Решение № 38 от 24.01.2025, Софийски окръжен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. София, 24.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Г.

Л.я М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Л.я М. Руневска Въззивно гражданско дело № 20241800500328 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 29 от 29.01.2024 г. по гр. д. № 659/2021 г. по описа на РС – Сливница е: признато за установено по отношение на В. Д. Г., Н. В. Г. и Д. В.

Д., че Л. Д. С. е собственик на вътрешни (дворни) канализационни мрежи и съоръжения (водоплътна изгребна яма), изградени от ответниците (или техните праводатели) в собствените на ищцата У. X.-65 и У. XXIII - 65 в кв. 1 по плана на гр. Д.; оставено е без разглеждане искане, квалифицирано като иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, да бъде признато за установено правото на Л. Д. С. да премахне процесните канализационни мрежи и съоръжения и производството по делото е прекратено в тази част; осъден е В. Д. Г. да плати на Л. Д. С. сумата от 119.70 лв., представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ от 21 кв. м. от У.

X.-65 и У. XXIII-65, разположена по протежение на вътрешната регулационна линия на имотите (служеща за имотна граница) и фактически присъединена към У. XI-63, собственост на ответниците, за периода от 09.09.2016 г. до 13.09.2021 г., както и сумата от 108 лв., представляваща 1 обезщетение за ползване на реално обособена част от 20 кв. м., заета от изградените от ответниците канализационни съоръжения, за периода от 09.09.2016 г. до 05.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер а законната лихва върху всяка от главниците, считано от 14.09.2021 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от общо 1125 лв.; осъден е Н. В. Г. да плати на Л. Д. сумата от 59.85 лв., представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ от 21 кв. м. от У. X.-65 и У. XXIII-65, разположена по протежение на вътрешната регулационна линия на имотите (служеща за имотна граница) и фактически присъединена към У. XI-63 на ответниците, за периода от 09.09.2016 г. до 13.09.2021 г., както и сумата от 54 лв., представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част от 20 кв. м., заета от изградените от ответниците канализационни съоръжения, за периода от 09.09.2016 г. до 05.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от 14.09.2021 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от общо 187.50 лв.; осъдена е Д. В. Д. да плати на Л. Д. С. сумата от 59.85 лв., представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част с площ от 21 кв. м. от У. X.-65 и У. XXIII-65, разположена по протежение на вътрешната регулационна линия на имотите (служеща за имотна граница) и фактически присъединена към У. XI-63 на ответниците, за периода от 09.09.2016 г. до 13.09.2021 г., както и сумата от 54 лв., представляваща обезщетение за ползване на реално обособена част от 20 кв. м., заета от изградените от ответниците канализационни съоръжения, за периода от 09.09.2016 г. до 05.06.2021 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху всяка от главниците, считано от 14.09.2021 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до пълните предявени размери от общо 187.50 лв.; присъдени са разноски на страните съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част от исковете.

Решението е обжалвано от ищцата в първоинстанционното производство в частта, в която исковете за обезщетение са частично отхвърлени с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с което тези искове бъдат уважени изцяло, съответно й се присъди пълен размер на разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

2

Решението е обжалвано от ответниците в частта, в която исковете за обезщетение са частично уважени и е уважен установителният иск за собственост с оплаквания за неправилност, като се иска отмяната му в тази част и постановяване на ново решение, с което исковете за обезщетение бъдат отхвърлени изцяло, както и бъде отхвърлен установителният иск за собственост, като им се присъдят разноски за въззивното производство.

По въззивната жалба на ищцата в първоинстанционното производство не е постъпил отговор.

По въззивната жалба на ответниците в първоинстанционното производство е постъпил отговор, в който жалбата е оспорена.

След преценка на доказателствата по делото и доводите на страните настоящият въззивен състав намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбите са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество въззивният съд намира следното:

Жалбата на ищцата в първоинстанционното производство е неоснователна, а жалбата на ответниците в първоинстанционното производство е частично основателна.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на първоинстанционното решение, а по допустимостта му - в обжалваната част. В случая решението е обжалвано почти изцяло /не е обжалвано само в частта, в която е оставено без разглеждане искане, квалифицирано като иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено правото на Л. Д. С. да премахне изградените от ответниците канализационни мрежи и съоръжения и производството по делото е прекратено в тази част/.

Въззивният съд намира, че първоинстанционното решение е валидно, но частично недопустимо и неправилно. Решението е недопустимо в частта, в която е уважен предявеният установителен иск за собственост. Това е така, тъй като не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск за собственост по отношение на канализационните съоръжения, след като ответниците не претендират да са техни собственици /изрично това е посочено в отговора на исковата молба/ и при наличие на възможност да се предяви осъдителен иск по чл. 109 ЗСК, с който търсената защита би се 3 постигнала /дори в по-пълен обем/, като се има предвид, че интересът от предявяване на установителния иск в случая е обоснован единствено с възможността при уважаване на този иск да бъдат премахнати от ищцата тези съоръжения /което би било свързано с необходимост от извършване на определени фактически действия от ищцата и с разноски за нея/, като, както се посочи, дори е формулирано искане за признаване на правото на ищцата да премахне съоръженията. С оглед изложеното решението следва да бъде обезсилено в частта, в която е уважен предявеният установителен иск за собственост и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част /само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че дори този иск да би бил допустим, то в частта досежно т. нар. септична яма би бил неоснователен, тъй като същата е изградена в имота на ответниците – дори след преместване на оградата между имотите на страните навътре в имота на ответниците, тя остава почти изцяло в имота на ответниците, а доколкото някаква малка част от нея навлиза в имота на ищците, то тази част не би могла да бъде самостоятелен обект на право на собственост/.

Решението е неправилно в частта, в която ответниците са осъдени да платят на ищцата обезщетение за ползване на реално обособена част с площ от 21 кв. м. от У. X.-65 и У. XXIII-65, разположена по протежение на вътрешната регулационна линия на имотите (служеща за имотна граница) и фактически присъединена към У. XI-63 на ответниците, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Това е така, тъй като от доказателствата по делото – показанията на свид. Д., разпитана по искане на ищцата, се установява, че около 1989 – 1990 г. съпругът на ищцата и наследодателят на ответниците са се споразумели „докато са живи“ от имота, понастоящем собственост само на ищцата, да бъде отстъпена площ на наследодателя на ответниците, за да може той да ползва мазето си и бараката с въглища. След тази уговорка оградата между имотите била преместена навътре в имота на ищцата /като в тази част показанията на свидетелката кореспондират с твърдението на ответниците, че съпругът на ищцата определил местоположението на оградата и я изградил/. Съответно до неустановена дата през 2021 г., когато оградата била преместена навътре в имота на ответниците след извършено геодезическо замерване по искане на ищеца И. С. И. /починал в хода на делото и заместен от ищцата Л. Д. С./, ищцата не е била лишена от ползването на съответната част от имота си, а 4 същото е било предоставено на ответниците доброволно и в израз на добросъседски отношения, а след преместването на оградата това ползване от страна на ответниците е преустановено. Поради това на ищцата не се дължи обезщетение за ползването на описаната част от имота. Съответно в тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови ново решение, с което тези искове бъдат отхвърлени и за размера от общо 239.40 лв. на главния иск, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, до който размер са уважени.

Решението е правилно в частта, в която в полза на ищцата е присъдено обезщетение за ползване на частта от имота, заета от канализационните съоръжения, в общ размер от 216 лв., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва. Това е така, тъй като е неоснователно възражението на ответниците за придобИ.е по давност на правото на прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през имота на ищцата. Такъв сервитут в полза на ответниците безспорно не е бил учредяван по надлежния ред, но доколкото те и не твърдят такова обстоятелство /както изрично са отбелязали във въззивната си жалба/, този въпрос не следва да бъде обсъждан. Не се установява обаче по делото ответниците да са придобили сервитутното право и по давност. Сервитутът за прокарване на отклонение от общи мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд имот е от категорията на т. нар. непрекъсвани сервитути и като такъв може да бъде придобИ. по давност. Твърдението на ответниците обаче, че съоръженията са търпими строежи, тъй като са били прокарани още преди ответниците /и наследодателите на ищцата/ да са придобили имотите си – в минал момент, към който момент имотите на ответниците и на ищцата са били част от по-голям имот, собственост на едно лице, което лице в собствения си имот е прокарало съоръженията, не се установява по делото. Наистина има данни по делото, че по предходния регулационен план /или по-рано, доколкото според заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза данните от предходния план са непълни/ имотите на ищцата и на ответниците са били част от по-голям имот. Но сам по себе си този факт не доказва, че съоръженията са изградени към онзи минал момент, а други данни в тази насока няма. Неоснователен е доводът на ответниците /изложен във въззивната жалба/, че по делото не се съдържат данни, опровергаващи твърдението им. Свид. Д. установява, че съоръженията са изградени от 5 наследодателя на ответниците около 1989 – 1990 г., когато според уговорката между съпруга на ищцата и наследодателя на ответниците от имота, понастоящем собственост само на ищцата, е била отстъпена площ, придадена към имота на ответниците. В този смисъл са налице факти, опровергаващи твърдението на ответниците за времето на изграждане на съоръженията, а обстоятелството, че чешмата, понастоящем намираща се в имота на ответниците /за която в исковата молба се твърди, че се обслужва от изградената от ответниците канализационна мрежа/ първоначално се е намирала в двора на свидетелката, а едва след това е преместена в имота на ответниците /което също се установява от показанията на свид. Д./, не е в подкрепа на твърдението на ответниците при установеното от обясненията в о. с. з. на вещото лице, изготвило съдебно-техническата експертиза, че водата от чешмата не се оттича в ямата. Неоснователен е и доводът на ответниците /също изложен във въззивната жалба/, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че изградените съоръжения не отговарят на изискванията за търпимост, тъй като по делото не бил изследван въпросът за търпимостта на съоръженията, било установено само, че не е издадено удостоверение за търпимост за тях. Всъщност по делото дори липсата на удостоверение за търпимост не е надлежно установена с обсъжданото в тази връзка доказателство, тъй като от издаденото от Община Д. удостоверение се установява, че не са открити строителни книжа за септична яма и не са издавани удостоверения за търпимост на сгради в имота на ответниците.