Решение № 1330 от 06.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1330 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. Петров при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. Петров Гражданско дело № 20231100100053 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Ф. А. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с. Бойно, ул. „*******, община КърджА., област КърджА., чрез адвокат М. И., вписан в САК, със съдебен адрес: гр. София, ул. „*******, ет. 2, офис 28, против Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2б ЗОДОВ, като се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото на разглеждане в разумен срок на сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780II/1998 г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София, известно в публичното пространство като делото за т. нар. „Възродителен процес“, за периода от образуването му през януари 1991 г. до момента на предявяване на иска, ведно със законната лихва за забава по чл. 86 ЗЗД, считано от 03.01.2020 г. /три години преди датата на предявяването на иска/ до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски по делото.

Ищецът предявява претенция за обезщетение за неимуществени вреди, възникнА. от продължилото извън разумните срокове за разглеждане наказателно производство, претърпени като пострадало лице на основание чл. 74, ал. 2 НПК – наследник по закон на А.

С.А. (с принудително дадени имена А.С.А.), с ЕГН **********, починал на 10.10.2010 г., както и в лично качество на основание чл. 74, ал. 1 НПК. Релевира се, че спрямо бащата на ищцата е осъществена репресия и насилствена асимилация по време на т. нар.

„Възродителен процес“. Излагат се подробни съображения за извършените спрямо него посегателства, по-конкретно – лишаване от свобода за повече от 3 години, както следва: в затвора и лагера на о. Белене /от 04.01.1985 г. до 04.01.1986 г./ и в с. Галатин, обл. Враца /от 04.01.1986 г. до 13.09.1988 г./. Ищцата поддържа, че макар и да не е била лишавана от свобода, тя и цялото й семейство на лично основание също се явяват пострадА. от престъпленията, предмет на разследването, защото в резултат на задържането на баща й години наред са били засегнати правата им на личен и семеен живот, на достойнство и зачитане на личния интегритет, което наред с насилствената асимилация, се отразило върху 1 психичното й здраве. Впоследствие А. С.А. бил принуден от властите през 1989 г. да напусне страната и да се установи да живее в Република Турция. Сочи се, че било образувано Сдружение „За справедливост, права, култура и солидарност на Балканите“, на което по-късно ищцата станала член, чиято цел било да подпомага пострадА.те в комуникацията с властите в България относно започнатото разследване за издирване, установяване и търсене на отговорност от виновниците за т. нар. „Възродителен процес“.

Единствените актове на Прокуратурата, постановени по делото, които били връчени на някои от пострадА.те, но не и на ищцата, били постановление от 04.10.2018 г. за спиране и от 31.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство. Сочи се, че първите разпити на пострадА. по делото били осъществени едва след 2000 г., като бащата на ищцата бил сред разпитваните, но тя не е била призовавана като свидетел.

Излагат се доводи, че с тези си действия прокуратурата е лишила ищцата, баща й и всички други пострадА. и семействата им от възможността да получават информация за развитието на делото, както и да предявят претенции за репариране на причинените им с разследваните деяния вреди от произволното лишаване от свобода, подлагането на изтезания, жестокото, унизително и нечовешко отнасяне и наказание в периода на т.нар.

„Възродителен процес“.

Ищцата посочва, че разследването и досъдебната фаза по сл. дело 1/1991 г. по описа на Прокуратура на Въоръжените сили, впоследствие преобразувано в сл. дело № 780-II/1998 г. по описа на ВОП – София, а сега ДП № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София, продължава повече от 30 години. Поддържа, че прекомерната продължителност на делото нарушава правото й по чл. 6§1 от ЕКЗПЧОС за разглеждане и приключване на делото в разумен срок, като отговорност за необоснованото забавяне на производството носи Прокуратурата. Оценява претърпените от нея лично и в качеството на наследник на баща си А. С.А. неимуществени вреди от нарушението по чл. 6 §1 от ЕКЗПЧОС на 120 000 лв. /по 2000 евро за всяка година/.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор от страна на ответника – Прокуратура на Република България. Оспорва редовността на исковата молба поради несъответствие в обстоятелствената част и петитума, тъй като не било ясно дА. претендираните от ищцата вреди са понесени в лично качество или в качеството й на наследник на А. С.А.. Поддържа, че искът се явява недопустим, тъй като ищцата не е легитимирана по чл. 6, ал. 1 ЗОДОВ да претендира обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от наследодателя й вследствие нарушаването на правото му за разглеждане и решаване в разумен срок на процесното следствено дело, нито е легитимирана да предявява иск за репарирането им в лично качество. Позовава се също така на недопустимост на иска и поради липса на обратно действие на разпоредбата на чл. 2б ЗОДОВ /приета с ДВ бр.

98/11.12.2012 г., в сила от 15.12.2012 г./, поради което счита, че не могат да се обезщетяват вреди, настъпили до тази дата.

По същество счита, че производството не е продължило извън разумния срок при съобразяване на правната и фактическата сложност на делото, броя на страните, обема на доказателствата, както и необходимостта да се извършват процесуални действия чрез съдебни поръчки до Република Турция, които не са изпълнявани, изпълнявани са частично и с огромно забавяне. По-нататък, намира, че не са настъпили твърдените от ищцата неимуществени вреди като пряк и непосредствен резултат от релевираното нарушение на правото на разглеждане на досъдебното производство в разумен срок. Поддържа, че вредите от предходното увреждане /репресията по време на т. нар. „Възродителен процес“/ не подлежат на обезщетяване по чл. 2б ЗОДОВ, а спрямо тях е приложим специалният ред по Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица. Оспорва размера на претендираните вреди като несъобразен с критериите по чл. 52 ЗЗД, както и началния момент на акцесорната претенция за законна лихва за забава.

2

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

От фактическа страна съдът намира следното:

Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че бащата на ищцата А. С.А. е бил задържан и лишен от свобода в затвора и лагера на о. Белене в периода от 04.01.1985 г. до 04.01.1986 г. и лишен от свобода в с.

Галатин, обл. Враца от 04.01.1986 г. до 13.09.1988 г. Не е спорно, че лицето е било принудено от властите в България през 1989 г. да напусне страната, като се е установило да живее в Република Турция.

Не се спори още, че принудително са сменени рождените турски имена на А. С.А. с български имена. Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена № 16 от 26.04.2021 г. /л. 180 гръб/ принудителните имена на лицето са А.С.А., но във останА. приложени по делото документи лицето фигурира с имената А.С.А..

От удостоверение за наследници № 17 от 26.04.2021 г. /л. 181/ се установява, че А.

С.А. е починал 2010 г., ищцата Ф. А. А. е негова дъщеря и единствена негова наследница.

По делото се установява, че ищцата е член на „Сдружение за правосъдие, права, култура и солидарност на Балканите“, а видно от представения по делото Устав на Сдружението /л. 244 гръб – л. 255/ една от основните му цели е действия в насока възстановяване на правата и обезпечаване на понесените материални и нематериални щети на представители на турското население и техните семейства, живущи на Балканите и особено в България, които в различни периоди са се противопоставили на наложената им асимилационна политика.

В Държавен вестник бр. 44/01.06.1990 г. е публикувано решение на Народното събрание, Парламентарна комисия за разглеждане и решаване на някои неотложни въпроси, свързани с допуснати деформации и нарушения на законността в държавния, обществения и стопанския живот, с което е обявена политическа и гражданска реабилитация за неоснователно лишаване от свобода и въдворяване в Белене на 517 лица във връзка с насилствената промяна на имената на една част от българските граждани, като в решението е посочено и името на А.С.А..

Видно от приетите по делото и неоспорени от страните писмени доказателства на 31.01.1991 г. с постановление на прокурор при Прокуратурата на въоръжените сили е образувано сл. дело № 1/1991 г. по описа на Прокуратурата на въоръжените сили, преобразувано в сл. дело № 780-ІІ/1998 г. на ВОП – София, а след това преобразувано в ДП № ІІ-048 от 1999 г. на ВОП – София, за разследване на извършени по време на Възродителния процес престъпления.

Установява се, че сл. д. № 1/1991г. е водено срещу петима обвиняеми за престъпления по чл. 162, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 НК, за това, че в периода от 1984 г. до 1988 г., при условията на продължавано престъпление всеки от тях в съучастие с други лица е проповядвал и подбуждал към национална вражда и омраза, а впоследствие по обвинение за престъпление по чл. 387, ал. 2 НК, във вр. с ал. 1 и чл. 20, ал. 2 НК, че през периода от 1984 г. до 1988 г. при условията на продължавано престъпление обвиняемите злоупотребили и превишили властта си с цел постигане на консолидация на българската нация чрез насилствена асимилация на мюсюлманското малцинство в страната, включваща принудителна смяна на имената на българските мюсюлмани, принудително затваряне в лагери на о. Белене, принудително преместване от работа и дисциплинарно уволнение поради несъгласие с промяната.

На 20.07.1993 г. и на 19.12.1997 г. в съда са внасяни обвинителни актове срещу обвиняемите, но образуваните въз основа на тях съдебни производства са прекратявани, съответно през 1994 г. и през 1998 г., поради допуснати процесуални нарушения, 3 изразяващи се в непосочване на пострадА.те лица за определяне на характера и размера на вредите от инкриминираното деяние, засягащо както правото на защита на обвиняемите, така и правата на пострадА.те лица при образуване на съдебното производство – чл. 54 и 55 от НПК (отм.), неясно изложение на обстоятелствата или липсата на такова относно състава на престъплението по чл. 387, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, за което е повдигнато обвинение, противоречия в обвинителния акт и нарушения на правото на защита на обвиняемите.

Делото е било връщано на Прокуратурата за отстраняването на тези нарушения на процесуалните правила, съответно на 09.02.1995 г. и 28.04.1998 г., като след прекратяването му през 1998-1999 г. по отношение на двама от обвиняемите поради настъпилата им смърт, същото е продължило само спрямо един от обвиняемите.

С постановление от 04.10.2018 г. досъдебно производство № II-048/1999 г. по описа на ВОП – София е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 25, ал. 2 във връзка с чл. 242, ал. 1, предл. 2 НПК поради невъзможност безспорно установени очевидци на извършеното деяние да бъдат разпитани, включително по делегация, чрез видео или телефонна конференция, като за целта е била изпратена молба за правна помощ до Република Турция. Същото постановление се установява от приложените по делото доказателства, че е било връчено на Ф. А. А. и впоследствие обжалвано от нея в качеството й на наследник на А. С.А. /видно от приложените по делото жалби, съответно от 24.01.2022 г. – л. 277-279, и от 02.02.2022 г. – л. 269-274/.

С постановление от 31.05.2022 г. на Военно-окръжна прокуратура – София е прекратено наказателното производство поради смъртта на 31.03.2022 г. на последния обвиняем по делото, което постановление също се установява да е било обжалвано от ищцата с жалба от 13.06.2022 г., но с определение от 22.12.2022 г. по ВНЧД №821/2022 г.