Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1786 от 27.10.2023, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 5232/2023
Вид
Решение № 1786
Подписан
27.10.2023
В сила
26.02.2024
Състав
Иван Георгиев Калибацев

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1786 гр. Пловдив, 27.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Калибацев при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно наказателно дело № 20235330205232 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7299148, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. А. Щ., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява от процесуален представител. В жалба си излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш /ЕФ/, като претендира и присъждане на сторените по делото разноски.

Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се явява и не изпраща представител. В писмено становище оспорва подадената жалба като неоснователна и прави искане за потвърждаване на ЕФ като правилен и законосъобразен. При условията на евентуалност, прави възражение за намаляване размера на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до минимално предвидения такъв. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

1

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което същата е допустима, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

На С. А. Щ. е издаден Електронен фиш за нарушение за скорост за това, че на 29.03.2023 г., в 16:55 часа, в гр. Пловдив, бул. „Цариградско шосе“ до № 11 в посока бул. „Княгиня Мария Луиза“, при максимална разрешена скорост за движение в населено място - 50 км/ч и при отчетен толеранс в полза на водача от минус 3 км/час, МПС марка „БМВ Х5”, рег. № ***** се движело с установена наказуема скорост от 71 км/ч и наказуемо превишение на скоростта от 21 км/час. Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта /АТСС/ ARH CAM S1.

Констатираното нарушение било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП, като на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя било наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв. В съпроводително писмо е посочено, че конкретният електронния фиш е бил анулиран, но не се сочат никакви доказателства и основания за това, като не е налична и справка за нарушител/водач, от която да се установи действителният му статус.

Изложената фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства – Електронен фиш, снимков материал, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ, Протокол № 114-СГ-ИСИС/14.09.2022 г от проверка на мобилна система за видеоконтрол „ARH CAM S1“ от 14.09.2022г., Протокол за използване на АТСС, справка в централна база – КАТ, снимка на АТСС, справка от АИС АНД.

Съдът кредитира цитираните писмени доказателства изцяло като относими към предмета на доказване и допринасящи за разкриване на обективната действителност.

От събраните по делото доказателства се установява, че на процесната дата и място МПС марка „БМВ Х5” с рег. № ***** се е движело с установена наказуема скорост от 71 км/ч при разрешена такава от 50 км/ч.

Горепосоченото МПС е с регистриран собственик жалбоподателя С. А. Щ., 2 който не се е възползвал от правото си по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е подал декларация, ведно с копие на СУМПС, в която декларация да посочи данни за лицето, извършило нарушението. Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

Нарушението е било установено с автоматизирано техническо средство АТСС ARH CAM S1, представляващо мобилна система за видеоконтрол.

Техническото средство е от одобрен тип, което е видно от Удостоверението за одобрен тип с № 17.09.5126. Последното е вписано в регистъра на българския институт по метрология под номер 5126, видно от удостоверението и е преминало през надлежна метрологична проверка, което се установява от приложения по делото Протокол за проверка № 114-СГИСИС/14.09.2022г. Същевременно периодичността на последващите проверки на скоростомерите е една година съгласно т. 31 от Заповед № А616/11.09.2018 г. на председателя на ДАМТН, а използването му е именно в този срок.

Надлежно съставен и попълнен е и протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г., който съгласно трайната съдебна практика представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност. Към Протокола по чл. 10 от Наредбата е представена и снимка на разположението на измервателния уред. В протокола изрично е отразено, че АТСС е било разположено и настроено съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания, което е удостоверено с подпис на служителя, настроил мобилното средство.

Нарушението е описано по място и време на извършване, което напълно се припокрива от посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата и в статичното изображение. Правилно е записано в ЕФ, че същият е за извършено нарушение за скорост, каквато именно е редакцията на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е описано в пълнота извършеното нарушение и с каква скорост над ограничението се е движел жалбоподателят.

От фактическа страна се установява, че нарушението е било извършено при 3 условията на повторност по смисъла на § 6, т. 33 ДР на ЗДвП - извършено е в едногодишен срок от влизането в сила на друг електронен фиш, с който на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение – ЕФ серия К № 5346525 на 09.01.2023г., който е и посочен в обжалвания в настоящото производство ЕФ.

Посочена е правилната нарушена разпоредба, а именно чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Приложена е и коректната санкционна норма - чл. 182, ал. 4 вр. ал.1, т.3 ЗДвП, като наложената санкция кореспондира със законоустановения размер – 200 лв (глобата от 100 лв. по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП в двоен размер, поради повторността на нарушението).

В ЕФ изрично е посочена както санкционната норма, обуславяща повторността на банкетния чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, така и е сторена съответната привръзка към ал. 1, т. 3 от същия член на ЗДвП, обуславяща санкционирането на водача с глоба от 100 лв. при превишаване на нормативно предвидената скорост в населено място от 21 до 30 км/ч.

Въз основа на гореизложеното, обжалваният електронен фиш се явява правилен и законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.

При този изход на спора, на основание чл. 63д, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП право на разноски има единствено въззиваемата страна. Съдът като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност, както и начинът на участие на въззиваемата страна чрез писмено становище, намира, че справедливият размер, който следва да се присъди възлиза на 80 лв.

Мотивиран от изложеното Съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система серия К № 7299148, издаден от ОД на МВР - Пловдив, с който на С. А. Щ., ЕГН:

**********, на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА С. А. Щ., ЕГН: ********** да заплати в полза на ОД на МВР Пловдив сумата 80 /осемдесет/ лева, представляваща съдебни разноски за 4 юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5