Решение № 18239 от 10.10.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 18239 гр. С., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско дело № 20231110121352 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** срещу Н. С. С., ЕГН **********, в лично качество и като наследник на Д. С. С., ЕГН **********, с която са предявени кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за осъждане на ответницата да заплати на ищеца следните суми: 681,83 лв. - главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. за имот в гр. С...................., с абонатен № 242019, ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; 218,24 лв. - мораторна лихва за период 15.09.2020 г. - 30.03.2023 г. върху главницата за топлинна енергия; 15,12 лв. - главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за период 01.03.2020 г. - 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 25.04.2023 г. – датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането; 4,03 лв. - мораторна лихва за период 16.05.2020 г. - 30.03.2023 г. върху главницата за цена на извършена услуга за дялово разпределение.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение с ответницата Н. С. С. като собственик на процесния имот (и като наследник на собственика Д. С. С.), възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до имота на ответницата топлинна енергия, като съответно тя не е заплатила дължимата цена, формирана по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след периода, за който се отнася, а като не е сторила това, ответницата е изпаднала в забава и 1 дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в посочения размер.

Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в случая услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „М.Е.” ООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Моли за уважаване на предявените искове.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата. В открито съдебно заседание особеният представител на ответницата оспорва исковете по основание и размер и моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответницата въз основа на твърдяното право на собственост върху имота (и че ответницата е наследник на съсобственик), че е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответницата е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение на топлинна енергия и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответницата в забава.

По делото не е спорно, а се установява и от приетите доказателства, че през исковия период процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира, е била присъединена към топлопреносната мрежа. Не е спорно, че за сградата се извършва услуга топлинно счетоводство, за което е взето решение по Протокол от 15.09.2002 г. от Общо събрание на собствениците от ж. к. „Л.“, ул. „504“, бл. 538, вх. А и е сключен Договор № 43/02 от 24.09.2002 г. между ЕТ „Аква Билдинг“ и представител на етажната собственост за извършване на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия, като впоследствие сградата е обслужвана от „М.Е.“ ООД (с ново наименование и правноорганизационна форма „Д.Е.“ ЕООД).

На първо място спорен е въпросът дали ответницата има качеството на клиент на 2 топлинна енергия за битови нужди през процесния период, във връзка с което съдът приема следното:

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено в § 1, т.

42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на ЗЕ и с влизане в сила измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. се въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“.

Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. Посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.

Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими по ГПК доказателствени средства, например с откриване на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество (ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).

В мотивите на тълкувателното решение е прието, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното, собственикът или титуляр на вещно 3 право на ползване в имот, под режим на етажна собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.

Въз основа на представените и приети по делото доказателства съдът приема, че ответницата е имала през процесния период качеството на потребител на топлинна енергия, доставяна до имота. В тази връзка са приети: Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от 22.03.1990 г., с който Столичен народен съвет, Общински народен съвет „Л.“ е продал въз основа на Заповед № ДИ-03-1114/89 г. от 27.02.1990 г. на С.Г.С. и К.П. С. процесния апартамент № 45, находящ се в гр. С., ж. к. „Л.“, ул. „504-та“, бл. 538, вх. А, ет. 9, състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 93,95 кв. м., с прилежащо таванско помещение № 45 с полезна площ от 3,76 кв. м., заедно с 2,418 % идеални части от правото на строеж върху мястото, и Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 175, том I, рег. № 5884, дело № 159 от 2011 г., видно от който на 13.06.2011 г. К.П. С. е дарила на своята дъщеря Н. С. С. собствената си 1/2 идеална част от процесния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** в гр. С., обл. С., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на имота: гр. С., район „Л.“, ж. к. „Л.“, ул. „504“, бл. 538, вх. А, ет. 9, ап. 45, който самостоятелен обект се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ на апартамента 93,95 кв. м., състоящ се от две стаи, дневна, кухня и обслужващи помещения, ведно с прилежащи: таванско помещение № 45 с площ 3,76 кв. м. и с 2,418 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От Удостоверение за наследници с изх. № 1511/03.11.2020 г., издадено от Община К. се установява, че С.Г.С., ЕГН ********** е починал на 11.12.2014 г., разведен, като е оставил за свои наследници по закон: Д. С. С., ЕГН ********** – дъщеря и Н. С. С., ЕГН ********** – дъщеря.

От Удостоверение за наследници с изх. № РЛН23-УГ51-7862/07.06.2023 г., издадено от Столична община, район „Л.“ се установява, че Д. С. С., ЕГН ********** е починала на 26.07.2022 г., като е оставила за свой наследник по закон: Н. С. С., ЕГН ********** – сестра.

В случая процесният имот е придобит от родителите на ответницата на 22.03.1990 г., тъй като договорът за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти прехвърля правото на собственост, без да е необходимо сключването му в нотариална форма. С прекратяването на брака между бившите съпрузи (за което свидетелства вписването в удостоверението за наследници на С.Г.С.) е възникнала обикновена съсобственост при равни квоти (по 1/2 идеална част за С.Г.С. и за К.П. С.). От приетия нотариален акт от 13.06.2011 г. се установява, че К.П. С. е дарила своята 1/2 идеална част от имота на ответницата, а останалата 1/2 идеална част от имота е придобита от 4 ответницата по силата на наследствено правоприемство след смъртта на баща й Слав Славов (чл. 5, ал. 1 ЗН) и на сестра й Д. С. (чл. 8, ал. 1 ЗН). Следователно, ответницата се легитимира като единствен собственик на имота въз основа на договор за дарение и наследствено правоприемство. Отговорността на ответницата за процесния период за процесните задължения следва да се ангажира в лично качество и като наследник на Д. С.