Решение № 68 от 02.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 68 гр. Велико Търново, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ С.

Членове:

АЛЕКСАНДЪР ГРИГОРОВ

СЛАВКА ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора С. Г. Ц. като разгледа докладваното от ПЕТЯ С. Въззивно административно наказателно дело № 20254000600088 по описа за 2025 година Въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взема предвид следното:

Производство по чл. 83д от ЗАНН .

Образувано по жалба на „Еко Сфера“ ООД гр. Павликени, срещу Решение № 31/18.02.2025 год., постановено по АНД № 617/2024 год. по описа на Великотърновски окръжен съд, с което на основание чл. 83г ал.7 т.1 от ЗАНН е наложена имуществена санкция на юридическото лице, представлявано от С. Д. в размер на 47 800лв. Две са основните оплаквания в жалбата 1.Съдът неправилно е приел, че ЮЛ е могло да се обогати в резултат на извършеното от управителя към онзи момент Р. Х. престъпление, тъй като още на фаза административна проверка са констатирани неистиността на представените две оферти; 2. Съдът неправилно не е редуцирал поисканата и наложена санкция на 21 500лв., тъй като това са били предвидените средствата за закупуване на вендинг машина. Наложената санкция е сумарна от предложени две оферти, което е недопустимо при положение, че сумата, която е можело да бъде отпусната е в размер на 21 500лв.

В съдебно заседание във въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура Велико Търново оспорва жалбата. Твърди, че 1 безспорно е установено извършването на престъпление от управителя на дружеството. Той е осъден с влязло в сила споразумение, което има силата на присъда и е налице връзка между деянието и дружеството „Еко Сфера“ООД, което той е управлявал и представлявал. Размера на имуществената санкция е правилно определен. Предвид на това моли постановеното от ОС В. Търново решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, а жалбата – оставена без уважение.

Юридическото лице "Еко Сфера" ООД, представлявано от адв. С. поддържа подадената жалба с посочените две основни направления в нея – липсата на възможност ЮЛ да се обогати, тъй като още във фаза административна проверка, поради липса на потвърждение на две от офертите е преустановено движението по преписката и съответно не е постановено одобрение и финансиране и на следващо място ако може да се говори за евентуална възможност за облага - то тя е в размер на 21 500лв., каквато сума е била възможна за закупуване на вендинг машина за кафе и напитки.

Неправилно е извършено сумиране на двете оферти и определяне на санкцията по този начин. В смисъла на изложеното основното искане е за отмяна на постановеното решение и оставяне без уважение на предложението на представителя на прокуратурата, а при условията на алтернативност – намаляване размера на наложената имуществена санкция до този определен за закупуването на машина – в размер на 21 500лв.

Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в жалбата, доводите на страните, изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и след като на основание чл. 83ж от ЗАНН вр. с чл.

314 от НПК служебно провери изцяло правилността на решението на първоинстанционния съд, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице с надлежна процесуална легитимация и срещу акт, който подлежи на контрол, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна, макар и по различни от наведените в нея съображения:

От доказателствените материали по делото се установява от фактическа страна следното:

Търговското дружество “Еко Сфера“ ООД гр. Павликени към 2020г. е имало за управител и представляващ Радослав Здравков Христов. На 28.06.2024г. от ОС Велико Търново е одобрено споразумение по НОХД 342/2024г. по силата на което Р. Х. се е признал за виновен да е извършил деяние по чл. 248а ал.3 вр. ал. 2 вр. ал.1 от НК, извършено на 14.09.2020г. – представяне на неверни сведения в проектно предложение на „Еко Сфера“ 2

ООД с наименование на проекта „Закупуване и оборудване на автомивка“ по мярка „Прилагане и операции в рамките на стратегии за водено от общностите местно развитие“ по ПРСР 2014-2020г., за да бъдат получени от дружеството средства от фондове, предоставени от ЕС на Българската държава, както и принадлежащи на Българската държава. Наложено му е наказание девет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено по реда на чл. 66 от НК за срок от три години, считано от влизането на споразумението в сила.

Не е наложено кумулативно предвиденото наказание глоба.

След подписване и одобряване на споразумението, ОП Велико Търново внесла - на 21.10.2024г. в Окръжен съд В. Търново предложение по реда на чл. 83б ал. 1, т. 1 пр. 1 от ЗАНН за образуване на производство по чл.

83а от ЗАНН срещу "Еко Сфера" ООД за това, че е могло да се обогати от престъпление, извършено от лице, овластено да формира волята и представляващо юридическото лице - Радослав Здравков Христов, който е имал качеството на управител към 2020г. – датата на извършване на престъплението. Поискано е налагането на имуществена санкция на юридическото лице в размер на 47 800лв. Към предложението са приложени писмени доказателства, които представителят на обвинението е преценил, че имат относимост.

След разглеждане на предложението окръжен съд В. Търново е приел, че същото следва да бъде уважено, тъй като са налице предпоставките на закона и е наложил имуществена санкция в поискания от представителя на обвинението размер на юридическото лице „Еко Сфера“ ООД гр. Павликени.

Настоящият състав на въззивният съд намира атакуваното решение за незаконосъобразно по следните съображения:

Съдът не е съобразил решението си с Решение на Съда Европейския съюз от 10.11.2022 год. по дело С 203/2021 година, с предмет преюдициално запитване, отправено на основание чл. 267 ДФЕС от ОС- Бургас във връзка с казус идентичен с казуса по настоящото дело. СЕС е приел, че санкционираното юридическо лице е било лишено от възможност за надлежно упражняване на своето право на защита, а трябва да понесе последиците от воденето на отделно производство срещу овластеното да формира волята му или да го представлява физическо лице. Обърнал е внимание, че с възможност за оспорване на престъплението ЮЛ не разполага и във въззивно, а също в извънредно производство по възобновяване на наказателни дела. Отбелязал е, че това противоречи на постулата, визиран в чл. 48 от Хартата, според който санкционираното лице трябва да има право да иска пълен съдебен контрол. В заключение СЕС е обобщил, че не е допустима правна уредба, съгласно която националният съд може да наложи на юридическо лице наказателна санкция за престъпление, за което евентуално е отговорно физическо лице, овластено 3 да формира неговата воля или да го представлява, в случай че на юридическото лице не е дадена възможност да оспори действителното извършване на престъпление. В конкретния случай безспорно е установено единствено, че е реализирана наказателна отговорност на управителят на дружеството – Р. Х.. Само в неговите прерогативи, в качеството му на физическо лице е било да приеме или откаже подписване на споразумение и да реализира своята защита по начин, какъвто намери за удачен по отношение на инкриминираното престъпление по чл. 248а ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.

Дружеството/макар и чрез друг представляващ/ не е било поканено за участие по делото. Не би могло и да бъде другояче, при положение че участниците в съдебното производство са лимитативно изброени (в чл. 247 г НПК).

Дружеството не е разполагало с възможност за ефективно оспорване на престъплението на своя овластен представител в наказателното производство по делото.

Може да се обобщи, че изведените в решението на СЕС заключения важат с пълна сила и за настоящия случай, тъй като санкционираното „Еко Сфера“ ООД нито е участвало в същинското наказателно производство (в хода на което се е решавал въпросът за причастността на управителя му към престъплението, от което според внесеното прокурорско предложение по чл.

83б ЗАНН е могло да се обогати), нито по друг начин е било взето становището му по обвинението. След като на санкционирания субект не е осигурена възможност да оспори основанието за своята имуществена отговорност на нито един етап от процесуалната история на случая, е било засегнато, очевидно несъразмерно, гарантираното му в чл. 48 Хартата право на защита. Това право има субективен характер, както подчертава и СЕС в точка 63 от своето решение. Следователно не е споделим изводът на великотърновския окръжен съд, че извършването на престъпление от управителя Христов, който е имал и възможност да реализира своята защита е достатъчно за реализиране на имуществена отговорност. От такава възможност е било лишено засегнатото ЮЛ – дружеството „Еко Сфера“ ООД.

Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че след като юридическото лице, засегнато от производството по чл. 83а и следващите от ЗАНН, не е разполагало и не разполага с реална възможност според действащото законодателство да оспори действителното извършване на престъплението от физическото лице – Р. Х. – негов управител/към 2020г./, както и да реализира ефективно своята защита, то това несъразмерно засяга гарантираните му права, закрепени в чл. 48 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, 4 обнародвани и влезли в сила за Република България са част от вътрешното право на страната и се прилагат пряко. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Договорът за Европейския съюз е такъв международен договор като съгласно чл. 6, параграф 1 от същия, Хартата на основните права на Европейския съюз има същата юридическа сила като Договорите. Позовавайки се на решението на СЕС от 10.11.2022 г. по дело C-203/21, на чл.48 от Хартата на основните права на Европейския съюз и на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, настоящият състав намира, че са налице предпоставки за отказ да се наложи "Имуществена санкция" на юридическото лице „Еко Сфера“ ООД.

Поради горното жалбата на адв. С., в качеството й на представител на посоченото дружество е основателна, макар и по различни от изложените в нея съображения. Актът на ОС В. Търново е незаконосъобразен и следва да бъде отменен като предложението на ОП В. Търново следва да бъде оставено без уважение.

С оглед този резултат от въззивния контрол, губи практическо значение разглеждането на възраженията, посочени в жалбата – могло ли е ЮЛ действително да се обогати и правилно ли е определен размера на имуществената санкция.

По изложените съображения, Великотърновският апелативен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 31/18.02.2025 г., постановено по АНД 617/2024г. по описа на ОС Велико Търново, като вместо това постанови:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Предложението на прокурор от Окръжна прокуратура В. Търново за налагане на имуществена санкция на „Еко Сфера“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Павликени, ул. „Ст. Караджа“ № 16, представлявано от С. Д. на основание чл. 83 г ал. 7 т. 1 ЗАНН , в размер на 47 800 лева за това, че е могло да се обогати от извършено от негов управител – Р. Х. престъпление по чл.248а ал.3 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5