Определение № 994 от 12.08.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 994 гр. Благоевград, 12.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас Иванов като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело № 20251200500475 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и е образувано по жалба, подадена от ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М. Б. - Кмет на Община Благоевград, срещу решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, с което е уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.

С решение № 315/ 13.06.2025 г., пост. по в. гр. д. № 475/ 2025 г. по описа на ОС – Благоевград, съдът е изменил решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, в частта, с което е уважен предявения иск за сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, като е осъдил ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от М. Б. - Кмет на Община Благоевград да заплати на Т. Б. К., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., ул. ***, със съдебен адрес за връчване на книжа и съобщения: гр. Б., ул. *** сумата в размер на 2 000 (две хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в причиняване на болка, страдание, стрес и безпокойство, негативни емоции, безсъние, невъзможност да извършва обичайната си работа в домакинството, негативни преживявания и дискомфорт, всички причинени в резултат на травмите от случилия се на 01.09.2024г. инцидент, настъпил в резултат на спъването и падането й, поради разместена и неравна плочка при движението й по тротоара до оградата на Пето средно училище „Георги Измирлиев“ – Благоевград в гр.

Благоевград, ведно със законната лихва от датата на инцидента - 01.09.2024 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата над 2 000 лева до пълния уважен размер от 5 000 лева, е отхвърлил като неоснователен, както и е потвърдил решение № 222/ 24.03.2025 г., постановено по гражданско дело № 2491/ 2024 г. на Pайонен съд – Благоевград, в останалата част, като е осъдил Я. Г. Д., ЕГН: ********** и Й. К. Д., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на Б. С. И., ЕГН: **********, сумата от 25.00 (двадесет и пет лева) за направените от него разноски във въззивната инстанция за държавна такса, както е осъдил Т.

Б. К., ЕГН **********, да заплати на ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *, сумата в размер на 60, 00 лева – разноски по делото за държавна такса за въззивно обжалване, съобразно уважената част от иска, както е осъдил Т. Б. К., ЕГН **********, да заплати на ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *, сумата в размер на 50, 00 лева – разноски по делото за юрисконсулт за въззивно обжалване, съобразно уважената част от иска, както и е осъдил ОБЩИНА БЛАГОЕВГРАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Б., ***, представлявано от 1

М. Б. - Кмет на Община Благоевград да заплати на адв. П. З. от АК – Благоевград на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200, 00 лв. за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.

Постъпила е молба вх. № 11644/ 22.07.2025 г. от адв. П. З., с която е направила искане за изменение на решението в частта за разноските по делото, като се увеличи възнаграждението за адвокат.

С разпореждане на ОС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за изменение решението на ищеца, който в установения срок е подал отговор, в който оспорва искането.

Постъпила е молба вх. № 11556/ 18.07.2025 г. от Община Благоевград, с която е направила искане за изменение и допълване на решение № 315/ 13.06.2025 г. в частта за разноските по делото, като се увеличи възнаграждението за юрисконсулт съобразно отхвърлената част на иска в първата инстанция и се намали възнаграждението за адвокат в първата инстанция.

С разпореждане на ОС - Благоевград, е изпратен препис от молбата за изменение решението на ищеца, който в установения срок е подал отговор, в който оспорва искането.

По отношение на разноските във въззивната инстанция, с оглед резултата по делото, съдът е приел, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, следва да се присъдят разноски в размер на 200.00 лв., представляващи разноски за адвокат, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, както и частичната основателност на въззивната жалба.

Няма основание за промяна на тези изводи на съда.

Отговорността за разноските по делото е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото.

Правото на ищеца-въззиваем да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК. Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ответника, съразмерно с уважената част от иска.

Тълкуването на така посочената разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноски даже и да е положила най-голямата грижа да издири действителното правно положение. Тук вина за предизвикване на делото не е нужна. Страната, срещу която е постановено решението, понася отговорността за разноски, което се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Относно размера или прекомерността на възнаграждението за адвокат:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.

Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ ЗА АДВОКАТСКА РАБОТА. В този смисъл е разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.

Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.

Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната 2 може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при отправяне на преюдициално запитване.

Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява фактическа и правна сложност, трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна.

Съдът не е обвързан от предвиденото в Наредба № 1 по отношение на адвокатското възнаграждение, като в тази насока съобразява и Решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела C-427/16 и C-428/16: "че определянето на минимални размери за адвокатските възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение от 4 септември 2014 г., API и др., C?184/13 —C?187/13, C?194/13, C?195/13 и C?

208/13, EU: C: 2014: 2147, т. 43)... член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели. ". Тоест, националният съд не е обвързано от предвиденото в Наредба № 1.

Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване, респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.

Решение по дело № 05.10.2010 г., Elchinov, C173/09, т. 29.

С оглед изясняването на посоченото решение на СЕС, настоящият съдебен състав намира, че следва да изясни, че цитираното решение по преюдициално запитване се базира на разпоредбата на чл. 101, § 1 и § 2 ДФЕС, съгласно които се забраняват "като несъвместими с вътрешния пазар всички... решения на сдружения на предприятия..., които биха могли да засегнат търговията межди държавите-членки и които имат за своя цел или резултат предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар и в частност такива, които: а) пряко или косвен определят покупни или продажни цени... споразумения или решения, които са забранени в съответствие с настоящият член, са нищожни".

Горните съждения се потвърждават и от актуалната практика на СЕС – Решение по дело C-438/22 г., в което е възприето, че: "1) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. 2) Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да 3 се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.