Решение № 108 от 05.03.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 05.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Красимира Медарова

Николай Джурковски при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора И. Бл. Симов като разгледа докладваното от Николай Джурковски Касационно наказателно дело от общ характер № 20258002200068 по описа за 2025 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по протест на и.ф. апелативен прокурор на АП - гр. Велико Търново срещу решение № 141 от 02.12..2024 г. на Апелативен съд – Велико Търново, постановено по ВНОХД № 184/2024 г. по описа на същия съд.

В протеста са релевирани цифрово и текстово касационните основания по чл.

348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон поради неправилното му прилагане; и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради това, че не е направена задълбочена и внимателна оценка и проверка на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Към ВКС е отправено искане в съответствие с правомощията му по чл.354, ал.1,т.5 от НПК да отмени изцяло атакуваното въззивно решение, потвърждаващо присъда № 3/05.03.2024 г. по НОХД № 395/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч, с която подсъдимата В. Й. Ц. е призната за невинна и е оправдана по повдигнатото обвинение й по чл. 219, ал.3, вр. с ал.1, пр.5 от НК, и да върне делото за ново разглеждане на Апелативен съд - Велико Търново.

В срока по чл.351 ал.4 НПК срещу касационния протест е постъпило възражение от защитника на подсъдимата Ц. адв. А., в което се изразява становище, че протестът и заявените в него оплаквания са неоснователни, както и че атакуваното решение на АС-Велико Търново е постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила, като при постановяването му не са допуснати твърдените нарушения.

1

В съдебното заседание пред ВКС представителят на ВКП не поддържа касационния протест на АП - Велико Търново срещу решението на АС - Велико Търново по внохд № 184/2024 г. Счита, че направеният от въззивния съд анализ в изпълнение на всички изисквания, които законът поставя, е правилен и законосъобразен. Застъпва становище, че не може да се твърди наличието на умишлена безстопанственост дори и при условията на евентуален умисъл, тъй като това, което е зависело от подсъдимата, тя го е сторила. Намира приетата от въззивната инстанция недоказаност на обвинението за единственото правилно решение, поради което моли да бъде оставен в сила атакувания съдебен акт.

В заседанието пред ВКС защитникът на подсъдимата В. Ц. адв. А. поддържа подаденото срещу протеста възражение по изложените в него съображения. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно, тъй като АС - Велико Търново е изпълнил задълженията си пълноценно да изследва всички обстоятелства по делото и не е допуснал твърдените в протеста нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Моли да се потвърди решението на АС – Велико Търново и да се отхвърли протеста като неоснователен.

Подсъдимата В. Ц. не се явява в заседанието пред касационната инстанция и не взема становище.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в протеста доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 3/05.03.2024 г. по НОХД № 395/2022 г. на Окръжен съд - Ловеч подсъдимата В. Й. Ц. е призната за невиновна в това, че на 21.12.2016 г. в гр. Л. в качеството си на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „а“ от НК - „Главен инспектор по приходите“ в Сектор „Проверки“ - ИРМ - Л., Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП - В. Т., възложено със Заповед с № 35.45/30.09.2013 г. на Директора на ТД на НАП - В. Т., да изпълнява със заплата постоянно служба в държавно учреждение - Сектор „Проверки“ - ИРМ - Л., Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“" при ТД на НАП - В.Т., не положила достатъчно грижи за възложената й работа при извършване на проверка по прихващане и възстановяване, възложена й с резолюция за извършване на проверка с № П04001116132606-ОРП-001/25.07.2016 г. и последващи РИП с № П- 04001116132606ОРП-002/15.08.2016 г., № П-04001116132606-ОРП-003/31.10.2016 г. и с № П04001116132606-ОРП-001/30.11.2016 г., всички издадени от Началник сектор на Сектор „Проверки“ - ИРМ - Л., Отдел „Проверки“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП -В.Т., като в нарушение на: чл. 21, ал. 1 от ЗДДС: „Държавният служител е длъжен да изпълнява задълженията си точно, добросъвестно и безпристрастно в съответствие със законите на страната и устройствения правилник на съответната администрация.“; чл. 2, ал. 1 от ДОПК: „Органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, да прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица.“; чл. 4, изр. 2 от ДОПК: „При изпълнение на правомощията си органите по приходите са независими и действат само въз основа на закона.“ не изпълнила задълженията си по възложената ППВ точно, добросъвестно, безпристрастно и в съответствие със законите в страната и действайки в рамките на 2 правомощията си по възложената ППВ, установени от закона, не приложила законите точно, и при изпълнение на правомощията си не е действала въз основа на закона, като не е съобразила:

§ 15г от ПЗР на ЗДДС: „Общини, регистрирани по този закон, които не са упражнили правото си на приспадане на данъчен кредит в срока по чл. 72 за начислен след 1 януари 2007 г. данък върху добавената стойност за получени от тях доставки на стоки или услуги за изграждане на ВиК системи и съоръжения в изпълнение на водни проекти, включително по Приоритетна ос 1 на Оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013“, могат да упражнят право на данъчен кредит за тези доставки.“; чл. 72, ал. 1 от ЗДДС: „Регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите 12 данъчни периода.“; чл. 104, ал. 3 от ДОПК: „Подадена след изтичането на срока по ал. 1 декларация за промени се смята за неподадена и не поражда правни последици за целите на данъчното облагане.“, вр. с ал.1, съгласно която: „След подаването на декларацията, но преди изтичането на законоустановения срок за подаването й, подателят има право да прави промени, свързани с декларираните данни и обстоятелства, основата и определените задължения.“;

§ 3, ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС /ДВ, бр.41/05.06.2015 г., в сила от 09.06.2015 г./:

„Общините упражняват правото по § 15г от преходните и заключителните разпоредби, като подават до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите декларация - опис по образец съгласно приложението в следните срокове: 2. от 1 януари 2016 г. до 31 юли 2016 г. за получените доставки, за които данъкът е станал изискуем през данъчни периоди след 1.12. 2013 г.“; чл. 37, ал. 1, изр. 2 от ДОПК: „Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ.“, чл. 110, ал. 1 от ДОПК: „Органите по приходите осъществяват данъчноосигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки.“, във вр. с ал. 3, изр.

1, съгласно който: „Проверката е съвкупност от действия на органите по приходите относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство.“, Раздел V „Преки задължения", т. 1 от утвърдена със Заповед с № I832/22.07.2013 г. на главен секретар на НАП длъжностна характеристика за длъжността „главен инспектор по приходите“, съгласно която: „Извършва проверки по прилагане на данъчното и осигурително законодателство съгласно утвърдените процедури и инструкции“ и

I.Модул „Определяне на задължението“, подмодул „ДДС“, т. 7, изр. 5 от Указание на изпълнителен директор на НАП, съгласно чл.10, ал.1, т.5 от ЗНАП, с изх.

№ 20-00-111/09.06.2015 г. във връзка със ЗД на ЗДДС, съгласно което: „Следва да имате предвид, че е възможно общината да подаде отново „Декларация-опис ОП „Околна среда““, в която да декларира допълнителни фактури, които не са включени в предходно подадената декларация, като същата се приема, ако е подадена в срок.“, като не извършила обективна преценка и анализ на събраните доказателства, не осъществила данъчно-осигурителния контрол чрез извършваната ППВ относно спазването на данъчното и осигурителното законодателство, съгласно утвърдените процедури и инструкции, издала акт за прихващане и възстановяване /АПВ/ с № П04001116132606-004-001/21.12.2016 г., въз основа на който неправомерно възстановила ДДС на община Т. за периода от 01.12.2013 г. до 30.06.2016 г. в размер на общо 284 3

633,19 лв., представляващ начислен ДДС по получени от община Т. облагаеми доставки, включени в декларация-опис

/коригираща/ с вх.

№

115421606431244/20.12.2016 г., които доставки не отговарят на изискванията за декларирането им по реда на §15г от ПЗР на ЗДДС и въз основа на тях не може да се упражни право на данъчен кредит по реда на §15г от ПЗР на ЗДДС, тъй като към датата на влизане в сила на същата разпоредба - 09.06.2015 г., спрямо тях не е изтекъл срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, с което към момента на подаване на цитираната декларация-опис /коригираща/ - 20.12.2016 г. вече е било погасено и правото на данъчен кредит по тези доставки по реда на Глава VII „Данъчен кредит“ от ЗДДС, тъй като спрямо тях вече е бил изтекъл срока по чл.72, ал.1 от ЗДДС, с изключение на извършената от /фирма/ ЕООД доставка, по която правото на данъчен кредит следва да се упражни по реда на Глава VII „Данъчен кредит“ от ЗДДС поради неотносимия предмет на извършените от /фирма/ ЕООД три броя доставки за извършване на текущи ремонти на ВиК мрежа, както и поради обстоятелството, че по отношение на извършената от /фирма/ ЕООД доставка от община Т. вече е било упражнено правото на данъчен кредит по реда на Глава VII „Данъчен кредит“ от ЗДДС през данъчен период 10/2015 г., като цитираната декларация - опис /коригираща/ била подадена от община Т. и приета в Офис-Л. при ТД на НАП - В.Т. извън сроковете по §3, ал.1, т.2 от ПЗР на ЗДДС, като неправомерно възстановената въз основа на издадения АПВ парична сума в горепосочения размер била преведена изцяло по банков път на 23.12.2016 г. към община Т. и от това последвали значителни щети за бюджета на РБ в размер на 284 633,19 лв., като деянието е извършено умишлено и не съдържа признаците на по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото й обвинение по чл. 219, ал. 3 във вр. с ал. 1, пр. 5 от НК.

По протест на прокурор при ОП-Ловеч срещу първоинстанционната присъда е било образувано ВНОХД № 184/2024 г. по описа на АС-Велико Търново. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 141 от 02.12.2024 г., с което първоинстанционната присъда е потвърдена изцяло.

Касационният протест е допустим от формална гледна точка - подаден е от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 1 от НПК; в законоустановения от чл. 350, ал. 2 от НПК срок; срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл. 346, т. 1 от НПК.

В протеста са заявени касационните основания по т. 1 и т. 2 на чл. 348, ал. 1 от НПК. Поначало на приоритетно разглеждане подлежи оплакването за допуснати процесуални нарушения, тъй като правилното и точно приложение на материалния закон може да се обсъжда само при законосъобразно, в процесуален аспект, установена фактология на инкриминираното деяние. В случая възражението за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила се явява обаче напълно декларативно и неконкретизирано. Принципно е разбирането, че касационната проверка се ограничава до конкретно заявените нарушения (пороци), посочена в протеста или в жалбата, поради което касационният съд не извършва всеобхватен служебен преглед на обжалвания съдебен акт, а съгласно чл. 347, ал. 1 от НПК се произнася единствено по наведените оплаквания, които трябва да са ясни и недвусмислено уточнени по съдържание. На л. 6 от протеста прокурорът се е задоволил единствено да посочи, че съдът не е направил задълбочена и внимателна оценка и проверка на всички събрани в хода на наказателното производство доказателства. Но тези декларативни твърдения не съставляват годно основание за касационна проверка, защото не са надлежно уточнени и мотивирани съгласно 4 изискванията на чл. 351, ал. 1 от НПК. За да може да изпълни процесуалната си функция, протестът следва да е аргументиран в достатъчна степен - да конкретизира какви точно процесуални нарушения при оценката и проверката на доказателствата са допуснати и в частност кои доказателства/доказателствени средства не са изследвани обективно, всестранно и пълно; кои доказателствени материали са останали необсъдени; кои са били пропуснати при доказателствения анализ. И след като самият касатор не е уточнил в какво точно се състои недоволството му от съдебния акт от гледна точка на допуснато при постановяването му съществено процесуално нарушение и не е изтъкнал конкретни доводи, които да обосновават претенцията му в тази насока, ВКС няма правомощия по свой почин и по собствено усмотрение да замести тази непълнота на сезиращия документ. Изключения от това правило са процесуално допустими само в интерес на правосъдието, когато се касае до невъзведени особено съществени нарушения, които накърняват базисни, конституционно защитени човешки права, каквито нарушения в разглеждания случай не се констатират. Освен това в тази му част протестът е и логически вътрешно противоречив, защото, от една страна, се претендират нарушения при проверката и оценката на доказателствата, а от друга – на практика не се оспорват еднозначно установените и от двете предходни съдебни инстанции фактически положения, като само се претендира, че установената по делото фактическа обстановка се тълкува неправилно от въззивния съд и че на тази основа се е стигнало до грешни правни изводи (стр.6, първи абзац). С оглед на това и предвид трайно възприетото в доктрината и съдебната практика положение, че касационната проверка не може да надхвърля рамките на изложените доводи в сезиращия документ, в случая ВКС обективно е лишен от възможността да изпълни задължението си по чл. 354, ал. 4 във връзка с чл. 339, ал. 1 и 2 от НПК и да даде мотивиран отговор на залегналото в протеста възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила. Само за изчерпателност ВКС ще си позволи да отбележи, че развитата от състава на АСВелико Търново аргументация в пълна степен удовлетворява стандарта на чл. 339, ал.