Решение № 377 от 27.11.2023, Окръжен съд - Стара Загора
- Съд
- Окръжен съд - Стара Загора
- Дело
- Въззивно търговско дело 324/2023
- Вид
- Решение № 377
- Подписан
- 27.11.2023
- В сила
- 24.11.2023
- Състав
- Румяна Бончева Пенева, Трифон Иванов Минчев, Иванела Атанасова Караджова
Цитирани разпоредби
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 266, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 377 гр. С.З., 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Румяна Б. Пенева
Членове:
Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Румяна Б. Пенева Въззивно търговско дело № 20235501000324 по описа за 2023 година
Производството е образувано по въззивна жалба на „Ш.Г.“ ООД против Решение №217/28.04.2023г., постановено по гр.д. №2002/2022 г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък, с което е признато за установено на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че „Ш.Г.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: с.
Н.М., общ. Н., обл. С.З., п.к. ****, представлявано от управителя С.И.Х., дължи на „А.К.“ ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
С. ****, бул. „*****, представлявано от управителя И.Г.В., сумата от 19548,35лв., представляващи неплатен остатък от дължимото възнаграждение по чл. 2, във вр. с чл. 16 от Консултантски договор № 614 от 02.05.2018 г., сключен между ищеца и ответника, ведно със законна лихва върху неплатения остатък за периода от деня, следващ датата на депозиране на заявлението, а именно от 11.05.2022 г. до пълното изплащане на вземането и мораторна лихва за забава върху неплатения остатък от възнаграждението за периода от деня, следващ датата на падежа, а именно от 28.05.2021 г. до датата на подаване на заявлението - 10.05.2022 г., равняваща се на 1 889,83 лв., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 663/17.05.2022 г. по ч. гр. д. № 1099/2022 г. по описа на Районен съд – Казанлък и са присъдени разноските по делото.
1
Във въззивната жалба въззивникът излага съображения за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания. Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете изцяло. При условията на евентуалност, в случай че съдът не отхвърли иска изцяло, моли да бъде постановено решение, с което съдът да отмени първоинстанционното решение като неправилно и издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон, и необосновано, и да отхвърли иска за възнаграждение в частта му над 28.86% от стойността на договора, равняващи се на 6398,98 лв. без ДДС, и да отхвърлите иска за лихви пропорционално на главния иск.
Претендират се разноските пред двете инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират се разноските по делото, като е представен договор за процесуално представителство.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият си състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, УСТАНОВИ:
Видно от представеното по делото ч. гр. д. № 1099/2022 г. по описа на РС-Казанлък, РС-Казанлък е бил сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК от „А.К.” ЕООД, ЕИК ***** против „Ш.Г.“ ООД, ЕИК ******. По образуваното ч. гр. д. № 1099/2022 г. по описа на РС-Казанлък е издадена заповед №663 от 17.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми: 19548,35 лв. главница, 1895,26 лв. - законна лихва за забава от 28.05.2021 г. до 10.05.2022 г., по Консултантски договор № 614 от 02.05.2018 г. и законна лихва върху главницата от 11.05.2022 г. до изплащане на вземането, както и 1328,88 лв. разноски по делото, от които: 428,88 лв. държавна такса и 900,00 лв. адвокатско възнаграждение. В заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от сключен Консултантски договор № 614 от 02.05.2018 г. между „Ш.Г.“ ООД, като възложител, и „А.К.” ЕООД като изпълнител, като изпълнителят предоставил на възложителя консултантска услуга, изразяваща се в изготвяне на инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическа устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, съгласно условията по Подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските 2 райони за периода 2014-2020 г. за проект: „Изграждане на модулно предприятие за преработка на мляко“.
В законоустановения срок по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило възражение от „Ш.Г.“ ООД. С разпореждане №2618 от 22.06.2022 г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск относно вземането, предмет на заповедта за изпълнение, в едномесечен срок от получаване на разпореждането като довнесе и дължимата държавна такса. В изпълнение указанията на съда и в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК, ищецът е депозирал искова молба срещу длъжника „Ш.Г.“ ООД.
Като доказателство по делото е приет Консултантски договор №614/02.05.2018 г., сключен между „Ш.Г.“ ООД, в качеството на възложител и „А.К.” ЕООД, в качеството на консултант, като в договора са регламентирани правата и задълженията на страните по него.
Предметът на договора е регламентиран в чл.1 от същия и включва цялостната подготовка и окомплектоване на необходимите за кандидатстване документи и управлението на проекта, а в чл.2 от договора е уточнена цената на предоставената консултантска услуга.
Съгл. чл. 2 от договора, възложителят се задължава да изплати на консултанта възнаграждение в размер на: 2,5% (две цяло и пет процента) от стойността на инвестиционния проект, предмет на настоящия договор, дължими както следва: 1600 (хиляда и шестстотин) лева при подписване на настоящия договор; 1600 (хиляда и шестстотин) лева при приемане от възложителя на изготвеното заявление за подпомагане с подписване на приемо-предавателен протокол от двете страни; Разликата до 2,5% (две цяло и пет процента), в срок до 30 дни след подписване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „З.“ - Разплащателна Агенция.
Безспорно е обстоятелството, че ответното дружество не е подписало такъв договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с ДФ „З.“ Разплащателна Агенция. Според ищеца, вината за това обстоятелство е у ответника, който не е предоставил нито на ищеца, нито на ДФ „З.“ изисканите с писмото-уведомление документи, необходими за сключване на договора за безвъзмездна финансова помощ.
Според ответника, ищецът консултант не е извършил пълния обем на работата, възложена по чл.1 от договора, а именно:подготовка за заявки за плащане, отчитане и управление на проекта, като е посочил, че в случая е налице нищожност на клаузата на чл.16 от договора поради накърняване на добрите нрави по см. па чл.26 ЗЗД, тъй като създава предпоставки за нееквивалентност на престациите на двете страни по договора. Според ответника, въпреки че не е изпълнил пълния обем от договореното 3 възнаграждение, ищецът претендира заплащане на цялото договорено възнаграждение по договора, което води и до накърняване на добрите нравит.е. нищожност на тази клауза /Чл.16 от договора/.
Видно от представеното Уведомително писмо с изх. №012600/2473/23.04.2021 г., адресирано до „Ш.Г.“ ООД, във връзка с подадено проектно предложение с идентификационен № BG06RDNP001-4.001-0378 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.001 по подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти” от мярка 4 „Инвестиции в материални активи” от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., след проведена оценка, проектното предложение на ответното дружество е получило 70 брой точки по критериите за оценка и е включено в списъка на проектните предложения, предложени за финансиране по процедурата, с одобрен размер на безвъзмездната финансова помощ 443 449,52 лв., представляващ 50% от одобрените инвестиционни разходи.
С уведомителното писмо на получателя „Ш.Г.“ ООД е указано, че изисканите документи трябва да бъдат представени в срок до 30 дни от изпращане на уведомителното писмо чрез ИСУН. С уведомителното писмо е посочено, че в случай, че са представени изброените по-горе документи и получателят отговаря на изискванията на Раздел 11.2 от условията за кандидатстване, ще бъде поканен за сключване на договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, в случай че не бъдат представени исканите документи в 30-дневния срок, ще бъде издадено решение за отказ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Видно от представената извадка от електронна поща, експертът „Европейски програми“ С.С. уведомила, че в системата ИСУН е получено писмо за одобрение на „Ш.Г.“ по подмярка 4.2.
Видно от Решение за отказ № 03-РД/2576/10.08.2021 г. на Държавен фонд „З.“, на основание чл. 38, т. 3, във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове и съгласно изискванията на т. 1.5. буква б) от раздел 11.2. „Критерии за недопустимост на кандидатите“, т. 9, във връзка с тире трето, предложение второ, във връзка с т. 2, т. 3. буква а), б), г), е) и ж) и т. 5 от раздел 27.1.
„Процедура за уведомяване на неодобрени и одобрени кандидати и сключване на административни договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ“ на Условията за кандидатстването по подмярка 4.2.
„Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от Програма за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. и на основание Заповед № 03-РД/1734 от 16.06.2021 г. проектното предложение е отхвърлено изцяло.
4
Видно от представената фактура № 1142/16.05.2018 г., с получател „Ш.Г.“ ООД и доставчик „А.К.” ЕООД, на 16.05.2018 г. е фактурирано плащане по чл. 2 от Консултантски договор №614/02.05.2018 г. в размер на 3840,00 лева с ДДС. Не се спори, че тази сума е заплатена от ответника на ищеца.
В производството пред РС е назначена съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и мотивирано. Същото е възприето и от РС. Видно от експертното заключение, съгласно сключения консултантски договор изпълнителят – консултант е следвало да изготви инвестиционен проект, включващ подготовка на заявление за подпомагане, изработка на бизнес план, анализ на икономическата устойчивост на проекта и подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление па проекта, съгласно условията на подмярка 4.2. Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 год.
Експертът подробно е описал дейностите, свързани с консултантската услуга, като е посочил, че съгласно подписания консултантски договор в предмета на дейност се включват и дейности по подготовка на заявки за плащане, включително отчитане и управление на проекта, съгласно изискванията на 4.2 от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 година. Консултантът следва да указва цялостно съдействие при управлението и организацията на дейностите по изпълнението на проектното предложение, както и отчитането на проекта.
Тъй като Държавен фонд З. е издал решение за отказ от финансиране на проекта на ответното дружество, фактически действия по управление и отчитане на проекта от страна на ищеца-консултант не са извършвани, поради обективна невъзможност.
С оглед на посоченото, Окръжен съд приема, че в случая предметът на договора е изпълнен частично от страна на ищеца-консултант, тъй като поради отхвърляне на проектното предложение от страна на Държавен фонд З., е станало невъзможно извършването на последващите действия, свързани с управление и отчитане на проекта от страна на ищеца-консултант.
Съдът приема, че цената на консултантския договор, уговорена в чл.2 е цена за цялостната дейност по услугата, включваща изготвяне на инвестиционния проект, управление и отчитане на същия. В случая ищецът е изпълнил само част от поетите по договора задължения – изготвяне на проектната документация и предаването й на Държавен фонд З.. За тази дейност ищецът е получил договореното възнаграждение- това по чл.2, ал.1, т.1,2 от Консултантския договор, като получаването на сумата не се оспорва 5 от ищеца по делото.