Решение № 2711 от 05.03.2026, Административен съд - Варна
- Съд
- Административен съд - Варна
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 133/2026
- Вид
- Решение № 2711
- Подписан
- 05.03.2026
- В сила
- 05.03.2026
- Състав
- Даниела Станева, Кремена Данаилова, Димитър Михов
Цитирани разпоредби
- чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.218 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.222 ал.2 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.11 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 34, ал. 1, изречение 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63в · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 102, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 139, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл.139 ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 10, ал. 1 · Закон за пътищата
- чл. 10, ал. 1, т. 1 · Закон за пътищата
- чл.10а, ал. 7 · Закон за пътищата
- чл.80 ал.1 т.5 · Наказателен кодекс
- чл. 81, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.348 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2711
Варна, 05.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Варна - II тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:
Председател:
КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА
Членове:
ДАНИЕЛА СТАНЕВА
ДИМИТЪР МИХОВ
При секретар НАТАЛИЯ ЗИРКОВСКА и с участието на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ СТОЯНОВ като разгледа докладваното от съдия ДАНИЕЛА СТАНЕВА канд № 20267050700133 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Й. гр.Варна срещу Решение № 221/05.11.2025г., постановено по НАХД № 249/2025г. по описа на Районен съд – Девня, с което е потвърден Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който му е наложена „глоба“ в размер на 300лв., на основание чл.179 ал.3, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. Жалбоподателят счита решението за неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложено в жалбата; позовава се на разпоредбата на чл.80 ал.1 т.5 от НК; твърди, че ежегодно закупува целогодишна винетка – пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП. Поради изложеното моли съда да отмени решението на ВРС, както и ел.фиш. В съдебно заседание и по съществото на спора, касаторът се явява лично и поддържа жалбата.
Ответната страна, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Представителят на ВОП изразява становище за основателност на подадената жалба. Счита, че срокът по чл.80 ал.1 т.5 от НК е изтекъл и този срок е приложим на основание чл.11 от ЗАНН. По делото няма никакви данни този срок да е бил прекъсван или спиран.
Варненският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните прие за установено следното от фактическа и правна страна:
Касационната жалба, по която е образувано настоящото съдебно производство е постъпила от легитимирано лице, в законния срок поради което е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал.1 от ЗАНН първоинстанционното решение подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в НПК, като в чл.348 ал.1 от НПК са изброени 3 касационни основания: нарушен е закона, допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила или наложеното наказание е явно несправедливо. Съгласно чл.218 от АПК касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. От тук по аргумент на противното следва, че за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от първоинстанционния съд и за явна несправедливост на наложеното наказание съдът ще следи, само ако са били изложени в жалбата като касационни основания.
С обжалвания ел.фиш е наложена на основание чл. 179 ал.3, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП. на М. Й. Й. „Глоба“ в размер на 300лв.
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че нарушението е доказано и липсват процесуални нарушения, които да обуславят неговата отмяна.
Съдът намира жалбата за основателна, поради следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние, като т. 1 предвижда такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал. 7. Пътните превозни средства по чл.10а, ал. 7 от ЗП са моторните превозни средства, които имат най – малко четири колела и са предназначени за превоз на пътници; моторните превозни средства, които имат най-малко четири колела и са предназначени за превоз на товари и моторни превозни средства с повишена проходимост.В чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е предвидено, че движението на пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Според чл. 139, ал. 6 от ЗДвП водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.
В чл. 102, ал. 2 от ЗДвП е посочено, че собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява от него.
В административнонаказателното производство съдът следи служебно за изтекла погасителна давност, както такава за издаване на санкционния акт, така и изпълнителска давност.
Макар и нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП да предвижда, че електронният фиш е своеобразен аналог на наказателно постановление, това важи единствено по отношение на правните последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е предвидил пълно приравняване между електронния фиш и наказателното постановление, нито по отношение на съдържанието, нито във връзка с процедурата по съставянето и връчването им. Ето защо и след като в нормата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП не е предвиден определен срок за връчване на електронния фиш, то връчването му и след изтичане на едногодишния давностен срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към формата и съдържанието на електронния фиш.
Както се посочи по - горе не е налице законодателно приравняване на електронния фиш и наказателното постановление, такова е фингирано с разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП само относно правните последици, с които се ползват влезлите в сила електронни фишове, в това число и възможността влезлият в сила електронен фиш да бъде изпълнителен титул – арг. от чл. 167, ал. 2, т. 7 ДОПК.
Във връзка с горното по отношение на електронния фиш не могат да намерят приложение давностните срокове, визирани в чл. 34 от ЗАНН, касаещи т.нар „преследвателска давност“, тъй като ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но не може да бъде приравнен към АУАН и към НП. Законовата препратка на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП към разпоредбите на ЗАНН е приложима единствено за неуредените в ЗДвП случаи по съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и по изпълнението на наложените наказания. Електронните фишове и съкратената процедура, по която същите се издават,остават извън обхвата на препращащата норма. В горния смисъл Решение № 2380 от 4.05.2020г. на АдмС - София по адм. д. № 12692/2019г.
В случая давността за наказателно преследване се изчислява на основание чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече нова, в случая тригодишна давност. Независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва по давност при изтичане на срока по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК – а именно четири години и половина от извършване на деянието. В случая не е изтекла абсолютната давност за наказателно преследване, но съдът намира, че е изтекла обикновената такава, тъй като от датата на нарушението - 12.03.2022г. до датата на връчване на електронния фиш – 16.06.2025г. са изминали повече от три години. По делото не се установиха действия на административно наказващия орган, довели до спиране или прекъсване на давността преди изтичане на тригодишния давностен срок по чл. 11 ЗАНН вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Датата на нарушението е 12.03.2022г., а ЕФ е връчен на 16.06.2025г., което на практика е първото действие на административно наказващия орган, насочено към реализиране отговорността на жалбоподателя и е от естество да прекъсне давността за наказателно преследване. По делото не се събраха данни относно дата на издаване на електронния фиш, различна от датата на установяване на нарушението, което би прекъснало давността, съответно би започнала да тече нова тригодишна давност.
Съдът намира за нужно да отбележи, че с оглед естеството на административно наказателното производство и субсидиарното приложение на разпоредбите на НПК, съдът няма как без налични, дори и косвени, доказателства да направи извод, че административно наказващият орган е предприемал действия по реализиране административно наказателната отговорност на санкционирания субект преди изтичане на обикновената давност за наказателно преследване, в този смисъл, че последната е прекъсната.
От гореизложеното следва извода, че електронният фиш следва да бъде отменен поради изтекла обикновена давност за наказателно преследване.
Въпреки изхода на спора жалбоподателят не е направил искане за разноски, поради което такива не следва да му се присъждат.
Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 221/05.11.2025г., постановено по НАХД № 249/2025г. по описа на Районен съд – Девня и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на М. Й. Й. е наложена „глоба“ в размер на 300лв., на основание чл. 179 ал.3, за нарушение на чл.139 ал.6 от ЗДвП.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: