Определение № 166 от 10.03.2025, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 166 гр. Сливен, 10.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Н. Янакиева

Членове:

Мартин Цв. Сандулов

Стефка Т. Михайлова Маринова като разгледа докладваното от Надежда Н. Янакиева Въззивно частно гражданско дело № 20252200500086 по описа за 2025 година Производството е образувано по частна жалба против определение, с което е отхвърлена молба за възстановяване на пропуснат срок по реда на чл. 64 ал. 2 от ГПК и се движи по реда на 274 и сл. от ГПК.

Частният жалбоподател твърди, че определението, с което е отказано уважаването на молбата му е незаконосъобразно, тъй като съдът неправилно е приел, че наличието на особени, непредвидени обстоятелства трябва да се отнасят единствено до личността на страната, а това представлява стеснително тълкуване на правната норма на чл. 64 ал. 2 от ГПК. Развива съображения, че тези особени и непредвидени обстоятелства са всички факти, които обективно възпрепятстват страната да упражни надлежно процесуалните си права и в случая са представени по делото доказателства, че законният представител на страната не е бил в състояние лично да упражни правото да иска възобновяване на спряното производство. Освен това не е бил уведомен за спирането от процесуалния представител по пълномощие, то когото е оттеглил пълномощията преди изтичане на срока на спряното производство. Представени са доказателства, че управителят А. през целия срок и към момента на изтичането му е полагал грижи за дъщеря си непрестанно и е бил поставен в състояние, което не му е позволявало да упражни надлежно процесуалните си права.

1

С оглед изложеното моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и постанови друго, с което да уважи искането по чл. 64 ал. 2 от ГПК и да разпореди възобновяване на спряното производство.

В законовия срок не е постъпил писмен отговор от насрещната страна.

Въззивният съд намира, че частната жалба е подадена в срок от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, с оглед което следва да бъде оставена без уважение.

Производството по делото е било спряно на 06.03.2024г. на основание чл. 229 ал. 1 т. 1 от ГПК и тъй като в 6 месечния срок по чл. 231 от ГПК никоя отстраните не е поискала възобновяването му, с определение от11.09.2024г. съдът е прекратил производството по делото. Ищецът е подал молба по чл. 64 ал. 2 от ГПК за възстановяване на срока за подаване на молба за възобновяване на производството, /каквато е приложена към искането/ като е посочил, че пропускането му се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, свързани с неуведомяването му за спирането н производството от процесуалния представител и постоянните му ангажименти, свързани с тежко заболяване на дъщерята на управителя на ищцовото дружество.

Настоящата инстанция, като се запозна с представените във връзка с изложената аргументация писмени доказателства, намира, че не са налице условията на чл. 64 ал. 2 от ГПК за възстановяване на пропуснатия срок за подаване на молба за възобновяване на спряното производство.

Правилно първоинстанционният съд е счел, че не са посочени и доказани такива обстоятелства, които да имат характер на особени, непредвидени и невъзможни за преодоляване от страната. В случая страната е търговско дружество и наличието на тези обстоятелства се отнася за представителя й по закон – управителя на дружеството. С оглед продължителността на неспазения срок и факта, че заболяването на дъщерята на управителя е трайно, постоянно и продължаващо във времето състояние, не може да се приеме, че то представлява непреодолима пречка за подаване на молбата.

Освен това правната норма изисква пречката да е за самата страна, тъй като тя е процесуално ангажираното лице, а в случая не се твърдят 2 обстоятелства, възпрепятствали управителя да упражни правата на търговското дружество като ищец. Твърдението, че процесуалният представител по пълномощие не го е уведомил за спирането, освен че не е доказано, не може също да се приеме, че създава непреодолимо препятствие, както с оглед изявлението на ищеца, че е оттеглил пълномощията преди изтичането на срока, така и предвид продължителността на последния – 6 месеца, тъй като в такъв случай страната е могла и е следвало да положи грижа и да извърши справка относно състоянието на производството.

Имала е възможност и да упълномощи друг процесуален представител, в случай, че управителят като процесуален представител по закон, се счита затруднен да упражнява процесуалното представителство лично, но това също не е сторено своевременно. Въпросът дали пълномощникът е имал пълномощия за спирането на производството по делото не може да се обсъжда в настоящото производство.

Така въззивният съд счита, че пропускането на срока за подаване на молба за възобновяване на спряното по общо съгласие на страните производство не се дължи на особени, непредвидени обстоятелства, които ищецът не е могъл да преодолее и пропуснатият срок за извършване на процесуалното действие не следва да се възстановява.

Като е достигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено, а частната жалба срещу него – оставен абез уважение.

Ръководен от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Едмонд 2022“ ЕООД, гр. Пловдив, ЕИК ******* против определение рег.№ 171 от 15.01.2025г. по гр.д. № 4375 по описа за 2023г. на СлРС, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 171 от 15.01.2025г. по гр.д. № 4375 по описа за 2023г. на СлРС.

3

Определението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4