Решение № 321 от 04.12.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 321 гр. Варна, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000413 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 18788/22.07.2024г. на С. Й. К. от гр. Варна, представлявана от адв. Б. Б. от АК- Варна, срещу решение № 282/20.06.2024г., постановено по т. д. № 228/2023г. по описа на Варненски окръжен съд, в частта, с която са отхвърлени предявени от въззивницата срещу ЗД „Бул Инс“ АД - гр. София, ЕИК 831830482, осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1/. за присъждане на сумата 100 000 лв., съставляваща горницата над 50 000 лв. до пълния претендиран размер от 150 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания в резултат от смъртта на майка й К Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, и 2./ за присъждане на сумата 311лв., съставляваща горницата над 311 лв. до пълния претендиран размер от 622лв., 1 представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие същото застрахователно събитие, изразяващи се в разходи за погребението на починалата в резултат на ПТП К Т С.

Във въззивната жалба се твърди незаконосъобразност на първоинстанционното решение в обжалваната част поради неправилно приложение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и регламентирания с нея принцип за справедливост, свързан с размера на обезщетението за неимуществени вреди. Въззивницата счита, че определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди, е съществено занижен с оглед претърпените от нея болки и страдания, които са със значителен интензитет и все още не са отшумели. На следващо място, оспорва се изводът на окръжния съд за наличие на съпричиняване на вредата от пострадалата, а в евентуалност – че определеният принос в размер на 1/2 е явно завишен. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на главните искове изцяло, ведно с акцесорните претенции за законна лихва, с присъждане на съдебно– деловодни разноски съобразно изхода от въззивното производство.

Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЗД „Бул Инс“ АД, представлявано от адв. М. Г., в който е изразено становище за неоснователност на жалбата. Отрича се основателността на възраженията и доводите на въззивницата срещу определения размер на обезщетението за неимуществените вреди и приноса на пострадалото лице К Т С за настъпване на вредите. Направено е искане за присъждане на съдебно- деловодни разноски за настоящата инстанция.

Съставът на въззивния съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Варненският окръжен съд е бил валидно сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 497 от КЗ, предявени 2 от С. Й. К. от гр. Варна срещу ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 622лв., претърпени от ищцата в резултат от смъртта на майка й К Т С, починала вследствие на ПТП, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, по вина на водача на л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ, застрахован при ответника по действаща към датата на инцидента застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на деликта до окончателното погасяване на задълженията.

Първоинстанционното решението, с което осъдителните искове са частично уважени до ½ от претендираните размери, ведно с акцесорните претенции за законна лихва за част от исковия период, считано от 13.05.2022г.датата на входиране на извънсъдебната претенция до застрахователя, е валидно (по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011 г. на ОСГТК на ВКС), като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваните части. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. Изискванията на чл. 380 КЗ са спазени- ищцата е предявила пред застрахователя ЗД „Бул Инс“ АД писмена претенция за изплащане на застрахователни обезщетения на 13.05.2022г. По образуваната щета № 2210013440 застрахователят е отказал изплащане на застрахователни обезщетения по съображения, че не са ангажирани безспорни доказателства за виновността на застрахования водач.

Решението на ОС- гр. Варна не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която са присъдени суми от 50 000 лв. за обезщетяване на неимуществени вреди и 311 лв. за имуществени вреди, ведно със законна лихва, считано от 13.05.2022г. Следователно, между страните е безспорно установено, включително и със сила на пресъдено нещо, с която се ползва решението в необжалваната част, наличието на предвидените от закона елементи от правопораждащия фактическия състав за основателността на пряк иск на увредено лице срещу застраховател, по чл. 432 КЗ: валидно застрахователно 3 правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите”, сключено с ответното дружество, за увреждащия л. а. марка „Мерцедес“, модел „ЦЛК 200 Компресор“, с рег. № ХХ ХХХХ ХХ; настъпване на застрахователно събитие в срока на действие на договора–ПТП на 30.10.2020г. на 7-8 км. по път II-29 Варна-Добрич, виновно причинено от водача на застрахования автомобил, в резултат на което е настъпила смъртта на К Т С– майка на ищцата С. Й. К.; нанесени неимуществени вреди- разноски за погребение, както и неимуществени вреди– болки, страдания и други негативни преживявания.

Ищцата е дъщеря на починалото лице, сл. е от кръга на лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961г., № 5/1969г. и № 2/1984г., преди разширяването на кръга с ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС

Въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК.

С влязла в сила Присъда № 50 от 13.09.2022г. по НОХД № 746/2022г. на Варненски окръжен съд, потвърдена с Решение № 4 от 11.01.2023г. по ВНОХД № 318/2022г. по описа на Варненски апелативен съд, водачът на застрахования автомобил е признат за виновен в това, че като е предизвикал ПТП с друго МПС- л.а. „Рено Канго“, с рег. № Х ХХХХ ХХ, настъпило на 30.10.2020г. на 7-8 км по път II-29 Варна-Добрич, и по непредпазливост е причинил смъртта на К Т С, смъртта на още едно лице- С С С, средни телесни повреди на ищцата, изразяващи се в счупване на лявата раменна кост, обусловило трайно затрудняване движенията на лявата ръка за период около 4-5 месеца и счупване на напречните израстъци на първи и втори поясни прешлени, както и счупване на гръдната кост, които съвместно и поотделно са обусловили трайно затруднение на снагата за 4 период, по-дълъг от един месец, както и средни телесни повреди на брата на ищцата- Н. Й. С., изразяващи се в счупване на четвърти поясен прешлен, обусловило трайно затрудняване движението на снагата за период по-голям от един месец, счупване на десните странични израстъка на 4 поясни прешлена и шиповидния израстък на 3-ти поясен прешлен сами по себе си също обуславят 4 трайно затрудняване движенията на снагата за период, по-голям от един месец и счупване на латералния малеол на лявата подбедрица, обусловило трайно затрудняване движенията на левия крак за около 2 месеца.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.

По повдигнатия от въззивника спорен въпрос за размера на обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди, подлежащо на определяне по справедливост, съгласно чл. 52 ЗЗД, въззивният състав намира следното:

Оплакванията в жалбата за нарушение на материалния закон– чл. 52 ЗЗД, са основани на съображения, че определеното обезщетение от 100 000 лв. за неимуществени не кореспондира на критериите за справедливост с оглед доказаните болки, страдания и другите негативни преживявания на ищцата вследствие смъртта на нейната майка, недооценено е, че ищцата и към този момент не е преодоляла психотравмата и има нужда от работа с психолог.

Излагат се и допълнителни доводи за необоснованост при определяне на размера на обезщетението поради несъобразяването му със социално – икономическата обстановка в страната към датата на деликта и с трайно установената съдебна практика.

При извършване на проверка по тези оплаквания съставът на въззивния съд констатира, че при определяне по обезщетение е в размер на 100 000 лв., преди редуцирането му на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД, първоинстанционният съд е допуснал нарушение на чл. 52 ЗЗД, тъй като тази сума действително е занижена с оглед установените интензитет, характер и продължителност на търпените от ищцата страдания, негативни преживявания и неблагоприятното въздействие върху личността й в резултат на смъртта на нейната майка, като този размер на деликтно обезщетение не отговарят в пълнота на обществения критерий за справедливост и на обичайната съдебна практика.

С Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от 5 съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена смърт в резултат на деликт. В т. II на постановлението е разяснено, че понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието "справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД- справедливо възмездяване на причинените от деликта неимуществени вреди. Също във формираната по реда на чл. 290 ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 ЗЗД е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за справедливост налага при определяне на размера на обезщетенията за неимуществени вреди да се отчита и обществено икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „ГО на автомобилистите“.