Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3183 от 20.08.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 9233/2023
Вид
Решение № 3183
Подписан
20.08.2025
В сила
08.10.2025
Състав
ВЪРБАН ТОДОРОВ ВЪРБАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 33, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 179, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 48 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 342, ал. 1, пр. 3 · Наказателен кодекс
  • чл.305, ал.3, изр.2 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 3183 гр. София, 20.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно наказателно дело № 20231110209233 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба Д. В. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №22-4332-028093/05.01.2023г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“, с което на жалбоподателя, на основание чл. 53 от ЗАНН и на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП .

Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното лице, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна, поради нарушение на материалния закон и на процесуалния закон. В жалбата са изложени доводи, че образуваното административнонаказателно производство е в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗАНН, тъй като на 10.12.2022г. е образувано наказателно производство- ДП-ЗМ 1761/2022г. в VII РУ на МВР. Твърди се, че е налице неправилно определяне на административното наказание за извършеното деяние със санкционната разпоредба на чл.

179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, тъй като на жалбоподателя, предвид приетата от наказващия орган фактическа обстановка, е следвало да бъде наложено наказание съобразно санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2, вр. с чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 3 от ЗДвП. Поддържа се и това, че неправилно е приложена разпоредбата на чл. 48 от ЗДвП.

Сочи се, че наказващият орган не е установил дали на кръстовището има или няма знак, който да напътства участниците в движението, че следва да се съобразяват с регламентираната в него организация на движението. Въз основа на тези възражения жалбоподателят отправя искане за цялостна отмяна на обжалваното наказателно постановление. Жалбоподателят моли и за присъждане на направените от него разноски по делото.

В съдебно заседание жалбоподателят – Д. В. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г., която поддържа всички възражения и доводи, изложени в жалбата, и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено. Процесуалният представител на жалбоподателя посочва, че административнонаказателно производство се води в противоречие на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Адвокат Г. твърди също, че неправилно е определено административното наказание със санкционната разпоредба на чл. 179, ал. 2 вр.

1 чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП. Адвокат Г. моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 10.12.2022г., около 09:20 часа, в гр. София , кв. „Горубляне“, на ул. „Георги Зоев“ жалбоподателят Д. В. К. управлявал лекия си автомобил марка „***“, модел „***“, с рег.

№***, като се движел по ул. „Георги Зоев“ с посока към ул. „Самоковско шосе“. Достигайки до нерегулирано кръстовище с ул. „Петър Дипларов“ жалбоподателят не пропуснал движещият се по ул. „Петър Дипларов“ и идващ от дясно по посоката на движение лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от И.Г.С. и в който като пътник се возила Ж.И.Т., като между двата автомобила настъпил удар. Впоследствие автомобилът марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от жалбоподателя, се отклонил в ляво по посоката на движение и се ударил в декоративен метален стълб за осветление, при което автомобилът преустановил своето движение.

На местопроизшествието пристигнал екип на ОПП-СДВР, част от който били свидетелят Т. Л. Д. и Т.М.Т.. Последните установили водача на автомобила марка „***“, модел „***“, с рег. №***, и го изпробвали за употреба на алкохол с техническо средство Алкотест „Дрегер 7500“, като не било отчетено наличието алкохол в кръвта на жалбоподателя. Впоследствие свидетелят Т. Д. съставил срещу жалбоподателя Д. В. К.

АУАН серия GA, бланков №554292, за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП. Актът за установяване на административно нарушение бил връчен на жалбоподателя К. на място.

Тъй като свидетелят Д. и неговият колега – Т.Т., следвало да се отправят към друго настъпило пътнотранспортно произшествие, след съставянето и връчването на акта за установяване на административно нарушение, те указали на жалбоподателя да се яви в отдел „Пътна полиция“-СДВР, за да бъде изпробван и за употреба на наркотични вещества. Покъсно същият ден жалбоподателят К. се явил в отдел „Пътна Полици“-СДВР, където бил изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство „Дръг Тест 5000 № ARSF 0400“, проба № 075, която отчела положителен резултат за „амфетамин“. На жалбоподателя бил издаден талон за медицинско изследване №009402, в който изрично му било указано, че трябва в рамките на 30 минути от връчването на талона да се яви във ВМА гр. София. Бил съставен и констативен протокол №К 681.

Жалбоподателят отишъл във ВМА, където дал кръв и урина за изследване. Жалбоподателят бил задържан за срок от 24 часа.

След настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на автомобила марка „***“, марка „***“, с рег. №*** – И.Г.С., и возилата се като пътник в горепосоченото превозно средство Ж.И.Т., били откарани за преглед в УМБАЛ „Св. Анна“, от където покъсно И.Г.С. бил с освободен с работна диагноза фрактура на две ребра, а Ж.И.Т. била освободена с работна диагноза – контузия на гръден кош.

Наред с това във връзка с настъпилото произшествие, било образувано и досъдебно производство №11098/2023г. по описа на СРПТ-ОР-СДВР, пр. пр. 45302/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК. В хода на досъдебното производство, на 18.05.2023г., била изготвена съдебна химикотоксикологична експертиза № И-5059/30.05.2023г., според заключението на която не е констатирано наличието на наркотични/упойващи вещества в предоставените от жалбоподателя Д. К. проби.

Административнонаказващият орган издал на 05.01.2023г. обжалваното наказателно постановление №22-4332-028093/05.01.2023г., с което на жалбоподателя К., на основание чл.

53 от ЗАНН и на чл. 179, ал. 2 вр. чл. 179, ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 /двеста/ лева за извършено нарушение на чл. 48 от ЗДвП.

Гореописаните фактически обстоятелства съдебният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в 2 показанията на разпитания пред съда свидетел – Т. Л. Д., както и в писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред – констативен протокол № К 681, талон за изследване № 009402, протокол за сервизна проверка на „Дръг Тест ARJF-0040”, резултат от изследване с техническо средство „Дръг Тест ARJF-0040”, съдебна химико-токсикологична експертиза № И-5059/30.05.2023г., протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества, протокол за личен обиск, заповед за задържане, справка картон на водача, заповед № 8121К-13180/23.10.2019г. акт за встъпване в длъжност, заповед №8121з-1632/02.12.2021г., справки от Софийска районна прокуратура.

Съдебният състав на настоящата инстанция преценява показанията на свидетеля Т. Д. за обективни и логични, като той съобщава за обстоятелства, непосредствено възприети от него, като заявеното кореспондира със събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. С оглед на гореизложеното съдът кредитира показанията на свидетеля и ги ползва при формирането на фактическите си изводи.

Писмените доказателства по делото, приобщени по надлежния процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи за фактите по разглеждания случай.

Анализът в съвкупност на събраните доказателствени материали позволява формирането на еднозначни и еднопосочни фактически изводи, поради което не се налага обсъждането им при условията на чл.305, ал.3, изр.2 от НПК.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество същата се явява ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения:

В хода на административнонаказателното производство срещу жалбоподателя Д. В.

К. е било повдигнато административнонаказателно обвинение за това, че на 10.12.2022г. в гр. София при управляване на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, като се движел по ул. „Георги Зоев“ с посока към ул. „Самоковско шосе“, след като достигнал до нерегулирано кръстовище с ул. „Петър Дипларов“ жалбоподателят К. не пропуснал движещият се по ул. „Петър Дипларов“ и идващ от дясно по посоката на движение на автомобила марка „***“ лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №***, управляван от И.Г.С. и в който като пътник се возила Ж.И.Т., като между двата автомобила настъпил удар.

Видно от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал, след настъпилото пътнотранспортно произшествие водачът на автомобила марка „***“, марка „***“, с рег. №*** – И.Г.С., и возилата се като пътник в горепосоченото превозно средство Ж.И.Т., били откарани за преглед в УМБАЛ „Св. Анна“, от където по-късно И.Г.С. бил с освободен с работна диагноза фрактура на две ребра, а Ж.И.Т. била освободена с работна диагноза – контузия на гръден кош.

Предвид на това и доколкото деянието предмет на настоящото производство съответства по своите признаци на състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК - Който при управляване на моторно превозно средство наруши правилата за движение, като по непредпазливост причини на другиго средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по чл. 343, ал. 1, б „а“, се наказва с наказание „лишаване от свобода“ до три години или с наказание „пробация“, то е налице хипотезата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН – „При констатиране на признак/признаци на извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.“ Нещо повече в процесния случай, видно от 3 представените от страна на Софийска районна прокуратура данни, за деянието вече е образувано досъдебно производство №11098/2023г. по описа на СРПТ-ОР-СДВР, пр. пр.

45302/2022г. по описа на СРП, водено за престъпление по посочената по-горе правна квалификация.

Доколкото предвид обективираните признаци на деянието, предмет на производството като престъпление от общ характер, воденето и на административнонаказателно такова влиза в колизия както с чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, така и със забраната ne bis in idem. С оглед на това атакуваното наказателно постановление, издадено в рамките на административно-наказателното производство, следва да бъде отменено, а административно-наказателното производство следва да бъде прекратено.

С оглед на горепосоченото се явява безпредметно съдебният състав да отговори и на останалите възражения, наведени от жалбоподателя в жалбата.

По разноските:

В съдебното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на чл.63д от ЗАНН.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя и да му присъди разноските по делото. Доколкото няма обективирано възражение за прекомерност от въззиваемата страна, съдът намира, че следва да присъди същото в претендирания размер от 900 лева.