Решение № 261006 от 21.07.2021, Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№ 261006 21.07.2021 г. град Бургас

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

Бургаският районен съд

54-ти граждански състав на двадесет и първи април две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в следния състав:

Районен съдия:

Евгени Узунов при секретаря Илияна Гальова като разгледа докладваното от съдията Е.Узунов гражданско дело № 2106 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Бургаският районен съд е сезиран с искова молба от „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД - гр.София, ЕИК *********, представлявано от К.Ч. и Б.П., със съдебен адрес:***, чрез адв.В.-БАК срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, Булстат *********, с адрес - гр.София, бул.

„Македония“ №3, със съдебен адрес ***, с която моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 13 863 лева, представляваща регрес на застраховател, за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №***, със срок на покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г., сключена с „ДЗИ - Общо застраховане“ АД за лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост на А.Д.А., ведно с обезщетение за забава в размер на 1513,18 лева от датата на поканата 04.04.2019г. до депозиране на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от входиране на исковата молба – 05.05.2020г. до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Осъдителният иск е с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането/КЗ/ и чл. 86 от ЗЗД и е процесуално допустим. Предявен е от лице, имащо правен интерес от защита, срещу надлежен ответник, като исковата молба съдържа задължителните реквизити по чл. 127 и 128 от Гражданско процесуалния кодекс ГПК/.

В обстоятелствената част на исковата молба се сочи, че на 09.01.2019г. поради необезопасен и заснежен пътен участък, около 21,34 часа на АМ „Тракия“, километър 292 в посока гр.Бургас настъпва ПТП, при което са нанесени щети на лек автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост на А.Д.А..

Щетите по автомобила били многобройни, поради което е прието, че е икономически неизгодно неговото възстановяване и последния е отписан от отчет в КАТ. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие и на основание договор за застраховка “Каско+“ /застр. полица №***, със срок от 31.12.2018г. до 30.12.2019г./ е образувана щета № 44010211900218. Ищцовото дружество определило и изплатило застрахователно обезщетение в размер на 13848 лева. С изплащане на застрахователното обезщетение на увреденото лице ищецът е встъпил в правата на последното, които то има срещу причинителя на вредата до размера на изплатеното обезщетение.

Съгласно чл.3, ал.2 от Закон за пътищата, пътищата от първи, втори и трети клас са републикански и са изключителна държавна собственост /чл.8, ал.2 от ЗП/. Със същия закон тяхното управление е предоставено на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Отговорността на АПИ е да стопанисва републиканските пътища, да ги поддържа в изправност, да организира движението по тях така, че да осигури условия за безпрепятствено предвижване.

Целта на това задължение е да се сведат до минимум пътно-транспортните произшествия и да се избегнат имуществените и неимуществените вреди, които могат да настъпят на физически и юридически лица. В настоящият случай, АПИ не е изпълнила това свое задължение и е причинила вреда, за която отговаря.

Ответната Агенция с отговора на исковата молба оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че не е съставен протокол за ПТП, който като официален документ, ползващ се с материална доказателствена сила да удостовери състоянието на пътното платно на посочения участък от пътя, както и механизма на ПТП, от което са причинени повредите по застрахования автомобил.

Не е направена проверка на място от служители на застрахователя, за да се установи състоянието на пътя, причинно-следствената връзка между състоянието на конкретния пътен участък и настъпилото ПТП. Не е отразено с каква скорост се е движил водачът на автомобила, нито с какви гуми е бил.

Представят се доказателства за това, че дейностите по зимно поддържане на пътищата от първи, втори и трети клас на републиканската пътна мрежа, разположени на територията на ОПУ-Ямбол са възложени на „Автомагистрали“ ЕАД. В предмета на договора е и пътният участък, описан като място на настъпилото ПТП. Към датата на ПТП (09.01.2019 г., 21:34 ч.) пътният участък е бил опесъчен непосредствено преди часа на ПТП-то, видно от подробна дневна разпечатка за изминатия маршрут от GPS устройства на снегопочистваща техника и извадка от доклад на мл. експерт в отдел ИРД на ОПУ Ямбол и приложените към него документи. На 09.01.2019г. времето било ясно, настилката суха, видимостта нормална, дневните температури са били положителни, както и температурата измерена в 04:30ч на следващия ден /10.01.2019г./, видно от дневник за ежедневното състояние на АМ Тракия и архивни фактически данни за времето -станции на НИМХ/.

Съгласно чл.12, ал.4 и ал.6 от договора за поддържане на републиканските пътища изпълнителят „Автомагистрали“ ЕАД се задължава да предприеме всички необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на безопасни условия на движение, да започва работа веднага след появяването на необходимост от това и да поддържа републиканските пътища на договореното ниво, съгласно техническите правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата и „План за зимно поддържане“.

Съгласно текста на чл.28 от Договора при причиняване на ПТП и/или щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва да се спазват при изпълнението на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена и неимуществена отговорност за причинените вреди. В конкретния случай пътно поддържащата фирма е организирала процеса на работа и на 09.01.2019 г. обработването на пътищата се е осъществявало с четири комбинирани машини за почистване и обработване против хлъзгане на настилката на АМ Тракия.

Отделно от това се твърди, че в процесния случай е налице груба небрежност от страна на водача на МПС, който в нарушение на правилата на ЗДвП е управлявал автомобила със скорост несъобразена със зимните атмосферни условия, както и с пътната обстановка. В общите условия, които са неразделна част от застрахователния договор е посочено, че застрахователят не покрива щети, които са в резултат на умишлени действия или груба небрежност на застрахования. Освен това, застрахованият не е уведомил незабавно. Отправя се възражение за съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил е допринесъл за настъпване на застрахователното събитие.

В хода на делото, с определението № 260690 от 08.09.2020 г., на основание чл. 219 от ГПК, е конституирано като трето лице-помагач на ответника по делото „Автомагистрали“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Витоша, ул. „Цар Борис III“.

Предявен е и приет за разглеждане обратен иск от Агенция „Пътна инфраструктура“ срещу „Автомагистрали“ ЕАД, предвид наличието на сключен договор за обществена поръчка № РД -38-3/13.12.2018 г., по силата на който дейностите по зимно поддържане на пътя, на който се е реализирало транспортното произшествие, били възложени на „Автомагистрали“ ЕАД. Претендират се и направените по делото разноски.

Депозиран е отговор от третото лице – помагач, с който оспорва основателността на главния и обратния иск, като се сочат подробни аргументи. Претендира направените по делото разноски.

Обратният иск е с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и също е процесуално допустим и надлежно предявен.

Бургаският районен съд, след преценка на събраните по делото доказателства и в кореспонденция с доводите на страните намира, че предявените по делото осъдителни искове са основателни, поради следното:

Не се спори между страните по делото, че процесният лек автомобил, марка „Пежо 508“ с рег.№ ***, собственост на А.Д.А., е бил застрахован от ищеца „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД по имуществена застраховка „Каско+“ по застрахователна полица №***, със срок на покритие от 31.12.2018г. до 30.12.2019г. Безспорно между страните е и изплащането на застрахователното обезщетение по полицата, по щета № 44010211900218.

На доказване подлежат спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях/чл. 153 от ГПК/.

Спори се по настъпването на транспортното произшествие и причинно-следствената връзка между състоянието на пътното платно и произлезлите от транспортното произшествие вреди, техния размер и наличието на основание за обезщетяването им. Спори се и по наличието на предпоставките за договорна отговорност на изпълнителя за заплащане на разходите, необходими за обезщетяване на вредите.

Регресната претенция се позовава на факта, че на 09.01.2019 г., около 21,34 часа, на АМ „Тракия“, километър 292 в посока гр.Бургас, водачът на лекия автомобил „Пежо 508“ с рег.№ ***, при движение по пътя, вследствие на необезопасен и заснежен пътен участък, настъпило ПТП, при което били нанесени многобройни щети по автомобила до степен възстановяването му да е икономически неизгодно. Това основно фактическо твърдение от исковата молба се подкрепя от събраните по делото свидетелски показания на инспектора, посетил местопроизшествието и пътника в автомобила, и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, от които е видно, че произшествието е настъпило при ненатоварено движение без участието на други превозни средства, като при движение по автомагистрала Тракия, км 292 в посока Бургас, след пътен възел Зимница автомобилът е поднесъл на заснежения път и се е обърнал в канавката. От произшествието няма пострадали лица, само с материални щети по автомобила.

Пробата на водача за алкохол е била отрицателна, което се потвърждава и от удостоверението на л. 9 от делото, предвид което възраженията на ответниците в тази насока са неоснователни.

Съдът кредитира свидетелските показания за времето и пътните условия, тъй като представеното по делото удостоверение от НИМХ отразява само моментното състояние към 21:34 ч., но не и какво е било времето през целия ден, респективно дали е имало валежи, в резултат на които да се натрупа сняг или заледяване. Видно от същото температурата е била минусова. Освен това в същото изрично е посочено, че НИМХ не наблюдава състоянието на пътищата и пътната настилка на републиканската пътна мрежа. Предвид което същото не разколебава свидетелските показания за това, че пътят е бил заснежен и дори обледен (замръзнало, полукиша и сняг според показанията на свидетеля К.). Доказателство в подкрепа на този извод е и приложената по делото справка за изминатия маршрут от GPS устройства на снегопочистваща техника в района. От същата е видно, че три броя машини са се движили в часовия интервал от 20:01 до 23:34 часа, като всяка от тях е изминала около 110 – 111 км, в доста голям участък от автомагистралата, но не може да се направи извод в кое платно са се движили и дали в района около пътен възел Зимница около 21:30 ч. платното в посока Бургас е било почистено и обработено против лед. Очевидно обаче се налага изводът, че пътят се е нуждаел от почистване, за което говорят и свидетелите, а свидетелят К. твърди, че след като тръгнали от местопроизшествието в насрещното платно в посока София също имало обърнат автомобил, а снегорин не е минавал.

Неоснователни са възраженията на ответника за това, че не е изяснен механизмът на ПТП поради липса на съставен констативен протокол. Установява се от приложеното на лист 65 от делото писмо от ОДМВР – Ямбол, че мястото на произшествието е посетено от мл.инспектор Д.К.

(разпитан по делото) и мл.инспектор Р.Р., които установили, че процесният автомобил е самокатастрофирал в дясно по посока на движението на км 291 +500.

Удостоверява се още, че по случая не е съставен протокол за ПТП, тъй като няма други участници и нарушена пътна инфраструктура. Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото доказателства. Видно от заключението на вещото лице механизмът на произшествието е следният: лекият автомобил „Пежо“, с рег. № ***, управляван от К.А., се движел в дясната пътна лента със скорост около 60 км/час. Водачката се е движела с ниска скорост, тъй като е валяло обилен сняг и пътната настилка е започнала да се покрива със сняг. Видимостта е била намалена. Пред А. е нямало други автомобили. Докато се движи в равнинен прав участък от пътя, внезапно автомобилните гуми губят сцепление с пътната настилка. За части от секундата А. не може да контролира движението на автомобила и същият се отклонява надясно. Докато реагира на създалата се ситуация, автомобила напуска дясната пътна лента преминава в аварийната лента и излиза от пътното платно. Поради денивелацията между пътното платно и терена автомобила се обръща надясно и остава в обърнато положение в отводнителната канавка, разположена успоредно на пътя. От настъпилото самостоятелно ПТП, са причиненни само материални щети по автомобила. Причинените щети на лекия автомобил в размер на 20535,46 лв. са в резултат от самостоятелно ПТП, което водачът не е могъл да предотврати. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че ако автомобилът се е движил с по-висока скорост от установената, щетите биха били по-големи, а произшествието не би възникнало, ако пътят е бил опесъчен.