Решение № 260087 от 14.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№……….../14.02.2023 г. гр. София

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7-ми състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

СЪДИЯ:

СВЕТОСЛАВ ВАСИЛЕВ при секретаря Павлинка Славова като разгледа т. д. № 128 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са от „Д.И.“ ЕООД срещу Държавата чрез м.на т. искове, както следва:

1/за прогласяване за нищожен сключения между страните договор № РД-29-129/05.07.2016 г за отдаване под наем на обект изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж“ село Лозенец, разположен на територията на община Царево, обл. Бургас:

1.1. на основание чл. 26, ал.1, пред.1 ЗЗД поради сключването му в противоречие с чл.16, ал.1 и ал.2 на ЗДС да се отдава под наем имот публична държавна собственост за използването му не по предназначението му като „нарушена територия“, начин на трайно ползване „скали“, а като „морски плаж“.

1.2. евентуално на основание чл. 26, ал.1, пред.1 ЗЗД поради сключването му от ненадлежен орган в нарушение на реда за отдаването му под наем съгласно чл.16, ал.2 ЗДС вр. чл.19, ал.1 ЗДС.

1.3. евентуално на основание чл. 26, ал.2, пред. 1 ЗЗД поради фактическа невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството, че ½ част от имота не може да бъде използвана с предназначение на, нито представлява, „морски плаж“, както посредством въздействието на природните закони, така и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента.

1.4. евентуално на основание чл. 26, ал.2, пред.1 ЗЗД поради правна невъзможност на предмета на договора, изразяваща се в обстоятелството, че предназначението на наетия имот не е и няма как да представлява „морски плаж“, поради което не може да бъде използван от ищеца като наемател без последния да наруши забраната по чл. 19, изр.1 от Правилника за прилагане на ЗДС.

2/ да се осъди ответника на основание чл.

34 от ЗЗД да заплати на ищеца сумата от 29 751,39 лева – платена на основание прогласения за нищожен договор № РД-29-129/05.07.2016 г. наемна цена за 2016 г. и 2017 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба (20.01.2021 г.) до окончателното й изплащане.

3. евентуално на основание чл.55, ал.1, пред. 3 от ЗЗД да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 16 301,59 лева – връщане на платената от ищеца на отпаднало основание наемна цена по договор № РД-29-129/05.07.2016 г, с оглед развалянето му по право, считано от получаване от наемателя на заповед №РД-01-336/26.05.2017 г, ведно със законната лихва считано от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

4. евентуално на основание чл. 55, ал.1, пред. 3 ЗЗД ответникът да се осъди да заплати на ищеца сумата от 10 025,48 лева – връщане на платената за периода 01.11.2017 г – 04.07.2018 г на отпаднало основание наемна цена по договор № РД-29-129/05.07.2016 г. след прекратяването му със споразумението от 01.11.2017 г., ведно със законната лихва считано от 20.01.2021 г. до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди, че между него и ответникът е сключен договор за наем № РД-29-129/05.07.2016 г, съгласно който последния му отдава под наем за временно и възмездно ползване имот изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж село Лозенец“, разположен на територията на община Царево, обл. Бургас, обхващащ Поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран съгласно специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър като „морски плаж № 31“ с Протокол №6/05.12.2012г. и с активна плажна площ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗУЧК в размер на 5 864,00 кв.м. Според ищеца договорът е нищожен поради сключването му в противоречие със закона, евентуално поради невъзможен предмет, евентуално е развален по право, поради невъзможност за изпълнението му от ответника, евентуално е прекратен по взаимно съгласие със споразумение от 01.11.2017 г, за което се излагат подробни фактически и правни съображения в исковата молба. Оспорва възраженията за различен предмет на договора за наем и че отдадената площ не съвпада с площта на имот ***, като се посочва, че такъв спор в кореспонденцията между тях до делото не е имало. Посочва се, че площта на отдадения под наем имот непротиворечиво е посочена в схемата за поставяне на преместваеми обекти и съоръжения и разяснителната документация към нея, представена с исковата молба, както и в писмо изх.№ Т-26-Д-85/07.06.2017 г. Твърдението, че предназначението на отдадения под наем имот е индивидуализирано съгласно специализираната карта, се счита за неоснователно, тъй като то противоречи на предназначението на имота посочено в кадастралната карта, която според ищецът има приоритет съгласно чл. 2, ал. 2 ЗКИР, подробни доводи, за което са развити и в исковата молба. Оспорва и възражението, че при спряно действие на общия устройствен план на община Царево, предназначението на имота се определя от фактическото му използване, като в тази връзка преповтаря изложеното в исковата молба. Изложеното счита, че установява, че към сключване на договора, а и след това ПИ ***, или каквато и да е част от него, имат предназначение „морски плаж“, съгласно кадастралната карта и съгласно общи устройствен план на община царево, поради което и отдаването му под наем, с това предназначение, води до нищожност на договора, поради противоречието му със чл. 16, ал.1 и ал. 2 ЗДС. Поддържат се и доводите, че след като имота не е „морски плаж“, то и отдаването му под наем от м.на т., вместо от областния управител, съставлява нарушение на процедурата по ЗДС и Правилника за неговото приложени имащи за последица нищожността на процесния договор, евентуално е налице невъзможен предмет. По изложените съображения и след прогласяване на нищожността на договора, евентуално с оглед развалянето или прекратяването на договора, се счита за отпаднало основанието, на което е заплатена наемната цена по договора и в зависимост от причината за отпадане на основанието се претендира и връщането на съответната част от нея.

Ответникът, в срока за отговор, оспорва исковете като посочва, че предмета на договора е индивидуализиран по специализираната карта и записаните точки с координати в схема и договора от 1 до 49, които включват само активната плажна площ. Тези параметри са били известни на наемателя преди подписване на наемния договор. Действителната воля на страните по договора е различна от сочената от ищеца и може да бъде изведена от Процедурата за отдаване на морския плаж с.Лозенец и тръжната документация.

Ищецът е извършил оглед на имота преди включване в тръжната процедура и е запознат с характера, предназначението и площта на имота преди сключване на договора. Въз основа на изложеното счита, че предмета на договора не е идентичен с площта на имот ***. Към сключване на договора за наем общия устройствен план на община Царево е било спряно, поради което предназначението на имота се определя от фактическото му използване, освен ако последното не противоречи на закон съгласно чл.9 ЗУТ. Освен това от представените от ответника доказателства се установява ползване на имота от наемателя, което се счита, че противоречи на твърденията за фактическа невъзможност на предмета на договора. Индиция в тази насока ответникът счита и подписаното едва на 01.11.2017 г. споразумение за прекратяване на договора, което е извършено след края на летния сезон, за да се осигури експлоатацията на морския плаж. Ищецът е могъл да оспорва Заповед №Т-РД-16-168/03.06.16 г на м.на т. по административен ред, но не го е сторил. Строителната забраната по чл.15, ал. 2 и ал. 3 ЗЧУК е приета преди сключване на наемния договор и е известна на наемателя, а Решение №42/12.02.2016 г на ОС на община Царево, с което такава забрана, не възпрепятства ползването на имота за останалите предвидени в договора дейности. По отношение на заповеди №РД-01-336/26.05.2017 г и №РД-01-351/01.06.2017 г, се твърди, че държавата не е адресат, нито страна в административното производство по издаването им, както и че се интерпретират неточно, тъй като първата заповед не препятства поставяне на чадъри, шезлонги и други пособия за водни спортове, а след втората, ограниченията за поставяне на преместваеми обекти се свежда само и единствено до преместваем обект №7.

Съдът като се запозна с доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Между страните не е спорно, а това се установява и от представения към исковата молба договор № РД-29-129/05.07.2016 г, че след проведен търг с тайно наддаване между държавата, чрез м.на т. като наемодател и ищеца „Д.И.“ ЕООД като наемател е сключен договор за отдаване за временно и възмездно ползване на имот изключителна държавна собственост, представляващ „морски плаж село Лозенец“, разположен на територията на община Царево, обл. Бургас, обхващащ Поземлен имот с идентификатор ***, индивидуализиран съгласно специализирана карта на обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър като „морски плаж № 31“ с Протокол №6/05.12.2012г. и с активна плажна площ по смисъла на §1, т.5 ДР на ЗУЧК в размер на 5 864,00 кв. м. Предвидено е, че наемателят следва да упражнява правата и задълженията си по договора върху активната плажна площ на морския плаж в размер на 5 864,00 кв.м., включително при определяне на общата площ на преместваеми обекти и съоръжения, респ. допълнителната търговска площ към тях. Договорът е сключен за период от 5 години, който започва да тече от сключването му. Срещу предоставеното ползване ищецът поема насрещно задължение да заплаща годишна наемна цена съгласно условията на договора. Отделните права и задължения на страните са уредени в чл. 5 и чл. 6.

Спорът се концентрира относно предмета на договора, а това налага тълкуване на волята на страните при неговото сключване.

За индивидуализацията на имота в договора са използвани няколко различни подхода. От една страна, той е определен като „морски плаж“. От друга, за неговата индивидуализация е използван израза „обхваща“ поземлен имот с идентификатор ***. А от трета – е направено препращане към специализираната карта на обектите по чл. 6, ал. 7 от ЗУЧК, приета от Агенцията по геодезия, картография и кадастър като „морски плаж № 31“ с Протокол № 06/05.12.2012 г. (специализираната карта и протокола не са представени по делото, но за тяхното съществуване страните не спорят), като е посочено, че морския плаж е с дължина на бреговата линия 296 м и с точки по граници от №01 до №49 (включително), координирани в координатна система „БГС 2005“. Уговорено е и че наемателят следва да упражнява правата и задълженията си по договора върху активната плажна площ по смисъла на § 1, т. 5 ДР на ЗУЧК, която е в размер на 5 864,00 кв. м.

Използваната с думи квалификация в чл. 1.1 „морски плаж“ налага извода, че целта на договора е да бъде отдаден под наем именно обект с характеристиките посочени в чл. 6, ал. 2 ЗУЧКИ (обособена част от крайбрежната плажна ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания, които са резултат на естествени или изкуствено предизвикани процеси на взаимодействие на морето със сушата). Тази квалификация съответства на препращането към специализираната карта, която се съставя за обектите по чл.

6, ал. 7 от ЗУЧК (сред които са и морските плажове); както и на уговорката, че наемателят следва да упражнява правата и задълженията си по договора върху „активната плажна площ“, която съгласно легална дефиниция в § 1, т. 5 ДР на ЗУЧК е площта от морския плаж, която се ползва: а) за осъществяване на задължителните дейности по закона; б) за поставяне на преместваеми обекти (редакция ДВ, бр. 40 от 2014г., отм. 2019г, но в сила към сключването на договор); в) от посетителите на плажа за: разполагане на платени и неплатени (лични) плажни принадлежности; свободно пешеходно придвижване върху територията на плажа, включително върху преместваеми пешеходни пътеки; удобно използване на преместваеми обекти и улесняване придвижването и ползването на плажните услуги от хората с увреждания. Правата и задълженията на страните по договора в чл. 5 и чл.6 също касаят експлоатация на „морски плаж“.