стойността на засегнатите туристически услуги. И именно в хипотезата на невъзможност да се отстрани несъответствието (безвиновна невъзможност) законът разпореждал, че чл. 91 от ЗТ не се прилага.