Решение № 13045 от 18.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13045 гр. С., 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20211110174717 по описа за 2021 година

Предявен е от М. А. А., а в условията на евентуалност от С. Г. А. срещу „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД.

Ищците М. А. А. и С. Г. А., чрез адв. К., извеждат съдебно предявените си субективни права при твърденията, че са съпрузи и собственици на апартамент №1, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ №23, ет. 1. Ответното дружество било собственик на склад за медицински изделия в партерния етаж на жилищната сграда на ул. „Б.“ №23. На 29.12.2016 г. ищцата М. А. сключила с ответното дружество споразумение, по силата на което ищцата се задължила да заплати на ответното дружество сумата от 17 000 лева, а ответното дружество се задължило, както следва: а/ да продаде по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ на ищцата съответната идеална част от собствените си идеални части от частта на таванския коридор, която ще се присъедини към ателиетата, както и съответните идеални части от един квадратен метър от коридора при мазетата, който ще се присъедини към мазето на М. А.; б/ да даде съгласието си в предвидената в закона форма за извършване на преустройство на таванските помещения в ателиета и промяна на предназначението на мазето на собственика М. А., като последната ще уведомява дружеството в подходящ срок преди подписването на съответните документи или писмени материали, необходими за преустройството и ще му предоставя копия от същите. От чл. 2 от споразумението ставало ясно, че на 02.12.2015 г. ищецът С. А. бил заплатил сумата от 1500 лева, а остатъкът от 15500 лева ищецът заплатил на 30.01.2017 г.

Твърдят, че на 12.10.2017 г. етажната собственост провела общо събрание, на което било взето решение за обособяване на самостоятелен обект и промяна предназначението на таванския етаж, както и приобщаване на 1 кв.м. от коридора в мазето на ищците, както и промяна на предназначението на мазето на сем. А.и. След това общо събрание всички останали етажни собственици, с изключение на ответника, прехвърлили на ищците идеалните си части от обособеното общо таванско помещение. Поддържат, че в началото на 2020 г. от ответното дружество ги уверили, че последното ще им продаде във формата на нотариален акт собствените си идеални части от общото таванско помещение и мазето, но отново не се стигнало до сделка. На 20.02.2020 г. ищцата М. А. изпратила нотариална 1 покана до ответното дружество, с която му давала възможност да изпълни задължението си за продажба или да възстанови платената сума от 17 000 лева. Ответното дружество не изпълнило нито едно от предложените му от ищцата действия. Поради дългият период на неизпълнение на задълженията на ответника по процесното споразумение, ищцата прави изявление за разваляне на споразумението от 29.12.2016 г., сключено между нея и ответното дружество. Ето защо ищцата М. А. иска съдът да осъди ответното дружество да заплати сумата в размер на 17 000 лева поради прекратяване на процесното споразумение. При условията на евентуалност ищецът С. А. иска съдът да осъди ответното дружество да му заплати сумата в размер на 17 000 лева като недължимо платена. Претендират разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че исковете са недопустими, поради неизпълнение указанията на съда за отстраняване на нередовности в исковата молба. Евентуалната искова претенция била недопустима, доколкото по съществото си представлявала предявяване на нов иск. Поддържа, че станал собственик на самостоятелен обект в процесната етажна собственост на 16.12.2010 г. – след вземане на процесното решение за преустройство. Поддържа, че извършените от ищцата строителни дейности в етажната собственост представлявали незаконно строително, което подлежало на премахване и затова Столична община, направление „Архитектура и градоустройство“ издала заповед в този смисъл. Въпреки това, в опит да се изпълнят изискванията за законосъобразността на извършените строителни дейности, ответното дружество сключило процесното споразумение, което твърди, че противоречи на добрите нрави и съдържа клаузи, които са невъзможни за изпълнение. Поддържа, че чл. 185, ал. 3 ЗУТ предвижда сделките с общи части в сгради в режим на етажна собственост да бъдат извършвани едновременно от всички етажни собственици от етажната собственост. Поради това задължението на ответника по процесното споразумение изначално било невъзможно за изпълнение без участието на всички етажни собственици. Твърди, че не е получавал покана за сключване на валидна сделка при условията на чл. 185, ал. 3 ЗУТ нито от ищците, нито от представител на етажната собственост. По отношение на задължението по чл. 1, б. „б“ от споразумението твърди, че от представения с исковата молба протокол от общо събрание на етажната собственост от 12.10.2017 г., било видно, че ответникът е изпълнил това си задължение, като е дал съгласието си по всички точки от дневния ред на събранието.

Предвид изложеното ответното дружество не било неизправна страна по процесното споразумение. Поддържа, че дори да се приеме, че е в неизпълнение на споразумението, ищцата не е извършвала плащания по него, за да претендира връщане на процесната сума от 17 000 лева. Прави възражение за изтекла погасителна давност както по отношение на претенцията по главния иск, така и на тази по евентуалния. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:

От представеното по делото удостоверение за семейно положение се установява, че ищците М. А. А. и С. Г. А. са съпрузи.

Установява се от представения нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № ***, рег. № ****, дело № *** от 19.05.2003 г., че М. А. А. и С. Г. А. са собственици на апартамент №1, находящ се в гр. С., ул. „Б.“ №23, ет. 1.

Не е спорно по делото, че ответното дружество е собственик на самостоятелен обект – склад за медицински изделия, находящ се на партерния етаж на процесната сграда в гр. С., ул. „Б.“ №23.

Представено е по делото преводно нареждане от 02.12.2015 г., от което се установява, че на посочената дата С. Г. А. превел по сметка на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД сумата в размер на 1500 лв. с посочено основание „аванс по споразумение за приобщаване на общи 2 части на Б. 23“.

Безспорно е обстоятелството, че на 29.12.2016 г. между ищцата М. А. А. и ответното дружество „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД било сключено споразумение, в т. 14 от което М.

А. А. декларирала желанието си да придобие собствеността върху всички тавански помещения от индивидуалните собственици в Етажната собственост на ул. „Б.“ № 23 и със съгласието им да реализира преустройство на същите в ателиета, както и да придобие по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ съответните идеални части от коридора на таванския етаж и коридора на мазето за реализиране на преустройството на собственото й мазе в магазин, съгласно идеен проект, представляващ Приложение № 1. С оглед направените констатации страните постигнали уговорка и подписали приложението за доброволно уреждане на отношенията си във връзка с извършеното фактическо преустройство на таваните и мазето в сградата на ул. „Б.“ № 23 и за осъществяване на необходимите правни действия по придобиване собственост върху обектите по т. 14.

По силата на чл. 1 от споразумението ищцата се задължила да заплати на ответника сумата в общ размер на 17 000 лева, а „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД се задължило, както следва: а/ да продаде по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ на М. А. А. съответната идеална част от собствените си идеални части от частта на таванския коридор, която ще се присъедини към ателиетата, както и съответните идеални части от един квадратен метър от коридора при мазетата, който ще се присъедини към мазето на М. А.; б/ да даде съгласието си в предвидената в закона форма за извършване на преустройство на таванските помещения в ателиета и промяна на предназначението на мазето на собственика М. А. А. съгласно проектите по приложение № 1, като последната ще уведомява дружеството в подходящ срок преди подписването на съответните документи или писмени материали, необходими за преустройството и ще му предоставя копия от същите.

Съгласно чл. 2, ал. 1 от споразумението, страните констатирали, че част от сумата по предходния член в размер на 1 500 лева е била заплатена от М. А. А. на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД в хода на водените предварителни преговори за сключване на споразумението. Съгласно чл. 2, ал. 2, остатъкът от сумата в размер на 15 500 лева М. А. се задължила да заплати най – късно до 31.01.2017 г.

Представено е по делото преводно нареждане от 30.01.2017 г., от което се установява, че на посочената дата С. Г. А. превел по сметка на „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД сумата в размер на 15 500 лв. с посочено основание „споразумение от 28.12.2016 г.“.

По делото е представен протокол от 12.10.2017 г., от който се установява, че на посочената дата е било проведено общо събрание на собствениците в ЕС на жилищната сграда на ул. „Б.“ № 23, като по т. 3 е взето решение за създаване на самостоятелен обект от общите части на сградата – помещение, наречено „таван-сушилня“, находящо се на таванския етаж на сградата с площ от 55,2 кв.м. и представляващо обща част на същата в самостоятелен обект, съгласно чл. 185, ал. 3 ЗУТ. Било прието, че самостоятелният обект става собственост на всички собственици на самостоятелни обекти в сградата, при квоти, съгласно притежаваните от всеки един от тях идеални части от общите части на сградата. По т. 5 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за присъединяване на помещението по т. 3 от дневния ред – „таван-сушилния“ към бъдещите самостоятелни обекти ателие № 1 и ателие № 2 съгласно идеен проект, след като същото помещение й бъде прехвърлено по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ срещу погасяване на задълженията или остатъците от тях на останалите етажни собственици към М. А. А. за извършения по т. 2 от дневния ред ремонт на общите части на сградата. По т. 6 било взето решение за даване на съгласие за промяна предназначението на мазето, собственост на М. А. А. в „магазин за промишлени стоки“. По т. 7 било взето решение за даване на съгласие на М. А. А. за присъединяване на 1.1 кв.м. от коридора на приземния етаж към собственото й мазе за изграждане на санитарен възел към бъдещия обект „магазин за промишлени стоки“, 3 съгласно идеен проект, след като тази площ й бъде прехвърлена по реда на чл. 185, ал. 3 ЗУТ. С т. 8 било прието, че с взетите решения по т. 3 – 7 от дневния ред на общото събрание, прехвърляне правото на собственост от новия самостоятелен обект „таван – сушилния“ и 55.2 кв.м. от коридора към мазетата на етажния собственик М. А. А. етажните собственици уреждат напълно финансовите си отношения за извършения ремонт на общите части на сградата на ул. „Б.“ № 23 и погасяват задължението си за плащане.

На 20.02.2020 г. М. А. А. изпратила до „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД нотариална покана, получена на 11.03.2020 г., с която поканила ответното дружество да предприеме действия по изпълнение на задължението му по чл. 1 от споразумението от 29.12.2016 г., а в противен случай – в 1-седмичен срок от получаване на поканата да възстанови сумата в размер на 17 000 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По главния иск, предявен от М. А. А. срещу „Паралакс Лайф Сайънсис“ АД:

Ищцата извежда съдебно предявеното право при твърдения, че се е осъществил фактическият състав на третата престационна кондикция на чл. 55, ал. 1 ЗЗД - дадено на отпаднало основание – развалено споразумение от 29.12.2016 г.