Решение № 36 от 05.05.2021, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Ловеч , 20.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско дело № 20214300500006 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази:

Производство с правно основание чл.10*,вр.с чл.32,ал.2 от ЗС.

С Решение № 260043/26.11.2020г.,пост.по гр.д.№1004/2019г. РС-Тетевен е признал на основание чл.10* от ЗС С.Н. К. и К. Н. К.-двамата от с.Г.,Ловешка област, за собственици по дарение на 1/2 идеална част от двуетажна жилищна сграда, с идентификатор 1749.701.349.1,съгласно одобрената кадастрална карта на селото (Заповед № РД-1*- 17*3/30.10.1*г. на ИД на АГКК), цялата със застроена площ от *0 кв.м., брой етажи 2, предназначение - жилищна сграда - еднофамилна, която е изградена изцяло в поземлен имот-тяхна собственост, намиращ се в с.Г.,ул.„***“№*, с площ от 54* кв.м.,трайно предназначение на територия- урбанизирана, начин на трайно ползване - низко застрояване - до 10 м., стар идентификатор - няма , номер но предходен план -167, в кв.35, парцел XI,при съседи: ***, ****, ***, ***, ***. Съдът е отхвърлил искането на С.Н. К. и К. Н. К. да се осъдят ответниците- З. К. Г. и С. М. Г.- двамата от с.Г.,Ловешка област, да предадат владението върху ½ идеална част от първия етаж на описаната по-горе двуетажна жилищна сграда, да предадат на ищците ключа от 1 първия етаж от сградата и осигурят достъп до намиращите се на първия етаж помещения - баня-тоалетна и килер. Отхвърлен е и искът на С.Н. К. и К. Н. К., срещу ответниците З. К. Г. и С. М. Г.,с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС, за осъждането им да им заплатят обезщетение в размер на 13*,65лв., заедно със законната лихва върху тази сума, с начало от 21.06.19г. до завеждане на исковата претенция-1*.12.2019г. С.Н. К. и К. Н. К. са осъдени да заплатят на З. К. Г. и С. М. Г., сумата от *00лв., представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.

Постъпила е въззивна жалба от С.Н. К. и К. Н. К., чрез адвокат Н.Х.. Обжалват решението в отхвърлителните му части. Смятат, че е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на закона. Твърдят, че мотивите на съда не са съобразени с приложените по делото писмени и гласни доказателства, съдебно-техническата експертиза и огледа на място. Не споделят възприетата от съда теза за извършено разпределение на правото на ползване на процесната жилищна сграда между праводателите на страните.

Възразяват,че дори и да е имало, такъв договор за разпределение е за определен срок и не обвързва последващите съсобственици. Като неправилен определят извода на съда относно приложението на §5,т.30 от ДР от ЗУТ, във вр. с чл.40 от ЗУТ и § 1,т.1 от ЗКИР- че в къщата има обособени две самостоятелни жилища, като считат, че са произволни и противоречат на дефиницията за „обект". Подчертават, че помещенията на двата етажа от къщата не отговарят на условията, не са самостоятелни жилища и нямат отделни идентификатори. Не са съгласни с приетото от съда, че имотът е реално разпределен на два етажа и всеки от етажите е придобил статут на самостоятелен обект на правото на собственост. Позовават се на приложеното в.гр.д.№ 61*/2014г. на ОС-Ловеч и гр.д.№526*/2015г. на ВКС. В последните се приема, че първият етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост, а сградата е в режим на съсобственост, като на праводателите на ищците е призната 1/2ид.ч. от правото на собственост върху имота. Твърдят,че от разпитаните по делото свидетели се установява,че на първия етаж от сградата са изградени помещения за баня-тоалетна и за килер,а останалите помещения в момента се ползват за склад и там никой не живее от 2012г. Установено е и,че е изградена канализация до къщата,до помещението,което е отредено за баня-тоалетна. От огледа е установено,че въззивниците ползват вода за пералня от тръби, изградени по външната фасада на къщата,което им създава значителни неудобства при поддръжката. Заключават,че с действията си ответниците лишават ищците от ползите на пълноценно ползване на собствеността им,включваща и ½ ид.ч.от килера и банята-тоалетна,намиращи се на първия етаж.

Акцентират,че с констативен протокол ,съставен от кмета на селото,е удостоверено,че първият етаж и заключен и ищците не могат да осъществят в пълнота правото си на собственост. Смятат,че с изготвената съдебна експертиза е обоснована и претенцията им с правно основание чл.31,ал.2 от ЗС.

Молят да бъде отменено решението в отхвърлителните му части и се уважи ревандикационният иск и в осъдителната му част,също и претенцията им за обезщетение по 2 чл.31, ал.2 ЗС.Претендират и присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от З. К. Г. и С. М. Г., чрез адвокат С.С.. Смятат,че въззивната жалба е неоснователна,а съдебният акт не сдържа твърдяните пороци. Акцентира,че при огледа на съда е констатирано,че на първия етаж няма изградени баня, тоалетна и килер, не е ограничен достъпът на ищците до такива помещения, както се твърди. Затова и правилно е отхвърлена претенцията им в тази част.Молят да се потвърди съдебното решение и им се присъдят направените разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които поддържат заявените позиции. В изпълнение на указания на съда по чл.129 от ГПК въззивниците уточняват петитума на иска си по чл.10* от ЗС-да се признае,че са собственици на 1/2ид.ч. от цялата двуетажна жилищна сграда,а ответниците се съдят да им предадат владението върху първия етаж от сградата,като предоставят ключ от самостоятелния вход и осигурят достъп до намиращите се на този етаж,обособени като самостоятелни помещения,баня-тоалетна и килер,заедно с всички законни последици.

Пълномощникът на въззиваемите- адв.С., представя писмена защита.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№1004/2019г. на РС- Тетевен, преценени по отделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирани лица. Отговарят на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът ги прие за редовни. Своевременно е постъпил отговорът на въззивната жалба и следва да се приеме.

При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

С Решение №155/31.10.2014г.,пост.по гр.д.№676/2013г. на РС-Тетевен, е признато за установено на основание чл.10* от ЗС, по отношение на Н. К. Ю., Р.К. Ю.а, С.Н.

К. и К. Н. К.- всички от с.Г., Ловешка област, че К.А. Ю. и Е.К. Ю.а от с.с., са собственици на основание давностно владение, на двуетажна масивна жилищна сграда,с РЗП 16* кв.м., изградена върху УПИ IX-167 в кв. 35 по ПУП на с.Г., Ловешка област, целият с площ от 512 кв.м.,при граници на урегулирания поземлен имот: от двете страни Р.С.А. и Р.С.К..

Ответниците са осъдени да отстъпят собствеността и предадат владението върху тази сграда 3 на собствениците К.А. Ю. и Е.К. Ю.а от с Г..

С Решение №234/04.0*.2015г. пост.по в.гр.д.№61*/2014г. на ОС-Ловеч решението е отменено в частта, в която е уважен предявения иск по чл.10* от ЗС за ½ ид.част от двуетажна масивна жилищна сграда с РЗП от 16* кв.м., изградена върху УПИ XI- 167 в кв.35 по ПУП на Градешница, Ловешка област, целия с площ от 512 кв.м.,като неправилно и искът в тази част е отхвърлен. В частта, в която е уважен искът до размера на останалата 1/2ид.ч. от имота, първоинстанционното решение е потвърдено.

С Определение №623/07.12.2015г. по гр.д.№526*/2015г.на ВКС, І ГО въззивното решение не е допуснато касационно обжалване.

На 01.12.2016г. е сключен Договор за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,с който К.А. Ю. и Е.К. Ю.а са прехвърлили на дъщеря си З. К. Г., ½ ид.ч.от процесния имот. Собствеността е прехвърлена срещу даваната до момента от приобретателя Г. на родителите й издръжка, поемане на задължение да я осигурява и за в бъдеще към двамата и заплащане на сумата 7000лв. от купувача. Не се спори,че при сключване на сделката З.Г. е била в граждански брак с отв.С.

М. Г.. Бракът е сключен на 01.05.19*6г.,видно от удостоверение на Кметство с.Г. с изх.

№266/29.09.2020г. Сделката е обективирана в Нотариален акт с № 65,т.VІ,рег.№ 3520,дело № 523 за 2016г. на Нотариус с №392 в НК и район на действие РС-Тетевен.

С Нотариален акт №41, т.ІІІ, н.д.№ 357/2017г.,от 29.11.2017г.,изготвен от Нотариус с рег.№305 в НК и район на действие РС-Тетевен, Н. К. Ю. и Р.К. Ю.а даряват на синовете си- ищците С.Н. К. и К. Н. К., УПИ от 512 кв.м.,с уредени отношения по регулация,съответстващ на парцел Х1-167 от кв.35 от подробния устройствен план от 1964г. на с.Г.,Ловешка област,при граници и съседи,съгласно нотариалния акт за дарение с №11*,т.І, н.д.№250/19.05.19*6г. на РС-Тетевен (с който се легитимират дарителите)- от две страни улици,Р.С.К. и С.А.И., при граници и съседи съгласно Скица №04-01- 297/14.11.2017г.на Община Тетевен-улица сок.№94-93, Р.С.А.-ПИ 1-16*, Е.Н.С.- ПИ Х- 170 и улица с ок.№95-94, като предмет на дарението е ½ ид.ч.от изградената в този имот двуетажна масивна жилищна сграда, цялата с декларирана РЗП от 16*квм. Дарението е прието от С. и К.К.и.

Приложена е Нотариална покана от 14.06.2019г.,представена на Нотариус с рег.

№392 в НК и район на действие РС-Тетевен,с която С. К. и К.К. канят З.Г. и С.Г. да възстановят съществувалото положение,като на основание чл.31,ал.2 от ЗС да им предоставят достъп до „банята и килера,намиращи се на първия етаж.. за да можем пълноценно да ползваме жилищната сграда като съсобственици на ½ ид.ч.от нея.“.

Поканата е връчена чрез нотариуса на 21.06.2019г. на З.Г. и С.Г..

Приложен е и Констативен протокол от 04.07.2019г., съставен от кмета на с.Г.,с който е удостоверено,че при посещение на имота първият етаж е заключен. Посещението е 4 извършено във връзка с отправената нотариална покана,в присъствието на свидетел-К.И.С. и на органи на МВР - „двама полицаи“.

По инициатива на ищците е допусната съдебно-икономическа експертиза, по която в.л.Р. Х. дава заключение,че съгласно проучванията на пазарните условия, дължимият за обитаване на първия етаж от жилищната сграда месечен наем е в размер на 47лв.,а лихвата върху него за периода 21.06.2019г. до 31.07.2020г. е 32,06лв. В съдебно заседание при представяне на заключението вещото лице пояснява,че тези изчисления се отнасят до ½ идеална част от имота. В съдебното заседание представя изчисление и с оглед изменението на иска, като пояснява,че за м.декември 2019г. главницата е в размер на 27.29лв., а лихвата е 1.59лв.

В съдебното заседание на 05.10.2020г.,по реда на чл.214 от ГПК, ищците правят уточнение на претенцията си по чл.31,ал.2 от ЗС. Претендират общ размер от 400лв.,за периода от 21.06.2019г. до 1*.12.2019г.(подаване на исковата молба), от която сума по 70лв. месечен наем, за м.юни 2019г.-10лв.,а за м.декември 40лв.,ведно със законната лихва. С молба (вх.№260*39/20.10.2020г.) отново изменят размера на претенцията си- общо 13*.65лв., като за периода от м.юни 2019г.-7.05лв., за м.юли, август, септември, октомври и ноември 2019г.- по 23.50лв.,за м.декември 14.10лв.,заедно с лихвата в общ размер от 3.29лв. и законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.

Страните са ангажирали свидетели.

Водените от ищците свидетели са съседи на имота. Потвърждават,че в къщата-на втория етаж, живеят само ищците. Ответниците не я обитават от години- от 2011-2012г., като са заключили първия етаж. Свидетелите обясняват, че на първия етаж има три стаи, баня и килер,а на втория две стаи и кухня. Обясняват,че до втория етаж няма прокарана вода,а ищците ползват баня при съседите(св.С.Н.Р.) или си наливат в корито. Смятат,че в двора има възможност да се направи баня и тоалетна, може и на първия етаж,но ищците нямат достъп до него.