Решение № 104 от 20.02.2024, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. В., 20.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., V СЪСТАВ НО, в публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниел Ив. Цветков при участието на секретаря М.Г.Л. като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело № 20221320101906 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба от „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Х.И.“ № 15, ет. 6, със съдебен адрес: гр. С., бул. „Т.А.“ № 109-115, ет. 6, бизнес сграда „ТАО“, с която против И. М. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Р.“ № 43, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл.

415, ал. 1 от ГПК, във връзка чл. 79 ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че на 05.04.2019 г. между „Б.П.П.Ф С.А., клон България“, ЕИК: ************ и ответника И. М. К. е сключен Договор за потребителски кредит с номер CREX-16931173 /наричан по-долу Договор за кредит/, въз основа на който между страните е възникнала облигационноправна връзка.

Сочи се, че по силата на Договора Кредитодателят предоставя на кредитополучателя кредит в размер на 576.61 лева, с цел финансиране покупката на стоки и услуги, описани по вид, марка, модел и цена в договора, в поле „ФИНАНСИРАНИ СТОКИ И УСЛУГИ“.

Излага се, че съгласно чл. 1 от Условията по договора за кредит, кредитополучателят — ответник изрично се съгласява предоставената му в кредит сума да бъде изплатена пряко на упълномощения Търговски партньор.

Извършването на плащането по посочения начин съставлява изпълнението на 1 задължението на Кредитора да предостави на Кредитополучателя кредита, предмет на договора за кредит, съставляващ плащане, извършено от името на Кредитора и за сметка на Кредитополучателя по дължимо и платимо вземане на търговеца от Кредитополучателя, и създава задължение за Кредитополучателя да заплати на Кредитора месечните погасителни вноски, указани по размер в поде "Месечна погасителна вноска“ и брой в поле „Брой погасителни вноски“. Договорът за кредит е сключен при фиксиран лихвен процент по смисъла на §1, т. 5 ЗПК, който е в размер на 32,31 % и ГПР в размер на 37,56 %. Посочва се, че Кредитодателят „Б.П.П.Ф С.А., клон България“ е изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит.

Поддържа се, че от своя страна Кредитополучателят се задължава да върне предоставения кредит (главница), ведно с дължимите лихви на 12 броя месечни погасителни вноски, чиито размер и срок са посочени в погасителен план, намиращ се на първата страница от договора за кредит.

Твърди се, че извършените от ответника плащания за погасяване на получения кредит са на дати и в размер, както следва: 60.00 лева на 19.04.2019 г.; 50.00 лева на 20.05.2019 г.; 60.00 лева на 13.06.2019 г.

Посочва се, че кредитополучателят, ответник в настоящото производство, не изпълнявал всички свои задължения по договора за кредит и не извършвал всички дължими по договора плащания, като падежът на първата неплатена вноска е настъпил на 20.07.2019 г. Считано от следващия ден длъжникът изпада в забава. В този случай се дължи на основание чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.

Излага се, че крайният срок за изпълнение на договора за кредит настъпва на 20.03.2020 г., с което става изискуем цЕ.ят неизплатен остатък от главното задължение — главницата, която е дължима ведно със законната лихва за забава (съгласно чл. 86 ЗЗД) от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на задължението. Дължи се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва, считано от падежа на първата неплатена вноска до края на срока на договора, както и лихва за забава за периода преди подаване на заявлението, формирана по описания в предходния абзац начин.

Поддържа се, че на 22.04.2020 г. между „Б.П.П.Ф С.А., клон България“, 2

ЕИК: ************ в качеството му на цедент и ищцовото дружество „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********** в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а от 18.06.2020 г. По силата на договора и на основание чл.

99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.

Твърди се, че с оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Б.П.П.Ф С.А., клон България“ упълномощава цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми И. М. К., за прехвърлянето на вземанията спрямо него. Излага се, че ищецът е изпратил чрез препоръчана пратка на „Български пощи“ ЕАД, уведомление за цесия до адреса посочен в договора за кредит. Същият е посетен от пощенски служител, който не е открил нито длъжника, нито друго пълнолетно лице, от домашните му или живеещо на адреса, което да е съгласно да получи пратката, поради което е оставено уведомление с указан срок за получаване на пратката от пощенски клон. След като срокът за получаване на пратката е изтекъл, същата е върната на ищеца в цялост, като посочената причина за връщане е „непотърсена“. Сочи се, че съгласно чл. 7 от договора, всички съобщения с изявления на Кредитора, отправени към Кредитополучателя се считат за получени и узнати от него, ако бъдат изпратени на адреса, предоставен от Кредитополучателя. Независимо от гореизложеното, към исковата молба е представено за връчване при размяната на книжата по чл. 131 ГПК на насрещната страна уведомление по реда на чл. 99 ЗЗД, изготвено от ищеца в качеството му на пълномощник на цедента, като се иска датата на връчване на преписа от исковата молба ведно с приложенията на ответника да бъде най-късния момент, в който същия ще бъде уведомен за цесията.

Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 1405/2021 г. по описа на Районен съд - В. и по което е издадена заповед за изпълнение, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 441.64 лева – главница, ведно със законната лихва, 3 считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, 61.80 лева – договорна възнаградителна лихва, дължима за периода от 20.07.2019 г. до 20.03.2020 г. и 69.72 лева – лихва за забава, начислена за периода от 21.07.2019 г. до 01.06.2020 г. с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. вкл.

Претендират се направените разноски в исковото и заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответника, с който исковете се оспорват по основание и размер. Направено е възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл. 26, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, тъй като накърнява добрите нрави – договорени са несъразмерни, прекалено високи лихви – 37.56 % и практически несъществуващи разходи – 32.31 % общо в размер на почти 70 %. Оспорва се надлежното уведомяване на ответника за извършената цесия.

Оспорват се исковете и по размер.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1405/2021 г. по описа на Районен съд – В., назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.

С оглед данните по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

По ч. гр. д. № 1405/2021 г. на Районен съд-В. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът И. М. К. да заплати на кредитора следните суми: 441.64 лева – главница, 61.80 лева – договорна възнаградителна лихва за периода от 20.07.2019 г. до 14.04.2020 г., 69.72 лева – лихва за забава, ведно със законната лихва от 30.06.2021 г. до изплащане на вземането, както и разноските в размер на 25.00 лева – държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

След процедура по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и дадени указания на заявителя на основание чл. 422 от ГПК е предявен настоящия установителен иск.

Съгласно сключен на 05.04.2019 г. Договор за потребителски кредит, 4 между „Б.П.П.Ф“ ЕАД като кредитор и ответника, като кредитополучател е отпуснат на ответника кредит за потребителски цЕ. в размер на 576.61 лева, която сума е отпусната на кредитополучателя с цел финансиране покупка на стоки и услуги, описани в поле „ФИНАНСИРАНИ СТОКИ И УСЛУГИ“ от договора. Годишният процент на разходите е фиксиран на 37.56 %.

Годишният лихвен процент е в размер на 32.31 %. На 05.04.2019 г. ищецът е закупил с фактура № **********, издадена от „З.М.М.С.“ ООД, 1 бр. TB LED LCD на стойност с ДДС – 529.00 лева. Фактурата е подписана от клиент: И.

К., сумата е преведена по банкова сметка от „Б.П.П.Ф“ на търговец „З.М.М.С.“ ООД по лизингов договор 16931173. Към стойността на фактурата е включена услуга сигурност на плащанията по групова полица № 5/2008 за 47.61 лева, поради което общата сума на кредита възлиза на 576.61 лева.

Съгласно подписания между страните договор, ответникът е следвало да плати 12 броя месечни вноски по 56.12 лева на обща стойност от 673.44 лева, които се разпределят за: главница от 576.61 лева и договорена лихва от 96.83 лева. Погасителните вноски следва да се правят на всяко 20-то число от месеца, като първата вноска е на 20.04.2019 г. и последната е на 20.03.2020 г.

Вещото лице по назначената и приета от съда съдебно-счетоводна експертиза е посочило в заключението си, че ответникът е направил погасявания по договора в размер от 170.00 лева, както следва: на 19.04.2019 г. – внесени 60.00 лева; на 20.05.2019 г. - внесени 50.00 лева и на 13.06.2019 г.

- внесени 60.00 лева, като след това плащане няма други вноски по кредита.

Вещото лице в заключението си е посочило, че процесният кредит е усвоен с покупка по фактура № **********/05.04.2019 г. на стойност с ДДС в размер на 529.00 лева и включена услуга сигурност на плащанията по групова полица № 5/2008 г. за 47.61 лева, като общият размер на кредита е 576.61 лева. От заключението се установява, че дължимият размер на главницата по кредита е 441.64 лева, договорната лихва е в размер на 61.80 лева, а лихвата за забава е в размер на 38.89 лева за периода от 21.07.2019 г. до 01.06.2020 г.

Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството, поради което е прието от съда.

На 22.04.2020 г. между кредитодателя „Б.П.П.Ф С.А., клон България" ЕИК ************, в качеството му на цедент и ищеца „Ф.И." ЕАД, ЕИК 5

**********, в качеството му на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, съгласно който цедентът прехвърля на цесионера на всеки три месеца за срока на договора портфолио от вземания, индивидуализирани в Приложение № 1а. На 18.06.2020 г. е подписано Приложение № 1а, в което подробно са индивидуализирани и описани цедираните със същото вземания. По силата на договора и на основание чл.

99, ал. 2 ЗЗД титуляр на вземанията по договора за кредит, включително вземанията, претендирани в настоящото производство, става ищеца.

С оглед задължението си по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Б.П.П.Ф С.А., клон България" ЕИК ************ упълномощил цесионера „Ф.И." ЕАД да уведоми И. М. К., за прехвърлянето на вземанията спрямо него.

Ищецът, в качеството на пълномощник, изпратил препоръчана пратка, съдържаща уведомление за цесията до посочения в договора за кредит адрес, но пратката била върната в цялост, оформена като „непотърсена".

По делото е представено уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания от цедента "Б.П.П.Ф" С.А. до длъжника, което не е връчено, видно от данните в тази връзка в исковата молба, в която е посочено, че уведомяването ще се осъществи с връчването й.

При така установените фактически данни се налагат следните правни изводи:

Възраженията на особения представител на ответника за липса на надлежно уведомяване на длъжника за извършената цесия е неоснователно по следните съображения: