Решение № 326 от 11.10.2023, Административен съд - Сливен
- Съд
- Административен съд - Сливен
- Дело
- Административно дело 254/2023
- Вид
- Решение № 326
- Подписан
- 11.10.2023
- В сила
- 11.10.2023
- Състав
- СЛАВ ИВАНОВ БАКАЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.59 ал.2 т.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.109 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.109, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 128 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 129 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.129, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.129 ал.2 т.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 129 ал.7 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал.1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 156, ал.1 и 2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 160, ал. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.160, ал.7, изр.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.161, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 162, ал. 2, т. 1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.166, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.171, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 174 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 140, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.32 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 32, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл.4, ал.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 4, ал. 1 - 5 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 52 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 52, ал. 1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 52, т.1 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 53 · Закон за местните данъци и такси
- чл. 9б · Закон за местните данъци и такси
- чл.60 · Конституция на Република България
- чл. 10, ал. 1 · Наредба № i-45 от 24 март 2000 г. за регистрацията и отчета на моторните превозни средства и на ремаркетата, теглени от тях
Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр. Сливен, 11.10.2023 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- I състав, в съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди двадесет и трета година в състав:
Съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ при секретаря
Ваня Фърчанова като разгледа докладваното от съдията Слав Бакалов административно дело № 20237220700254/2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е административно и намира правното си основание в чл.156 от ДОПК, във връзка с чл. 129 ал.7 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на К.Г.К.,***, подадена чрез адв. С.С. *** против Акт за прихващане или възстановяване № 023/16.05.2023 г. потвърден с Решение № РД-15-1257/29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с който е отказано възстановяване на заплатени данък пътни превозни средства за лек автомобил марка „Москвич“, Модел 412 „2140“ с рег. № ******* за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на
137,59 лева. В жалбата се твърди, че за посочения период данък „Пътни превозни средства“ за автомобили със служебно прекратена регистрация не се дължи, като е неприложима разпоредбата на чл. 174 от ДОПК. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорения административен акт.
В съдебно заседание оспорващият, лично и чрез пълномощника си адв. С.С., поддържа жалбата. Заявява, че не оспорва размерите на главницата и лихвата на начисления данък пътни превозни средства. Автомобилът бил със служебно прекратена регистрация, тъй като регистрационните табелите не отговаряли на изискванията на българския държавен стандарт. Автомобилът попадал в обхвата на разпоредбата на чл. 58, ал. 4 от ЗМДТ, в сила от 01.01.2010 г. и поради това данък за него не се дължал за периода от 01.01.2010 г. – 31.12.2017 г. Разпоредбата на чл. 174 от ДОПК била неприложима в този случай, тъй като за този период процесния автомобил по силата на закона - чл.58, ал.4 от ЗМДТ не е бил обект на данъчно облагане. Счита, че актът, който оспорва е незаконосъобразен, както в нарушение на материалния, така и в нарушение на процесуалния закон и следва да бъде отменен, за да се възстанови недължимата сума 137,59 лева, които са били удържани на каса от оспорващия.
Претендира за направените разноски в размер на 410 лева, от които 400 лева за адвокатско възнаграждение и 10 лева - държавна такса.
Административният орган – Кмета на Община Сливен, чрез процесуалния си представител А.О. – с. е., с придобита ю. п. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Счита, че при издаването на акта не са допуснати административно-производствени нарушения, същият е издаден от компетентен орган и в пълно съответствие с нормативните разпоредби и моли да бъде оставен в сила, като правилен и законосъобразен. Към този момент била действала разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 4 от ЗМДТ изм. с ДВ бр. 95/2009 г. в сила от 01.01.2010 г., че при прекратяване на регистрация на превозно средство данъчно задълженото лице представяло документ от компетентен орган. В случая, оспорващия бил длъжен да представи официален документ от компетентния орган, който да удостовери обстоятелство за процесния лек автомобил, за да бъде закрита партидата на превозното средство. Община Сливен била получила по служебен път информация единствено, че на 05.05.2022 г. е прекратена регистрацията на лекия автомобил на основание, че се съхранява в частен имот. Счита, че поведението на оспорващия, в качеството на наследник на собственика на процесния лек автомобил, който не е спазил законоустановения 6-месечен срок за подаване на наследствена декларация и не е изпълнил задължението си 2-месечния срок, да уведоми компетентната община за настъпване на конкретното обстоятелство за автомобила. Извършвайки плащането на касите на Дирекция „Местни данъци и такси“ оспорващия бил извършил доброволно плащане. Претендира за юрисконсултско възнаграждение по реда на чл.161, ал.1 от ДОПК. Оспорва претенцията за разноски на оспорващата страна, поради неоснователност на жалбата. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
По делото няма спор, че наследодателя на оспорващия - Г.К.Г. е декларирал право на собственост върху лек автомобил, марка „Москвич", модел „412/2140" с рег.№ *******с декларация от 22.05.2002 г.. Няма и спор, че
Г.К.Г. е починал на 22.04.2004 г. и оставил за наследници К.Г.К. и П. С.
К.. Срокът за подаване на декларация по чл.32 от ЗМДТ за К.К. е изтекъл на 22.10.2004г., като такава не е била подадена. След изтичане на 6-месечния срок за подаване на декларацията по чл.32 от ЗМДТ, органът по приходите е извършил служебно прехвърляне на задълженията на оспорващия К. и на П. С. К., в качеството им на законни наследници на наследодателя Г.К.Г. като е образувал партида на превозното средство въз основа на данните в подадената декларация. (л.53-55)
На 28.03.2022 г. е съставен АУЗ № АУ000670 - 1, с който е определен размер на задълженията на К.К., включващ ДНИ и ТБО за имот в гр.С., ул.“Г. И.“ № … и за земя и сграда в м.Изгрев гр. Сливен, за периода 01.01.2021г. до
31.12.2022г., както и данък превозни средства за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. въз основа на служебно прехвърлената партида на МПС Москвич 412. Общият размер на задължението по акта за данък върху превозните средства за периода 01.01.2017 г. – 31.12.2021 г. е в размер на 61,45 лева, от които 48,17 лева главница и 13,28 лева лихва. (л.56-58) Издаденият АУЗ
№АУ000670-1/28.03.2022 г. е обжалван по съдебен ред пред Административен съд-гр. Сливен, за което е образувано адм. дело №2 96/2022 г. С Решение № 26/06.02.2023 г., съдът е отменил процесния акта в частта в която на К.Г.К. са установени задължения за данък превозни средства за лек автомобил Марка „Москвич", Модел 412 с ДК№ ******* за данъчния период 01.01.2017 г. - 31.12.2017 г. като незаконосъобразен, потвърждавайки акта в частта за ДПС за 2018 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. (л.8-16)
С приходна квитанция № ********** от 25.04.2023 г. оспорващият внесъл на каса в Община Сливен сумата от 137.59 лв., представляваща данък върху превозните средства за периода 01.01.2013 г. до 31.12.2016 г. в размер на
75,32 лв. и лихва за забава в размер на
62,27 лв, относно лек автомобил, марка „Москвич", модел „412/2140" с рег.№ *******.
(л.17)
С вх.№ 9400-8627 от
26.04.2023 г. оспорващият подал искане за възстановяване на внесената сума от 137.59 лв., като посочил, че автомобила бил със служебно прекратена регистрация, считано от 01.06.2006 г. и за него данък не се дължало. ( л.6)
Във връзка с постъпилото искане с Резолюция № 23/28.04.2023 г. на директор в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен е възложено извършването на проверка, която да приключи до 20.05.2023 г., за което да се издаде съответния документ. (л.18) В тази връзка е издаден акт за прихващане или възстановяване (АПВ) № 023 от 16.05.2023 г. от М. С. П.-К. на длъжност г. е. при дирекция МДТ, с който е прието, че платената сума за данък превозни средства за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2016 г. за лек автомобил „Москвич 412" с рег.№ ******* в общ размер на 137,59 лв. е доброволно платена и на основание чл. 174 от ДОПК не подлежи на връщане. (л.19-20) Актът е връчен на задълженото лице на 18.05.2023 г. (л.21)
Против този акт е подадена жалба с вх. № 9400-10983/01.06.2023 г. от К.Г.К. *** с искане за отмяна. (л.22) Във връзка с тази жалба е издадено Решение № РД-15-1257/29.06.2023 г. на Кмета на Община Сливен, с което е потвърден АПВ № 023 от 16.05.2023 г., издаден от орган по приходите в Дирекция „Местни данъци и такси" при Община Сливен, с който Акт е отказано възстановяване на сума в общ размер на 137,59 лв., от които главница 75,32 лв. и лихви към дата 25.04.2023 г. в размер на 62,27 лв. за периода 01.01.2013 г.-31.12.2016 г. (л.23-24)
Като мотиви в решението е посочено, че 5 - годишният срок съгласно разпоредбата на чл.171, ал.1 от ДОПК за: 2013 г. - започвал да тече от 01.01.2014 г. - изтичал 31.12.2018 г.; за 2014г. - започвал да тече от 01.01.2015 г. и изтичал на 31.12.2019 r.; за 2015г. - започвал да тече от 01.01.2019 г. и изтичал на 31.12.2020г. и за 2016г.
- започвал да тече от 01.01.2017 г. и изтича на
31.12.2021 г. Правилно на основание чл.129, ал.1 от ДОПК, във връзка с чл.129 ал.2 и чл.109,_ал. 1 от същия кодекс било отказано прихващане и възстановяване на внесените от К.Г.К., суми за периода от 2013 г. до 2016 г. Не отговаряло на фактическото и правно положение, че разпоредбата на чл.174 от ДОПК била неприложима, доколкото в конкретния случай данъчно задълженото лице било извършило доброволно плащане на публичните задължения и същите не били удържани принудително. Нормата на чл.109 от ДОПК била императивна, въвеждаща преклузивен срок, с изтичането на който се препятствала възможността на органите по приходите да установяват задължения. Изтичането на посочения в чл.109, ал.1 ДОПК срок представлявало отрицателна процесуална предпоставка, която била пречка за образуването и развитието на административното производство за задълженията, за които този срок бил изтекъл. Начислените задължения за данък превозни средства за данъчния период 2013 г. - 2016 г. не били обект на съдебно обжалване и затова било неоснователно позоваването на влязъл в законна сила съдебен акт, постановен по адм. дело №296/2022 г. по описа на Административен съд- гр. Сливен. Решението е връчено на 03.07.2023 г. на лице от домашните на оспорващия (л.25).
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от всички събрани по делото доказателства и изявленията на страните.
Bъз основа на установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, от надлежна страна - непосредствен адресат на акта, което обуславя и правния му интерес от оспорването. Оспореният АПВ е обжалван по административен ред и е потвърден от горестоящия административен орган, поради което и на основание чл. 156, ал.1 и 2 ДОПК подадената до съда жалба е допустима. Административният акт на горестоящия административен орган е съобщен на оспорващия на 03.07.2023 г., а жалбата е подадена в община Сливен на 14.07.2023 г.
(неправилно посочено 14.02.2023 г.), в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК.
По основателността на жалбата:
Жалбата е основателна.
За да се произнесе по основателността на жалбата съдът следва да съобрази дали е налице валидно възникнало данъчно задължение на оспорващия, недължимо ли е платено същото и спазена ли е процедурата по възстановяването му.
Задължението за данък върху превозните средства представлява публично общинско вземане, изрично регламентирано в чл. 162, ал. 2, т.
1 от ДОПК. В разпоредбата на чл.166, ал.1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Относно вземанията за данък върху превозните средства (местен данък по см. на чл. 1, ал. 1, т. 5 от ЗМДТ), приложимият ред е регламентираният такъв в ДОПК, доколкото съгласно чл.4, ал.1 ЗМДТ установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.4, ал.3 във вр. с ал. 4 от ЗМДТ в производството по ал. 1 служителите на общинската администрация, определени със заповед на кмета на общината, имат правата и задълженията на органи по приходите, а в ал. 5 е предвидено че кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на териториален директор на Националната агенция за приходите..
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия, въз основа на законосъобразни, предшестващи издаването му действия, в съответната писмена форма. АПВ е издаден от служител при общинската администрация – г.е. в дирекция „Местни приходи" при Община Сливен – орган по приходите, надлежно оправомощен със заповед № 15-897 от 15.05.2023 г. на Кмета на Община Сливен, на основание чл. 129 от ДОПК, действащ при спазване на териториалните предели на правомощията си и в рамките на предоставената му от закона (чл. 4 ал. 1 от ЗМДТ) материална компетентност. Предмет на съдебна проверка в настоящото производство е законосъобразността на Акт за прихващане и възстановяване, с който е отказано възстановяване на внесени суми начислени за данък върху превозните средства на К.Г.К. за периода 2013- 2016 г. Актът е издаден в писмена форма и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила.
Разпечатката съдържа 44 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/46197b84-90e4-499f-8c2d-fb961471ed59