Решение № 13650 от 10.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13650 гр. С, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20221110162792 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от „Топлофикация С“ ЕАД, с ЕИК ****** и с адрес гр. С, ул. Я, №23Б срещу Н. М. Х. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ул. М 10, ет.1, общ. Столична, обл. С (столица), с която са предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата 2689,46 лева (двe хиляди шестстотин осемдесет и девет лева и 46 стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. М № 10, ет. 1, апартамент с аб. № 29879, ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 449,38 лева (четиристотин четиридесет и девет лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2019 г. до 14.12.2021 г., 15,04лева (петнадесет лева и 04 стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от 22.12.2021 г. до изплащане на вземането, сумата 2,38 лева (два лева и 38 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 03.03.2020 г. до 14.12.2021 г., , за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 73498/2021 г. по описа на СРС, 118 състав.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между 1 потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от „Техем Сървисис“ ЕООД. Предвид липсата на изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на потребена топлинна енергия за битови нужди, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответницата, с който исковете се оспорват като недоказани и съответно неоснователни. Релевира възражение за давност. Оспорва да са налице доказателства за възлагане на ищеца на вземането на третото лице помагач за цената на услугата дялово разпределени. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените в хода на производството съдебни разноски.

Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД с ЕИК 020307302 не взема становище по предявените искове. Представя изисканите му документи.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:

Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150 ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие. С Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК е разяснено, че правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал.

1 ЗЕ), като писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации 2 към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди ( чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Разяснено е обаче, че клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза това лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.

Не се спори между страните, а и се установява от Договор за доброволна делба на недвижими имоти от 22.03.2017 г., вписан в Служба по вписванията гр. С на 22.03.2017 г. с вх. Рег. № 15419, акт № 194, том III ответницата е придобила правото на собственост върху недвижим имот – апартамент, находящ се на адрес: гр. С, М №10, ет.1. Не се спори, че този имот е именно процесният топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. М № 10, ет. 1, апартамент с аб. № 29879. Не се твърди и не се установява ответницата да се е разпоредила с правото на собственост върху имота, нито да е налице сключен договор за продажба на топлинна енергия с трето лице или да в полза на такова да е учредено вещно право на ползване, поради което и именно ответницата е клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.

Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за 3 дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост.

Ответницата не е въвела възражения по отношение претенциите на ищеца, че е доставил топлинна енергия на посочените с исковата молба стойности, като изрично е посочила, че доставката на ТЕ и стойността й не се оспорват, поради което тези обстоятелства са отделени за безспорни. Предвид посоченото съдът приема за установено възникването и съществуването в полза на ищеца на претендираното вземане за стойност на топлинна енергия в размерът, заявен с исковата молба – 2689,46 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, ул. „М“ № 10 , ет.1, аб. № 29879.

По възражението за изтекла погасителна давност

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност за претендираните вземания, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване в полза на ищеца на вземане за главница за цена на топлинна енергия.

С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка тригодишна давност.

На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация С” EАД на клиенти в град С, приложими към процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.

Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.02.2020 г. до 20.05.2020 г. вкл. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.)., т.е. за 69 дни.

В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска, което следва да се счита на основание чл. 422 ГПК от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 22.12.2021 г.

4

При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска е погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.07. 2018 г., а за останалите месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете всички останали вземания за периода от 01.08.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Видно от представените изравнителни сметки от трето лице помагач реалната стойност на доставената топлинна енергия за отоплителния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 1937,10 лева с ДДС. Видно от съобщението към общата фактура за същия период, приложено към исковата молба и неоспорено от ответницата, начислената стойност е в размер на общо 2027,86 лева, т.е. по-висок от реално потребеното, като месечните прогнозни начисления са за 05.2018 г. – 76,03, за 06.2018 г. – 67,76 лева и за 07.2018 г. – 72,83 лева/ т.е. общо за тези три месеца – 216,62 лева/. Видно от същото съобщение платени суми по фактури (главници) за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. са 308,39 лева. При погасяване на най-старите месечни задължения с тази сума следва извод, че месечните задължения, които биха били погасени по давност по гореизложените съображения /за май, юни и юли 2018 г./, са погасени чрез плащане. Предвид посоченото и остатъкът от задълженията за отоплителния период, след изравнението и приспадане на плащанията, е в размер на 1628,60 лева и вземанията на ищеца за тази сума заедно с вземанията за следващия отоплителен сезон от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. са дължими в претендирания размер, което налага уважаване изцяло на предявения иск за стойност на топлинна енергия в размер на 2689,46 лева.