Протокол № 556 от 10.12.2024, Окръжен съд - Сливен
- Съд
- Окръжен съд - Сливен
- Дело
- Гражданско дело 201/2024
- Вид
- Протокол № 556
- Подписан
- 10.12.2024
- В сила
- 10.12.2024
- Състав
- Христина Захариева Марева
Цитирани разпоредби
ПРОТОКОЛ
№ 556 гр. Сливен, 05.12.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Христина З. Марева при участието на секретаря Радост Д. Гърдева
Сложи за разглеждане докладваното от Христина З. Марева Гражданско дело № 20242200100201 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищцата Д. К. Г., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. Б., надлежно преупълномощен от адв. П. К., упълномощена, съгласно представено с исковата молба пълномощно.
Ответникът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.
Постъпила е молба, с която от името на ответното застрахователно дружество се иска разглеждане на делото в отсъствие на негов представител.
АДВ. Б.: Няма процесуални пречки. Моля да дадете ход на делото.
Съдът намира, че са налице условията и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД на делото и докладва, че същото е в първо съдебно заседание, съобразно произтичащите от това специфични процесуални права за страните.
С определение № 783/22.10.24г. съдът е предявил проект за доклад на страните по делото.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба. Поддържам допълнителната искова молба, както и молбата подадена с представени доказателства, а именно медицински документи и фактури за медикаменти. Оспорвам съответно отговора на ответника. Запознат съм с депозираното за днешното съдебно заседание становище на колегата К.. Той е направил искане да не допускате изготвянето на авто-техническата експертиза. Аз също считам, че не е нужно изготвянето на такава. Същата е поискана с исковата молба, когато ДП е било на етап разследване. Имаме влязъл в сила съдебен акт, който безспорно установява, че ПТП е настъпило именно на пешеходна пътека и точно по този текст е осъден деликвента и с оглед признанието на ответната страна считам, 1 че не е нужно да се натоварва бюджета на съда с разходи за изготвянето на тази експертиза. По отношение на искането на СМЕ и СПЕ, ги поддържам.
Водим допуснатите двама свидетели, с оглед указанията на съда, че ще бъдат разпитани в първо съдебно заседание. Същите се намират пред залата. Нямам възражения по отношение на проекта за доклад.
На основание чл. 146 от ГПК, предвид становището на страните, съдът О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА предявеният на страните проект за доклад с определение № 783 от 22.10.2024г., заедно с уточнението, че е приключило наказателното производство по НОХД № 585/24г. по описа на Сливенския РС със споразумение, съгласно което е установено вината на деликвента, сочен в исковата молба, за окончателен.
На основание чл. 148 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допуснатите със същото определение доказателства.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА НОХД № 585/24 г.
По исканията на страните за назначаване на експертизи, съдът като съобрази становището на ответника в подадената на 05.12.24г. молба, а именно, че не оспорва установената в наказателното производство вина на деликвета и не поддържа възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, съдът намира, че не следва да бъде назначавана съдебно автотехническа експертиза.
Съдът намира, че искането за назначаване на съдебно-психологическа експертиза е неотносимо. Посочените в исковата молба страдания, понесени от ищцата в емоционален и психичен аспект по естеството си от една страна не са посочени по начин, който да изисква специални знания и могат да бъдат доказани с гласни доказателства, каквито съдът е допуснал, като от друга страна не са посочени обективни данни, въз основа на които да работи експерта, като съдът счита, че е недопустимо установяването чрез експертизата на други незаявени в исковата молба страдания. Съдът намира, че е допустима и относима поисканата в исковата молба съдебномедицинска експертиза, каквато съдът следва да допусне и да назначи по поставените в исковата молба въпроси на лист 3-ти, формулирани към комплексна съдебномедицинска експертиза, като съдът намира, че експертизата следва да бъде назначена като еднолична, а във връзка с горното, съдът ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за назначаване на съдебноавтотехническа експертиза и на съдебно-психологическа експертиза като 2 неотносими.
ДОПУСКА и НАЗНАЧАВА съдебно-медицинска експертиза, която да се изготви от вещо лице д-р С. от списъка на вещи лица при Сливенски ОС, който въз основа на медицинската документация по делото, евентуално в приобщеното наказателно производство, след като се запознае и с други медицински документи, събрани по делото по искане на ищцата, да даде заключение по въпросите, формулирани към КСМЕ на втората страница от лист 3-ти на делото.
Вещото лице да отговори дали описаните в исковата молба диагнози и медицински констатации по медикофизикален характер отговарят на травматичните увреждания, установени от медицинската документация и дали същите отговарят да са получени в резултат на ПТП.
Експертизата да се изготви при депозит от 400 лв., платим от бюджетните средства на съда.
Съдът ДОКЛАДВА, че в молба подадена от адв. П. К. на 11.11.2024г. е поискала съдът да изиска или тя да бъде снабдена със съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с преписите от посочените истории на заболявания на ищцата.
Предвид обстоятелството, че МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ не е учреждение по смисъла на чл.186 от ГПК, то на същото основание при втората алтернатива, страната следва да бъде снабдена със съдебно удостоверение, въз основа на което да й бъдат предоставени исканите писмени доказателства, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събирането на доказателства, а именно история на заболяването 17569/2023г. и история на заболяването 18306/2023г.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищцата и на нейния пълномощник – адв. К. удостоверение, въз основа на което да им бъдат предоставени от МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД медицинската документация относима и съдържаща се в история на заболяването 17569/2023г. и история на заболяването 18306/2023г.
Съдът ДОКЛАДВА, че на 26.11.2024 г. адв. К. – пълномощник на ищцата, е депозирала молба, с която представя и иска да бъдат приети като доказателства 13 бр. фактури и 4 бр. фискален бон за закупени и заплатени лекарства и медицински изделия.
Съдът намира, че искането е неотносимо. По делото страната не е предявила иск за репариране на имуществени вреди за заплатени лекарства и медицински изделия, поради което представените с молбата от 26.11.2024 г. писмени доказателства нямат отношение към подлежащите на доказване обстоятелства по делото съобразно предявения на страните доклад, поради което
3
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА писмени доказателства, представени с молба на адв. П. К. на 26.11.2024 г., а именно 13 бр. фактури и 4 бр. фискален бон като неотносими.
Адв. Б.: Фактурите не са представени с претенция за имуществени вреди, а са представени във връзка със здравословното състояние. Това, което заявих в случая, тези фактури се прилагат с оглед становището на вещото лице, което ще изготви СМЕ, да се произнесе дали са били необходими тези лекарства и свързани ли са били с лечението на ищцата на травмите от процесното ПТП, така както сме заявили в молбата, че ги представяме във връзка със здравословното състояние, а не като претенция за имуществени вреди. И в тази връзка, моля да бъдат приети като доказателства по делото.
По повторно заявеното от адв. Б. искане за приемане на 13 бр. фактури и 4 бр. фискални бонове, съдът като намира, че здравословното състояние на ищцата следва да бъде установено с медицинска документация, а представените фактури представляват търговска документация, намира, че същите са неотносими за установяване здравословното състояние на ищцата, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА като доказателства 13 бр. фактури и 4 бр. фискални бонове, представени с молба на адв. П. К. от 26.11.2024 г. като неотносими.
Намира, че са налице условията за събиране на гласни доказателства чрез разпит на водените в днешното съдебно заседание свидетели, поради което съдът ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
САМОЛИЧНОСТ НА СВИДЕТЕЛКАТА:
Д. И. К. на 65 г., българска гражданка, неосъждана, без родство със страните и пълномощниците по делото.
Съдът ПРЕДУПРЕДИ свидетелката за наказателната отговорност по чл.
290 от НК. Същата обещава да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Приятелка съм на Д.. Не съм присъствала на ПТП.
Знам, че като е отивала на работа е станало. Преминавала е пешеходната пътека точно до кв. „Дружба“, където е магазин Лидъл. На пешеходната пътека е била. Кола я е бутнала. Телефона й е изхвръкнал, чантата, всичко и е изпаднала в безсъзнание. Знам, че са извикали линейка и са я закарали в болницата в безсъзнание. Два, три часа е била в безсъзнание. На мен ми се обади дъщеря й. Аз не знаех. Вечерта на същия ден ми се обади дъщеря й.
Казали са й от болницата, че е в безсъзнание още. Аз отидох на другия ден да я видя. Тя беше в тежко състояние, на системи, с гипсирана ръка. Пръстите на ръцете и на краката й бяха начупени. Имаше сложена яка на врата. Много зле беше. Аз ходих всеки ден. Аз съм пенсионерка и съм свободна. Мисля, че една седмица беше в болницата. Ходих непрекъснато, помагах. Купувах й 4 лекарства. Имаше нужда от обезболяващи, памперси й купувах. Тя ми каза, че има болки. И докторите също й даваха. Аз аналгини, такива неща й взимах. Тя ми казваше какво иска. Вече след това, като я изписаха, й купувах с рецепта.
Той и синът й ходеше, аз ходих. Дъщеря й след това дойде. С каквото можем помагахме й. Като я изписаха от болницата, само сина й беше там, но аз бях долу на входа и чаках. На входа стоях, на пейката и чаках. И двамата я хванахме, едвам я качихме по стълбите на блока, в който живееше. Аз в къщи на входа чаках долу. Не можеше да стъпва. Ние със сина й едвам я вдигахме.
Живеем на близко и я чакахме. В къщи тя не можеше да се обслужва. Ние я сложихме на дивана. Там си стоеше. Слагахме й подлога, с шина беше.
Припадна до тоалетната. Аз бях сама. Припадането беше след една седмица. В началото тя не можеше да се движи. Една седмица беше на подлога, а после, след една седмица едвам, едвам я крепяхме. Наложи се да влезе в болницата още веднъж. Ръката й беше гипсирана. Беше с пирони. Трябваше да й махат пироните. Тогава пак ходихме да й махат пироните и й сложиха шина на ръката. Мисля, че стоя в болницата втория път, когато отиде за ръката. Доста време имаше нужда от чужда помощ. Нуждаеше се от чужда помощ поне до март месец някъде. Пръстите на краката й бяха начупени и тя не можеше да се движи. Непрекъснато съм й помагала да се движи. Тя не можеше да измие чиния, нещо такова. Искала съм нещо да й помагам, нещо да измия, нещо да сготвя. Синът й помагаше за готвене, за такива неща. В началото й помагахме да се храни.
Тя в началото не можеше да се движи. След февруари месец нататък започнахме да й помагаме постепенно да се движи. Тя не можеше да се движи.
Беше само на легло през това време. До тогава, до февруари я забърсвах с мокри кърпички, до тогава не можеше да се къпе. След това вече съм я вкарвала в банята и й помагах да се къпе. След като тя се повъзстанови, започна леко да се движи. Тя започна да ходи на рехабилитация. Ходила съм с нея на рехабилитация. Месеца не го помня. Първо ходи в болницата. След това ходихме в трета поликлиника при един мъж, рехабилитатор. Много трудно се възстанови. Към настоящия момент не е възстановена. Свършиха й болничните и тя се чудеше какво да прави. Не мога да си спомня. Обади се някаква по-лека работа да й намерят. Тя в „Динамо“ работи, в производството.
Беше я страх да мине пешеходната пътека. Минавала съм с нея. Още я болят ръцете, краката. Има внученце. Не може да го държи стабилно. Не се е възстановила, въпреки че ходи на работа. Аз я виждам и тя самата ми казва, че я болят пръстите още, ръцете я болят. Не може да ходи дълго, изморява се. Аз съм по-голяма от нея, повече вървя от нея, но тя иска да сядаме някъде, защото се изморява. Много й е трудно. И психически ми се оплаква.
Позабравя нещо, нервите й не са добре. През нощта ми се оплаква, че не може да спи по цели нощи. Привиждат й се нещата свързани с катастрофата. Тя все реве. Понякога й се карам, че постоянно плаче. Правя й забележки да престане. Казвам й, че само плаче. Притеснява се, не може да се успокои, като пресичаме, стиска ме за ръцете и трепери. Казвам й да се успокои малко.