Определение № 151 от 16.01.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 151 гр. София, 16.01.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Георгиева

Николай Иванов като разгледа докладваното от Маргарита Георгиева Частно касационно гражданско дело № 20258003100074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на С. Д. П. срещу определение № 753/18.09.2024 г. по възз. ч. гр. д. № 673/2024 г. на Окръжен съд – Хасково, в частта, с която е потвърдено определение № 1124/08.07.2024 г. по гр. д. № 1628/2024 г. по описа на Районен съд – Хасково, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли да бъде отменено.

В молба от 23.10.2024 г. се прави искане за отвод на настоящия съдебен състав. В същата молба се съдържа и искане за спиране на изпълнението по изпълнително дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 929.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Искането за отвод е неоснователно. Основанията за отвод на съда са конкретно посочени в чл. 22, ал. 1, т. 1 – 5 ГПК и са свързани със забрана делото да бъде решавано от съдия, който е страна по делото, или е субект на спорното право; когато е съпруг или роднина на някоя от страните по делото; живее във фактическо съжителство със страна или представител по делото; представител или пълномощник е на страна; когато е взел участие при решаване на делото в друга инстанция. По отношение членовете на настоящия съдебен състав нито едно от тези изчерпателно изброени основания не е налице. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 6 ГПК въвежда като основание за отвод наличието на друго обстоятелство, което би породило основателно съмнение в безпристрастността на съдията. На настоящия съдебен състав не са му известни да съществуват такива обстоятелства, а посоченото от страната, че същият съдебен състав се е произнасял и по друго дело (с различен предмет – ч.гр.д. № 4061/2023 г. на ВКС, ІІІ г.о.), по което жалбоподателят е бил страна, не може да обоснове наличие на 1 основателно съмнение в безпристрастността на членовете на състава. Нормите на чл. 22 и 23 ГПК са създадени с цел обезпечаване безпристрастност на съдебния състав, на когото е възложено разглеждането на делото и не могат да се използват от страната за заобикаляне на правилата по чл. 9 ЗСВ и за упражняване на натиск върху съда чрез използване на неприемлив език и други способи. Квалификациите и твърденията в искането за отвод са изведени от несъществуващи в действителността факти и връзки между тях.

Предвид изложеното, искането за отвод на съдебния състав е неоснователно и се оставя без уважение.

Върховният касационен съд намира, че подадената частна касационна жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Съображенията за това са следните:

Частните касационни жалби по чл. 274, ал. 3 ГПК подлежат на разглеждане при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. Разпоредбата на чл. 280, ал.3, т. 1 ГПК изрично изключва от касационен контрол въззивните решения по определени категории дела според техния вид и цената на иска. Съгласно цитираната норма не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. (чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК). В случая, предмет на производството е иск по чл. 439 ГПК с цена от 1 015 лв. Тази категория решения, съгласно изричното правило на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1-во ГПК са изключени от касационен контрол. Същевременно, нормата на чл.274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В случая се касае за гражданско дело с предмет отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума в размер на 1 015 лв., по който вид дела инстанционният контрол се изчерпва с произнасянето на въззивния съд.

По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима за разглеждане и производството по нея следва да се прекрати.

С оглед изхода на производството чл. 274, ал. 3 ГПК, по направеното с молбата от 23.10.2024 г. искане за спиране на изпълнението на изпълнително дело № 20169290401519 по описа на ЧСИ Н. К., рег. № 929, касационната инстанция не дължи произнасяне.

Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Д. П. за отвеждане на съдиите Марио Първанов, Маргарита Георгиева и Николай Иванов от разглеждането на делото.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ на основание чл. 274, ал. 4 ГПК частна касационна жалба с вх. № 9793/15.10.2024 г. на С. Д. П. срещу въззивно определение № 753/18.09.2024 г., постановено по възз. ч. гр. д. № 673/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 74/2025 г. по описа на Върховния касационен съд, III г. о.

Определението в частта, с която частната касационна жалба е оставена без разглеждане и 2 производството е прекратено, подлежи на обжалване пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3