Разпореждане № 694 от 30.01.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 694 гр. Кюстендил, 30.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XXI-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тихомир Р. Рачев като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Частно гражданско дело № 20261520100222 по описа за 2026 година и като съобрази следното:

Производството е образувано по заявление от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Ч. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на следните суми: 255,65 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия; 14,15 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2020 г. до 28.01.2021 г.; 116,17 евро – законна лихва за забава за периода от 29.01.2021 г. до 13.01.2026 г.; 64,59 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 и 2 от договора; 103,80 евро – такса за събиране на вземането на първоначалния кредитор; законната лихва за забава върху главницата от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане.

Съдът намира, че договорът, въз основа на който се претендират посочените вземания, е недействителен поради невярно посочване на размера на годишния процент на разходите (ГПР). Според чл. 30, ал. 2 от общите условия към договора в ГПР е включен само размерът на възнаградителната лихва. Следвало е обаче да бъде включена и неустойката, тъй като тя представлява конструкции, прикриваща допълнително възнаграждение на кредитора по договора. В Решение от 17.10.2024 г. по дело C‑409/23 СЕС изрично сочи, че в обхвата на ГПР не попадат случаите, в които още от сключването на договора за кредит кредиторът предвижда неизпълнението от потребителя на задължението за плащане, за да търси икономическа облага.

Именно такъв е настоящият случай. Предвид размера на ГПР – близък до границата по чл. 19, ал. 4 ЗПК, очевидно заявителят е искал да изведе неустойките извън обхвата на ГПР, защото в противен случай той би надхвърлил максималния законов праг.

1

Могат да се изложат и още аргументи във връзка с неустойката за непредоставяне на обезпечение. На първо място, сумата е необосновано висока с оглед вредите, които неустойката обезпечава. Освен това кредитодателят поставя редица условия и ограничения на потребителя, с които прави по-вероятно неустойката да стане изискуема – срокът за предоставяне на обезпечението е много кратък; в него потребителя не само трябва да си осигури обезпечението, но и да направи редица справки, ако иска да се увери, че лицето, което предлага, отговаря на изискванията в договора (например, че поръчителят няма неплатени осигуровки за последните две години; кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения съгласно справочните данни на Централния кредитен регистър на Българската народна банка). Ако кредитодателят наистина желаеше да си осигури обезпечение, нямаше да сключи договора, без да му бъде предоставено такова.

Налице е явна злоупотреба с лица, които се намират в затруднено положение.

Ако те можеха да си позволят поръчител (роднина или приятел, който да им помогне) или банкова гаранция (банкова услуга, която се заплаща), надали щяха да се обърнат към т.н. „дружество за бързи кредити“. Кредиторът е включил неустойката като част от месечните погасителни вноски, защото е бил убеден, че ще възникнат предпоставките за плащането й. Поради изложеното в разглежданата хипотеза неустойка се явява договорна конструкция за прикриване на възнаграждение на кредитодателя (възнаградителна лихва). Тази сума подлежи на включване в ГПР на общо основание.

В т. 55 от Решение от 21.03.2024 г. по дело C‑714/22 на СЕС е посочено, че с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Според СЕС санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. Следователно според СЕС посочването на ГПР, който не отразява точно всички разходи, се приравнява на непосочване на ГПР. По нашето законодателство непосочването на ГПР е основание за недействителност, водещо до връщане на чистата стойност на кредита – чл. 22, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Налице е трайна съдебна практика в този смисъл, обективирана в Определение № 421 от 30.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 319/2025 г. на Окръжен съд – Враца, Определение № 2376 от 15.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 1678/2025 г. на Окръжен съд – Пловдив, Определение № 1688 от 1.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 974/2025 г. на Окръжен 2 съд – Бургас, Определение № 430 от 28.04.2025 г. по в. ч. гр. д. № 224/2025 г. на Окръжен съд – Габрово и много други.

На основание чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК районният съд има право да откаже да издаде заповед за изпълнение, когато искането противоречи на закона.

Според настоящия съд в обхвата на тази разпоредба се включват и случаите, когато сделката, от която произтича вземането, е недействителна.

Последицата обаче не е пълно отхвърляне на заявлението, защото чл. 23 ЗПК изрично предвижда, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая чистата стойност на кредита е 255,65 евро (500 лв.). Следва да се съобрази информацията от заявителя, че потребителят е извършил плащания на обща стойност 31,19 евро. Тази сума, като недължимо платена, следва да се приспадне от чистата стойност на кредита. Вж. в съдебната практика за приспадането на платените суми Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д. № 1027/2022 г., I т. о., Определение № 918 от 13.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 723/2024 г. на Окръжен съд – Ловеч, Определение № 721 от 29.11.2023 г. по в. ч. гр. д. № 460/2023 г. на Окръжен съд – Шумен и др. Целта на разпоредбата на чл. 23 ЗПК е да се избегне неоснователно обогатяване между страните – дължи се чистата стойност на кредита, но реципрочно следва да бъдат приспаднати и недължимите плащания от потребителя по други компоненти на кредита.

Следователно в случая от 255,65 евро следва да се приспаднат 31,19 евро.

Остават дължими 225,46 евро. Следва да се присъди законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане. Всички останали претендирани вземания следва да се отхвърлят.

На заявителя следва да се определи 100 евро за юрисконсултско възнаграждение. От така определеното възнаграждение и държавна такса в размер на 10,86 евро следва да се присъдят съразмерно с уважената част от заявлението съответно 41,73 евро за юрисконсултско възнаграждение и 4,53 евро за държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 974/23.01.2026 г., подадено от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу К. Ч. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на следните суми: 29,54 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия; 14,15 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 22.10.2020 г. до 28.01.2021 г.;

116,17 евро – законна лихва за забава за периода от 29.01.2021 г. до 13.01.2026 3 г.; 64,59 евро – неустойка за непредоставяне на обезпечение по чл. 6, ал. 1 и 2 от договора; 103,80 евро – такса за събиране на вземането на първоначалния кредитор.

ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в полза на от „АПС БЕТА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с ЕИК 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 81В, ап. 3, срещу К. Ч. А., с ЕГН **********, с адрес: ***, за заплащане на следните суми: 225,46 евро – главница по Договор за потребителски кредит № *** г., сключен със „СИТИ КЕШ“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на заявителя с договор за цесия; законната лихва за забава от 23.01.2026 г. до окончателното изплащане;

41,73 евро – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение; 4,53 евро – деловодни разноски за държавна такса.

В частта, с която заявлението е отхвърлено, разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Кюстендил в едноседмичен срок от получаване на съобщение от заявителя. Издадената заповед подлежи на обжалване само в частта за разноските в едноседмичен срок от връчването й на страните.

След влизане в сила на разпореждането на заявителя да бъде изпратено съобщение с указания, че може в едномесечен срок от съобщението да предяви осъдителен иск за вземанията, за които му е отказано издаване на заповед, като е длъжен да довнесе дължимата държавна такса.

Препис от заповедта и настоящото разпореждане да се изпрати на заявителя, а на длъжника – само от издадената заповед.

Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________ 4